Evergrey - Glorious Collision Опции

[killer_rose]

Вечносивите ме карат за пореден път да губя думите си. Glorious Collision се нарежда повече от достойно до старите шедьоври, предлагайки ни поредната омъртвяваща доза емоционална музика. Трудно би било да търсим някакви забележки, цялостното въздействие на албумът е върховно, издигащо, осмислящо всяка секунда чакане. Живейте - има още какво да се прижевее и чуе, това е посланието, изкрещяно от всяка една секунда.
Повече коментари - след 100-но слушане!

[lodborg]

Голямо тръшкане и вайкане беше в първите няколко слушания на "Glorious Collision" и много се дразнех. Малко време му трябваше на албума да улегне, но поне си заслужаваше усилията.

Определено е най-слабият албум, който Evergrey са издавали до момента, това трябва да го уточня още от началото. И то не просто в сравнение с великанските постижения на бандата ("The Inner Circle", "Recreation Day", "Solitude Dominance Tragedy", "In Search of Truth"). Новият е на прилична дистанция и от по-подценявания "The Dark Discovery", и от предизвикалия такава контроверсия "Torn". Това обаче далеч не го прави лош албум. Има много какво да се открие в него, песните са на ниво, правилното чувство също присъства. Като фен на бандата (и то заклет) може би не се чувствам напълно задоволен, но също така не се чувствам и разочарован.

Да започна с лошите страни, защото обикновено финалните аргументи са тези, които оставят най-трайно впечатление, а ми се иска да създам положително такова. Първо и най-сериозно, доста уморено звучат момчетата. Прибрали са се в своя ъгъл на ринга и играят на сигурно - разбираемо в такъв труден за тях момент. Сигурно си спомняте, че бандата имаше проблеми не само със състава, който всъщност никога не е бил чак толкова постоянен - даже в последните години беше нехарактерно стабилен. Имаха проблеми с лейбъла, после открадването на цялата им техника, а професионалното озвучаване и инструменти далеч не струват жълти стотинки. Така че съм готов да простя, че групата звучи по-равно, а песните по-набързо скроени. Evergrey твърде комфортно си карат със среднотемповите парчета - сякаш си пазят гарда и не смеят да се открият. От 13 парчета има само 2, които с чисто сърце да нарека бързи, останалите са предимно в средно темпо, някои звучащи леко незаинтересовано и отпуснато за стандартите на Evergrey, макар и хубави.

Друг проблем е, че един по-оригинален риф не чух в целия албум, а болшинството от песните дори не се градят около рифове. Но това го отдавам на факта, че си изстреляха патроните, не, ами СНАРЯДИТЕ, в "Torn", който беше събрал някои от най-потрошаващите рифни, които съм чувал. И то той просто беше претъпкан от тях. И последното ми недоволство, но бих искал да поставя няколко удивителни на него - най-отвратителният микс на барабани в прогресив албум за всички времена!!! Първо че са прекалено силни и отвличат огромно количество от фокуса, второ че избраното звучене е като на кофи.

Слава богу, положителни страни също има. Огромен поклон за Tom, защото дава всичко от себе си и още отгоре. Невероятни вокали, човекът е във върхова форма просто. Имам чувството, че дори сам е усетил, че е във вихъра си, защото е написал вокални лини, които наистина изискват много. Освен това най-накрая пак имаме балади. Такива липсваха в предните два албума, ако изключим "Closure". Поради тази причина "Free" и "...And the Distance" са бисерите в тавата за мен - типични Evregrey-ски парчета, прочувствени балади, тотално обират овациите ми. Другото парче, което държа да посоча поименно е откриващото "Leave it Behind Us", което ме отвя още от първо пускане.

Общо взето албум-антракт за Evergrey, който им дава малко време да се съвземат, да поемат дъх и да се върнат с пълни сили. Аз оставам оптимист.