Rhapsody, епичен пауър метъл Опции

[Warrior Of Ice]

Не знам колко от вас са слушали тези италианци, но моето скромно мнение за тях е, че са ни повече, ни по-малко от истински гении. Rhapsody са една от най-оригиналните съвременни метъл групи, големи музиканти са, а композициите на китариста Turilli по нищо не отстъпват на тези на Бах и Вивалди по многопластовост и виртуозност. Който ги е слушал знае за какво говоря!

[sharon]

Добре е, че все още го нямам на диск, инак досега да съм го прогорила сто пъти от слушане. Не само, че спазиха обещанието за "по-мрачен и китарно ориентиран албум", но изковаха изключително улегнал и зрял запис, какъвто не съм чувала от "Dawn of Destiny" - "Power of the Dragonflame" ерата. Всъщност, ако трябва да го описвам с две думи, това ще да са "балансиран" и "компактен", сякаш тук са достигнали абсолютно златно равновесие на везните. Вярно, че Лука каза нещо от сорта, че е преоткрил любовта си към зверското свирене, но не очаквах да чуя чак толкова солидна рифовка, за отделните сола да не говорим. Имайки предвид, че албумът не е записван с реален оркестър и симфоничната част е по-бледа за сметка на това, пак продължава да звучи в най-добрите им традиции, така че не ми липсва нищо конкретно.

Харесва ми, че Фабио вкарва още от споменатите Vision Divine елементи в стила си - чисто музикално, песните звучат допълнително разчупено и заради адски подходящо написаните вокални линии. Някои прогресарски нишки в Crystal Moonlight са много точно доказателство за това, има и един момент от едноименната песен, който звучи сходно; Интрото Dark Frozen World е великолепно късче мрак, което е на път да се превърне в личен фаворит като за откриващ пасаж. Най-вече ме впечатляват преходите между отделните парчета - тeзи между Reign of Terror, Danza Di Fuoco E Ghiaccio и Raging Starfire вкарват страшен контраст заради блекарските вокали ала When Demons Awake и фолкаджийската мелодия в духа на Lo Specchio D'Argento. Самата Raging Starfire и On The Way To Ainor могат спокойно да се похвалят с откачена ритъм секция и уникални припеви - много директни, химново-ударни, запомнящи се и с най-голям потенциал за шампионското място в целия албум. To Mega Therion се оплака от оркестралната версия на Sea of Fate, която при мен е на срещуположния полюс - с помощта на променен аранжимент и забавено темпо, Rhapsody изкарват две песни от една с коренно различна експресия, още повече, че втората версия представлява изразителна балада-шедьовър като по учебник.
Леко в ретроспекция, нещо ми се набива в ушите при съпоставка на "The Frozen Tears of Angels" и "Triumph or Agony", а именно липсата на онази Manowar-ска китарна основа, която доминираше в миналия. Не казвам, че не звучеше интересно сама по себе си, но все пак е друго да слушаш стопроцентово бижу на Rhapsody. Не знам какво стана с Magic Circle, но в крайна сметка Лука и компания си измиват ръцете и излизат на чисто без да оставят и един сходен риф, все едно никога не са влизали в пререкание с лейбъла на Джоуи.

В резултат получих музика в духа на двете ми най-любими творби на Rhapsody въобще - всеки в такова положение би номинирал записа за пауър албум на годината. По една стара традиция, конкуренцията им отново ще е в лицето на Blind Guardian, но ако те не изкарат нещо в пъти по-добро от "A Twist In The Myth", отново ще дишат прахта на италианските си колеги в личната ми класация.