![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() Прослушващ метъл ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 83 Регистриран: 7-October 10 Град: Пловдив Потребител N: 3956 ![]() |
Ей ме на- и мене у форума. Чета си от известно време и тия дни си рекох- айде вече да се регна. Макар да не ми остава много време за скиторене из нета напоследък.
Хубавата музика я слушам от сравнително скоро- две години. И още ми е трудничко да прослушам по- тежките неща. Или иначе казано- напредвам, но бавничко. За момента се кефя страшно много на Kamelot, Moonspel, Ozzy , Judas, Purple. И имам слабост към женските вокали - Tarja, Sirenia, Lacuna Coil, Epica. А сега следва нещо старомодно ( определям го така наполовина на шега, но за жалост не е съвсем ) - обожавам да чета. И веднага ми идва да изкрещя името на любимеца си- Рей Бредбъри. Но пък последната книга , която наистина ме впечатли се казва " Акордьорът на пиана" - на Даниел мейсън. Направо обожавам да отглеждам рози, нещо като хоби е. Скоро възнамерявам да си взема тъмно лилава. Но са си капризнички. Хъм... и не се сещам какво още да споделя. Та за момента явно ще е това. -------------------- Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си... Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... |
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() Post Mortem ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 4321 Регистриран: 22-September 07 Град: In my own portrait of Sorrow Потребител N: 2345 ![]() |
Привет, дано се задържиш по - дълго. А, откъде си, всъщност, щото май не си написала, пък и как се казваш, де(и това май не видях да го има), така де и на колко години си ;д
И последно, други любими автори и някои любими книги да изброиш ? ![]() -------------------- Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло. Едгар Алан По - "Елеонора". Ние сме завинаги нова генерация със кървящи от мъка и болка очи. Знаем, че за нас няма компенсация и повръщаме върху надеждата за по-добрите дни. Keelhauled |
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 4th July 2025 - 02:18 AM |