Какво четете според вас, когато четете?, За героите ли четем или за автора? А може би себе си четем? Опции

[nikoi]

Аз мисля, че на първо място четем себе си в книгата, а може да се каже, че книгата ни прочита, като ни променя, изгражда със съдържанието си. Всеки път, сядайки зад кориците на книгата, аз прочитам нещо ново за себе си, и ми се струва, че не бих могъл да дочета(ако е възможно) себе си в рамките на един живот(може би четенето ме накара да отхвърля идеалите, в които вярвах, да се възприема като един вид празнота - никой, за да видя, какво ново има да бъде написано в (за)мен - да видя себе си, отвъд представата ми за това, кой съм). Но словото преодолява границите на живота, на мисълта, на чувствата - то е всичко, сред което нашето егоистично АЗ е просто нещо - частица над нищото. Словото е предназначено за индивидуалността, за уникалността на единия, но не и за неговото его - чрез книгите ние преодоляваме бариерата на представата за себе си и се преоткриваме.
Естествено, че четем и за автора, за неговите стремежи и разочарования, проектирани в героите на художественото слово. И да, четем именно заради сюжета и героите на книгата, но от житейския си опит(вярно, не е много) съм разбрал, че мотивите, които ни подтикват да свършим нещо, не са със знак равен спрямо въздействието, резултата от това нещо.

Това мнение за четенето е мое и не го налагам на никого. Предоставям възможността на всеки един да каже, какво за него представлява процеса на четенето.

[nikoi]

"Ситуациите са различни, така че това, което е добро в една, ще е лошо в друга."
Права си, но от свое гледище; защото това, което е добро в една ситуация е възприето от твоята субективна представа за добро в конкретната ситуация и по същата логика ти ще сметнеш, че то е лошо в друга, но не може да обективизираш това понятие - защото за всеки един човек понятията "добро" и "зло" са различни. Иначе, да, това, което е добро за теб в едната ситуация, ще е лошо за теб в другата - с това съм абсолютно съгласен.

Аз сам започнах да си хакам спамове в темата, вече...

"Не чета въобще."
Похвално! Направо не мога да си представя, какъв героизъм проявяваш в клозета, щом и там не прежалваш ретината си, за да прочетеш туй-онуй от вестника!? Ами в магазина, по цвят ли си избираш храната, защото представям си каква визия имаш тогава(е, а кажете, че четенето не променя хората, сега)!?
Рядко съм предразположен към хумор, но горецитираната реплика на Frik ме поразсмя(комедията и трагедията явно вървят ръка за ръка не само в литературата).

[Megadeth]

Рядко съм предразположен към хумор, но горецитираната реплика на Frik ме поразсмя

Пусни си снимка, поне да те видим де, секси {}