![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() Прослушващ метъл ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 83 Регистриран: 7-October 10 Град: Пловдив Потребител N: 3956 ![]() |
Ей ме на- и мене у форума. Чета си от известно време и тия дни си рекох- айде вече да се регна. Макар да не ми остава много време за скиторене из нета напоследък.
Хубавата музика я слушам от сравнително скоро- две години. И още ми е трудничко да прослушам по- тежките неща. Или иначе казано- напредвам, но бавничко. За момента се кефя страшно много на Kamelot, Moonspel, Ozzy , Judas, Purple. И имам слабост към женските вокали - Tarja, Sirenia, Lacuna Coil, Epica. А сега следва нещо старомодно ( определям го така наполовина на шега, но за жалост не е съвсем ) - обожавам да чета. И веднага ми идва да изкрещя името на любимеца си- Рей Бредбъри. Но пък последната книга , която наистина ме впечатли се казва " Акордьорът на пиана" - на Даниел мейсън. Направо обожавам да отглеждам рози, нещо като хоби е. Скоро възнамерявам да си взема тъмно лилава. Но са си капризнички. Хъм... и не се сещам какво още да споделя. Та за момента явно ще е това. -------------------- Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си... Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... |
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() Mahtavin :> ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 4294 Регистриран: 20-March 08 Град: Пловдив Потребител N: 2643 ![]() |
Дай да те видим де...
-------------------- В Германия нацистите най-напред се разправиха с комунистите. Аз не се противопоставих, защого не съм комунист. После се разправиха с евреите. Пак не се възпротивих, защото не съм евреин. След това разгромиха профсъюзите. Аз не се противопоставих, защото не съм профсъюзен деец. Тогава се заеха с католиците. Не казах нищо, защото не съм католик. Накрая дойдоха за мен и тогава не бяха останали хора, за да ме защитят! (Мартин Нимолер - пастор) |
|
|
![]()
Коментар
#3
|
|
![]() Прослушващ метъл ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 83 Регистриран: 7-October 10 Град: Пловдив Потребител N: 3956 ![]() |
Дай да те видим де... Ех де... Ще ме видите, но малко по-нататък. Просто не ми харесва, че малко или много, човек се влияе от външността. Изграждайки си представа, мнение, даже и да не познаваш някого лично, се влияеш. Ако ти е симпатичен и хубав - това засилва симпатиите, ако не е - засилва негативите. Поне доста често е така. Та затова снимчицата може да почака малко. Вие с тия кактуси толкова и сте ги гледали щом са изсъхнали ![]() ![]() Здравей. Като го каза това се сетих, че тия рози все не ги снимам. Като нямам хубав апарат и се дразня и не си правя труда. Но миналата година щракнах светло лилавата в двора. А червената я чакам да цъфне и ще я щракна. Другата лилава не смята , че е май. С тия 30 градуса в стаята ми явно е решила, че е май. ![]() Здрасти ![]() ![]() Здрасти, Бояне. ![]() ![]() -------------------- Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си... Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... |
|
|
![]()
Коментар
#4
|
|
![]() Mahtavin :> ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 4294 Регистриран: 20-March 08 Град: Пловдив Потребител N: 2643 ![]() |
Дай да те видим де... Ех де... Ще ме видите, но малко по-нататък. Просто не ми харесва, че малко или много, човек се влияе от външността. Изграждайки си представа, мнение, даже и да не познаваш някого лично, се влияеш. Ако ти е симпатичен и хубав - това засилва симпатиите, ако не е - засилва негативите. Поне доста често е така. Та затова снимчицата може да почака малко. Е, ясно е, че е така, все пак външността издава много от това, което си. Нали затова е представяне, цялостно, не избирателно. (: -------------------- В Германия нацистите най-напред се разправиха с комунистите. Аз не се противопоставих, защого не съм комунист. После се разправиха с евреите. Пак не се възпротивих, защото не съм евреин. След това разгромиха профсъюзите. Аз не се противопоставих, защото не съм профсъюзен деец. Тогава се заеха с католиците. Не казах нищо, защото не съм католик. Накрая дойдоха за мен и тогава не бяха останали хора, за да ме защитят! (Мартин Нимолер - пастор) |
|
|
![]()
Коментар
#5
|
|
![]() Прослушващ метъл ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 83 Регистриран: 7-October 10 Град: Пловдив Потребител N: 3956 ![]() |
Дай да те видим де... Ех де... Ще ме видите, но малко по-нататък. Просто не ми харесва, че малко или много, човек се влияе от външността. Изграждайки си представа, мнение, даже и да не познаваш някого лично, се влияеш. Ако ти е симпатичен и хубав - това засилва симпатиите, ако не е - засилва негативите. Поне доста често е така. Та затова снимчицата може да почака малко. Е, ясно е, че е така, все пак външността издава много от това, което си. Нали затова е представяне, цялостно, не избирателно. (: Не всичко , което е красиво отвън, е красиво отвътре и обратното. И това, че снимката ще почака, значи , че ще почака, не че няма да я има. ![]() Влиэам в стилистиката на нкои хора... СЛУШЪЙ SKID ROW И МИ ПРЪТИ ТВОИ ГОЛИ СНИМКИ (уригва се и потупва големо шкембе)!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Първата част на изречението ми допада, втората- някак си не. Ако минем без уригването и шкембето е по- възможно да се постигне съгласие ![]() -------------------- Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си... Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... |
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 5th July 2025 - 01:35 AM |