Rhapsody, епичен пауър метъл Опции

[Warrior Of Ice]

Не знам колко от вас са слушали тези италианци, но моето скромно мнение за тях е, че са ни повече, ни по-малко от истински гении. Rhapsody са една от най-оригиналните съвременни метъл групи, големи музиканти са, а композициите на китариста Turilli по нищо не отстъпват на тези на Бах и Вивалди по многопластовост и виртуозност. Който ги е слушал знае за какво говоря!

[sharon]

Някои се оплакахме от ограниченото количество нанарации в "The Frozen Tears of Angels", други - от липсата на "рамкиращ" елемент от интрото към финала, а ето, че EP-то "The Cold Embrace of Fear" съдържа и от двете в изобилие. От друга страна е предназначено по-скоро да тласне историята няколко степени напред преди следващия албум на бандата, но не бих се оплакала, понеже Rhapsody си изпълняват забележително задачата в рамките на такова времетраене. Реалните песни са три, т.е. близо 25 мин. музика.

Точно заради успешната сюжетна динамика, съчетана с първокласно композирана музика, първите кратки въведения и пространствената епика в лицето на 15-минутната "The Ancient Fires of Har-Kuun" най-много се доближават до "The Mystic Prophecy of the Demonknight" откъм завършеност. Прогресив началото блесва на няколко пъти из цялата песен като спътник на ярко мелодичните бриджове и припеви (с текстове на италиански тук-там, за ужас на Aresius ), редом с перфекционистки съсредоточени хорове, оркестрации и може би най-красивия основен мотив, вкоренен също така и в закриващите две действия. "Neve Rosso Sangue" е нежна акустична балада, този път изпълнена изцяло на родния им език като един вид далечно продължение на "Danza Di Fuoco E Ghiaccio" от актуалния албум, но с далеч не толкова средновековно-приповдигната атмосфера. Да не говорим, че наслагването на вокалните линии към края им се получават фантастично! "Erian's Lost Secrets" е най-краткото парче, затова пък съчетава на едно място музика, излязла сякаш от "best of" на групата (като не говорим за повтаряемост) в по-малко от пет минути. Щипка Eric Adams, лека Manowar-ска база, нова порция тържествени припеви... и същия основен хоров елемент, затихващ на фона на гласа на сър Кристофър Лий. Саундтраков мини-шедьовър!

Всъщност е излишно да споменавам, че независимо дали става дума за свирене или чисто композиционни решения, Лука отново няма никакъв аналог, нали? А това, че Фабио отдавна няма човешки такъв, е още повече от ушебийно.