Rhapsody, епичен пауър метъл Опции

[Warrior Of Ice]

Не знам колко от вас са слушали тези италианци, но моето скромно мнение за тях е, че са ни повече, ни по-малко от истински гении. Rhapsody са една от най-оригиналните съвременни метъл групи, големи музиканти са, а композициите на китариста Turilli по нищо не отстъпват на тези на Бах и Вивалди по многопластовост и виртуозност. Който ги е слушал знае за какво говоря!

[Aresius]

Този албум заедно с Power Of The Dragonflame са двата най-директни и стегнати албума в дискографията на групата. Не очаквах, че албумът ще е чак толкова китарно ориентиран, особено като се има в предвид как звучаха последните им два албума. За мен в албума няма нито една слаба песен, харесва ми дори и италианското парче, макар че не съм голям превърженик на италианските им песни (песните се ОК, просто бих предпочел да са изпяти на английски).
Три неща правят много силно впечетление - симфоничните елементи тук са сведени почти до минимум (за стандартите на групата); Лука свири като ненормален, сякаш е бил вързан няколко години и сега след като са го отвързали е взел китарата и е откачил ; и скоростта, която се бе позагубила в последните два албума, се е завърнала. Аз лично оценявам албум по десетобалната система на 9.5. Има някои неща, които ще спомена, заради които не мога да дам 10 на албума, колкото и да го харесвам:
- кратък е. След три години и половина очакване, се надявах на албум дълъг поне час без бонусите.
- липсва ми чист оркестрален пасаж, нещо така характерно за албумите на Рапсоди, та дори и той да е 20 секунди само. Просто film-score елемента от музиката им е изчезнал. Това бе един от елементите, които правеха музиката на групата така уникална.
- краят на последната песен ме разочарова. Началото си е страхорно, самата песен е екстра, обаче финалът и е някакси безличен. Все пак говорим за Рапсоди и за последна песен в техен албум. По традиция тези песни се водят за супер епиките в албумите им. Трябваше да измислят нещо по-грандиозно и епично за финал на парчето. Също така с тази песен групата уби една традиция датираща още от втория им албум - а именно да вкарват интрото или част от него във финалната песен. Просто бяха длъжни да вкарат страхотното интро на албума в края на тази песен и така албумът щеше да звучи по-завършен някакси.

Иначе албумът е екстра, аз съм адски доволен. Лука кърти сола, Фабио пее та се къса, отново чуваме сола на Алекс, ритъм секцията е стабилна, саундът е страхотен, песните са страхотни... Само лееееко по-симфоничен да беше.
Доста съм взискателен, но все пак това е любимата ми група от 1997-ма