Evergrey - Glorious Collision Опции

[killer_rose]

Вечносивите ме карат за пореден път да губя думите си. Glorious Collision се нарежда повече от достойно до старите шедьоври, предлагайки ни поредната омъртвяваща доза емоционална музика. Трудно би било да търсим някакви забележки, цялостното въздействие на албумът е върховно, издигащо, осмислящо всяка секунда чакане. Живейте - има още какво да се прижевее и чуе, това е посланието, изкрещяно от всяка една секунда.
Повече коментари - след 100-но слушане!

[sharon]

^ Тук съм много съгласна - определено е най-тегавият им за вникване албум, най-претенциозен за слушателите, желаещи да разберат за чий, по дяволите, са записали и издали такова нещо. Вярно, че миксът и продукцията са на друго ниво от това, на което сме свикнали; да, звучи в пъти по-бавно и меланхолично, но в никакъв случай безразборно. Всъщност отдавна не бях слушала толкова 'единен' откъм настроение албум от тях, бил той така затворен в самия себе си за сметка на едната техничност - разбирам да им трябва да се доказват пред някого с аранжиментни еквилибристики, но случаят от години не е такъв. Звукът е различен от този, който гониха с последните няколко албума и явно Том наистина търси съвсем друга ниша с новия състав. Оплаквания обаче нямам - Evergrey звучат по-вглъбени в собствените си страхове и кошмари от когато и да е, а музиката го отразява напълно. "Leave It Behind Us", "Frozen", "The Phantom Letters", "...And The Distance" са страхотни попадения, които ми се ще да чуя на живо, дано скоро да изникне възможност. Така или иначе ще трябва да се постараят повече, ако искат да ме накарат да обърна гръб на тавата, както е и с всеки техен албум след необходимата доза търпение и заслушване.