Тайната, The Secret Опции

[conguestadors]

Незнам нали с тази тема дублирам някоя друга и ако е така моля Ицо да ме извини.

Преди 3 години гледах филма, в последствие си купих и книгата и от тогава живота ми се промени доста и то към добро. Понеже четох много противоречие на хора които я отричат и хора които се кълнят в нейната сила, бих искал да чуя и вашето мнение. Предполагам, че доста хора ще се зачудят за какво става въпрос, ще постна няколко линка.

http://blogatstvo.com/blogatstvo/movies/th...-of-the-secret/

http://www.jenite.net/2009/08/tainata.html

http://thesecret.tv/

[Mor Galad]

Въпрос на лично убеждение е мнението ми да не вярвам в подобни теории.

Но в никакъв случай няма да застана на някаква псевдонаучна позиция, от която да казвам кое е вярно и кое не. Защото именно подобна категоричност се разминава много сериозно със съвременната наука. Със ската сме спорили в различни теми и според мен понятието за научност, което той изповядва е на малко повече от век. И ще се обоснова защо смятам така.

Има един австрийски учен от еврейски произход който се нарича Карл Попър. Той се занимава с нещо наречено философия на науката. Част е от виенския кръг учени по времето на Фройд и така попадна и в моето полезрение. Това, с което е най-известен е неговият принцип на фалшифицируемостта на познанието. В общи линии този принцип гласи следното - ако една теория не допуска възможността да се окаже невярна, то тази теория със сигурност е ненаучна. Тук ще задълбая малко повече и ще поясня, че основа на анализите на Попър са логическите принципи на индукция и дедукция при извеждане на определени заключения. На кратко при дедукцията изхождаме от някакво общо и абсолютно познание, за да направим частен извод - пример: Всички чалгари са глупави. Пешо е чалгар. Следователно Пешо е глупав. По интересния момент обаче идва при индукцията, защото това абсолютно, всеобщо и неоспоримо знание трябва да е дошло отнякъде и това според Попър се случва чрез натрупване на достатъчно голям брой частни случай, за да направим общо заключение. Т.е. тук посоката е обратна - Христо слуша чалга и е тъп, Иван слуша чалга и е тъп, Мария слуша чалга и е тъпа... следователно всички чалгари са тъпи и оттук като срещнем горепосочения Пешо и правим категоричния извод, че и той е тъп, тъй като слуша чалга. Ето тук Попър счита, че се крие коренът на фалшифицируемостта на научното познание. Колкото и сериозна емпирична база да има, то няма как да отговаря за всички възможни вероятности и индивидуални случаи. В съзвучие с тази идея на австрийския учен една съвременна теория на вероятносттите казва, че няма невъзможни неща, а просто такива с пренебрежимо ниска вероятност да се случат. В този ред на мисли според мен е разумно да се отнасяме към науката не като нещо, което е възвишено, непоклатимо и безспорно, а просто като система, предлагаща ни твърдения и теории за обектите, феномените на този свят и връзките между тях с висока степен на вероятност. В противен случай да си защитник на науката е също толкова неадекватно, колкото и да си сляпо вярващ в определена религия. Друг е въпросът, че хората на определена възраст имат нужда да се вкопчат в някакво спасение от многообразността и непредвидимостта на света, който ги заобикаля и науката им дава този шанс, облечен в старите нови дрехи на истината, както са правили религиите преди.

Хубаво е обаче в определен момент да си дадем сметка, че абсолютизирайки науката можем да се озовем в позицията на героя от един забавен анекдот, който разсъждавал индуктивно по следния начин:
„ Понеделник вечер пих уиски с кола и на сутринта ме боля глава. Вторник вечер пих водка с кола и на сутринта ме боля глава, сряда вечер пих ракия с кола и на сутринта ме боля глава, четвъртък вечер пих ракия с кола и на сутринта ме боля глава, петък вечер пих джин с кола и на сутринта ме боля глава. Позовавайки се на индуктивната логика, то без съмнение от колата ме боли глава".

Та в този ред на мисли, не отричам възможността теорията за тайната да работи, просто не ми се вярва това да е така.