Therion Опции

[Warrior Of Ice]

Срамота, как може да няма тема за тази банда... Както викаше Beelzebub, от смесването на стилове често произлизат най-големите шедьоври - и тук е тъй според мен.

Една от любимите ми групи са - дори първите им два дет албума ме кефят, както и експерименталните Symhony Masses и Lepaca Kliffoth след това... Но пробивът несъмнено е Theli - това просто е образец за симфо метъл, пълен е с толкова различни влияния! За по-късните им творби няма какво да говоря, неповторими са. Secret Of The Runes направо ми скри шапката - все едно слушах продължение на "Залезът на боговете" в метъл вариант...

[lodborg]

Всички очаквахме големи изненади от "Sitra Ahra" заради кардиналните промени в състава на бандата и изненади наистина има, но в по-умерено количество. Като за начало, добрата новина е, че най-накрая ще получим някои парчета с типичния Therion-ски почерк от времето на "Vovin"и "Deggial" - трите по-дълги парчета определено много напомнят на този период за мое най-голямо удоволствие. Не като звучене, звученето е доста различно, но като постройка на песните, като изграждене, начина по който са написани. Такива парчета нямахме в Кабалата - "Adulruna Rediviva" също беше дълго и страшно здраво парче, но си личеше отвсякъде, че е писано в по-голяма част от Peter, отколкото от Christopher, който умее да разгърва повече парчетата, дори и да не са съставени от хиляди различни части, елементи и преливания на темпо, мелодии и т.н. Christopher умее да прави много плавни и завършени песни дори и без излишни трикове. Без никакво съмнение трите ми фаворитa от албума са точно тези три дълги, Deggial-ски парчета - "Land of Canaan", "After The Inquisition" и "Kings of Edom".

Самото звучене е, разбира се, ново. Доста по-театрално и карнавално звучат Therion, за което подсказва и фотосесията - първата в историята на бандата, която да не ми хареса, между другото. Тази театралност е единственото нещо, което ме дразни леко (много леко) от време на време и предимно в по-кратките парчета в средата на албума, но това го казвам от позицията на върл и взискателен фен. Преживява се, самите парчета са си много хубави. Доста цигански мотиви се срещат, както и няколко непривични за бандата инструмента като акордеон и хармоника. От Therion се очаква неочакваното всеки път.

Mats липсва! Много! Не знам как му е щукнало да напусне точно в момента, в който Therion правят албум, който е сякаш мерен по него - с дуум полъх, какъвто всички знаем, че първо му пасва идеално и второ самият Mats обожава (Krux, ако не друго). Щеше да изкърти всичко живо. Исках да питам Christopher в интервюто какво се крие зад напускането на Mats, само че изненадващо ми се обади Thomas. Кой акъл е сложил Thomas за интервюта на Therion?!?! Не зададах около 70% от подготвените ми въпроси, просто защото беше ясно, че няма да може да отговори. Но това е отделна тема, в момента екипът (и главно sharon) се опитва да поправи ситуацията и да уреди още едно интервю с ПРАВИЛНИЯ човек - човека Therion.

Thomas замества успешно, главно защото го има този лек дуумърски нюанс, който е необходим за песните. Не мога да кажа обаче, че съм очарован от Snowy.

Като цяло съм страшно доволен от "Sitra Ahra". Очаквам да влезе в годишната ми десятка, при все че не е най-доброто, на което сме ставали свидетели от бандата.