![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() Прослушващ метъл ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 83 Регистриран: 7-October 10 Град: Пловдив Потребител N: 3956 ![]() |
Ей ме на- и мене у форума. Чета си от известно време и тия дни си рекох- айде вече да се регна. Макар да не ми остава много време за скиторене из нета напоследък.
Хубавата музика я слушам от сравнително скоро- две години. И още ми е трудничко да прослушам по- тежките неща. Или иначе казано- напредвам, но бавничко. За момента се кефя страшно много на Kamelot, Moonspel, Ozzy , Judas, Purple. И имам слабост към женските вокали - Tarja, Sirenia, Lacuna Coil, Epica. А сега следва нещо старомодно ( определям го така наполовина на шега, но за жалост не е съвсем ) - обожавам да чета. И веднага ми идва да изкрещя името на любимеца си- Рей Бредбъри. Но пък последната книга , която наистина ме впечатли се казва " Акордьорът на пиана" - на Даниел мейсън. Направо обожавам да отглеждам рози, нещо като хоби е. Скоро възнамерявам да си взема тъмно лилава. Но са си капризнички. Хъм... и не се сещам какво още да споделя. Та за момента явно ще е това. -------------------- Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си... Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... |
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() Master of your sorrow ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 2201 Регистриран: 24-April 07 Град: Sofia Потребител N: 2034 ![]() |
Добре дошла и приятно прекарване тук!
![]() I like your (font) style ![]() -------------------- Free are those who walk away from setting suns
And free are those who laughed at chains that held them bound Free are those who conquers in vain but won't stop to run Battered and down they pick up their pieces to rise as one |
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 5th July 2025 - 05:24 AM |