Всеки гимназист - с висше! Опции

[onnellinen]

Накрая всички излизат много образовани и започват да оглеждат с кое шефско кресло ще им се напаснат задните части.
Ако, не дай, Боже!, не са успели да влязат в университет, се почва - учебниците стари, професорите не разбират, никой не ми каза, а аз толкова учих. Кой казва "Аз НЕ учих и затова се провалих"? Аз такъв човек не съм видяла досега.

Важното е нещо да се влезе, да има някаква тапия там (или тЪпия?), никой не гледа как влизаш, още по-малко как излизаш. Нароиха се едни специалности, дето и Марко Сивия, на дедо Йоцо магарето, ще ги завърши.

От гимназията пък излизаш със знания колкото да си напишеш името и гражданството правилно. За 12 години един и същ отрязък от историята се преподава 3-4 пъти, по биология 2, по музика повторението е на всеки 2 години, по физическо те оценяват, а ако запомниш какво е сложно изречение, не знаеш къде да сложиш запетаите в него. И за какъв чеп ти е да знаеш какво значи апостроф, ако не знаеш къде да го сложиш?

При мен поне беше така. Сега, казват, било още по-зле. Като гледам по-малките, начело с брат ми, и учебниците им... Прави са тия, дето казват.

Какво стана с това образование?

[Svetyl]

Доста интересно е мнението, че философията не е специалност...
Като човек, завършващ (надявам се) тази година история, ми се иска да споделя няколко мисли. Тук става дума за моето мнение и (за разлика от някои други хора), не искам да го натрапвам.
Сега, след почти 4 години учене на история, разбирам колко ми е нужна философията. Огромна част от нещата в моята материя, са НЕВЪЗМОЖНИ за разбиране без философия. Убеден съм, защото съм говорил с хора, учещи психология, политология и други подобни науки, че и те мислят като мен. С други думи, за мен, а и не само за мен, философията е един вид спойка на хуманитарните знания. Един психолог, без филсофия е за никъде, един историк, без философия е за никъде. Един политолог (дано Щурма се съгласи) без философия е за никъде. Философията е навсякъде и всяко нещо, случило се някога, може да бъде обяснено от нея. Всеки възглед, всеки термин, всичко има своето обяснение във философията.
Ако човек учи една бакалавърска философия, след това може магистратурата му да е всичко (свързано с хуманитаристиката). И ще е добър.
Всичко това е мое мнение, пак казвам.

[Crafter]

Един политолог (дано Щурма се съгласи) без философия е за никъде.

Всяка "философия на" е абсолютно есенциална за разбирането на въпросното "на". Всъщност разбирането е по дефиниция философия, както философията е по дефиниция разбиране. В социалните науки често съществуват различни философски течения, което основно би трябвало да ни напомни, че истините в социалните науки са винаги повече от една, а не да ни отблъсква с противоречивостта си.

А политологът без философия не е политолог. В общи линии първата и най-основна задача на политолога е да разбере политическата философия и евентуално след това да разбере политическото статукво. По същият начин по който първата работа на историка не е (или не трябва да бъде) да разбере фактите, а отношенията между тях със цялата хумористична парадоксалност на изказването.

И много кратък отговор на основният "въпрос" в дискусията ви - трябва ли философията да се изучава отделно: разбира се че трябва, защото това е единственият начин знанието да се запази в "жива" форма; защото трябва да има хора, които да пишат книги, които ние с теб (политолог и историк) да четем; защото има няколко важни философски въпроси, които никога не могат да получат финален отговор (морал) и няколко които дори и да може все още не са получили (знание, мислене, ум); и най-вече защото философията на всяка цивилизация създава и оформя самата цивилизация, така че без философията ние не бихме били, не можем да бъдем и не сме.