Dark Tranquillity, Insanity to art and nature! Опции

[InsArtTure]

Чух групата едва миналата година, за съжаление.
Но сега нещата са поправени-чул съм всяка една песен и си направих изводи.

Групата ми стана любима(като дори измести Blind Guardian) веднага след като чух Скаиденсъра! Та първоначално пишат 2 демота и след това се появява Skydancer. Страшно мачкащ албум за мене; невероятна музика и атмосфера-страшно различно от всичко което съм чувал. Там е и песента която смятам за най-велика:of Chaos and Eternal Night. Нямам думи, а не мисля че са нужни ако сте чули тази симфония. Може би е гадно, че Андерс си отива по едно време само дето Микаел се справя перфектно също(великолепен вокал)

В следващия албум личи малко разпускане, което не значи съсипване.
Следват наколко албума, от които също блесват доста велики неща.
Но като цяло нещата доста се променят. А по едно време идва и един клавирист дето не знам за какво им е ама айде....

"Провалът" идва при Heaven. Провалят се защото тотално променят нещата а не щот не струва музиката. При последния Damage Done има малко събуждане, но нещата си остават почти същите.

Въпреки всичко Dark Tranquillity си остават наи добрите за мен.
Може би за вас е по-различно?

Ще ви помоля да ми кажете накоя подобна група, за която се сещате.
Нещо може би толкова добро

[sharon]

Избягвам да го въртя повече заради скапания рилийз, така че ще го карам на разни повърхностни впечатления. Не знам дали идва от това, че ми се слушаше нещо точно такова, но ми пасва много. Фактически "Character" и "Fiction" имат минимални общомузикални корени с "We Are The Void", но и това не е достатъчно, за да намали качествата му по някакъв начин. Все си мисля, че ако бяха записали пряк наследник на въпросните две заглавия, със сигурност щяха да зарадват в пъти повече слушатели, но новият експеримент е много далеч от незадоволителен, поне за мен. Така или иначе въобще не са банда за едната бройка, браво за положения труд и резултатността. Много дълбоко настроение лъха от новите песни, специално брилянтната двойка "The Grandest Accusation" и "Arkhangelsk", от която ме полазват доволно злокобни тръпки. Силно ми действат и директността на "I Am The Void", "In My Abscence", "Surface The Infinite", красотата на "Her Silent Language" - всяко парче тук си има чара, но изисква малко време и даже още повече внимание.

Наистина си плаче за доброто качество, обаче. Ще почакаме, между другото следва да се появи и с две бонус песни: "Star of Nothingness" и "To Where Fires Cannot Feed".