Какво четете според вас, когато четете?, За героите ли четем или за автора? А може би себе си четем? Опции

[nikoi]

Аз мисля, че на първо място четем себе си в книгата, а може да се каже, че книгата ни прочита, като ни променя, изгражда със съдържанието си. Всеки път, сядайки зад кориците на книгата, аз прочитам нещо ново за себе си, и ми се струва, че не бих могъл да дочета(ако е възможно) себе си в рамките на един живот(може би четенето ме накара да отхвърля идеалите, в които вярвах, да се възприема като един вид празнота - никой, за да видя, какво ново има да бъде написано в (за)мен - да видя себе си, отвъд представата ми за това, кой съм). Но словото преодолява границите на живота, на мисълта, на чувствата - то е всичко, сред което нашето егоистично АЗ е просто нещо - частица над нищото. Словото е предназначено за индивидуалността, за уникалността на единия, но не и за неговото его - чрез книгите ние преодоляваме бариерата на представата за себе си и се преоткриваме.
Естествено, че четем и за автора, за неговите стремежи и разочарования, проектирани в героите на художественото слово. И да, четем именно заради сюжета и героите на книгата, но от житейския си опит(вярно, не е много) съм разбрал, че мотивите, които ни подтикват да свършим нещо, не са със знак равен спрямо въздействието, резултата от това нещо.

Това мнение за четенето е мое и не го налагам на никого. Предоставям възможността на всеки един да каже, какво за него представлява процеса на четенето.

[nikoi]

"Чета това, в което мога да разпозная света около мен."
Това означава ли, че представата ти за света е променлива, а тази за теб самата е константна?

"Мен ме кефи като си разпознавам недостатъците в героите"
И мен, но понякога трудно се разпознава кое е недостатък и кое качество. За всеки е различно.

"Или накратко: четем за автора, за героя и най-вече за себе си."
Мисля, че мненията ни, относно възприемането на литературата, е сходно.

Щурме, това за смесването на стиловете не е съвсем вярно, но признавам, че имам общ поглед върху голяма част от литературата(зная разликата между поема и статия, зная и за публицистичния, научния, официалноделовия, разговорния и художествения стил и за разликата помежду им).
Относно, интерпретацията на идеята от един читател, аз мисля, че това е много правилен подход, стига да съм те разбрал добре; ако говориш за мултиплицирането на аза в отделните ситуации и герои, за отделните решения на всеки герой и сравнението помежду им, за критичността на читателя към себе си, породена от действията и решенията в книгата - да, това е обективизацията за самите нас(или поне единствено възможната обективизация), която ни дава словото.

Благодаря на тези, които се отнесаха и се отнасят сериозно към темата!