Слуша ли се у нас друго, освен... Опции

[gadabout]

...хепи и флауър метАл?

Така, генерално погледнато?

Купуват ли се халбуни извън тези две красоти? На коцерти на други стилове ходи ли се?

А мрънкаме ли, че няма сцена?

С кашкавал ли е?

[lodborg]

Знам, че е много комплексен въпрос; знам, че един куп фактори допринасят за мизерното състояние на музиката в България; знам, че не е хубаво да обобщавам, но ми се ще да отговоря на няколко от въпросите, които gadabout задава. Първо защото не съм сигурен доколко са риторични, второ защото се радвам, че един от хората, които обичат да обсъждат музиката (а не само да си чешат езиците), е отново във форума. Та...

1. Що пет човека не могат да дадат 6 лв за Интралмънт, като 5000 могат да дадат 50 лв за Таря? - Сериозно ли мислиш, че това е строго български феномен? В чужбина според теб Tarja или Nile правят по-големите концерти. За сравнение, последният концерт тук на Nightwish преди около година и половина (верно, че бяха без Tarja, но принципът си остава) беше на СТАДИОН. Nile не са идвали насам, но последният концерт на Unleashed, примерно, беше в клуб. Абсолютно същата ситуация като в България и съвсем нормално.

Все пак ъндърграундът си е ъндърграунд. По една или друга причина, Tarja прави много по-достъпна музика от Nile. Което не означава, че прави по-лоша музика, просто ъндърграундът бива разбиран от по-малко хора. Не само в България, навсякъде е така.

2. Що се слуша само флауър и хепи метъл - лично аз съм на мнението, че родното пауър и хеви са в около хиляда пъти по-лошо състояние от който и да било друг стил. Коства ми неимоверни усилия на волята, за да изслушам и едно парче от последните албуми на Епизод, които в момента, вЕрвай ми, са сред каймака на пауъра ни. Добре че има групи като Pantommind и Project Arcadia, за да не сме капо в не-growl стиловете. Не-флауър сцената ни, макар да не е цвете за мирисане, е дооооста по-добре.

3. Що пет човека не могат да дадат 6 лв за Интралмънт, като 5000 могат да дадат 50 лв за Таря version 2.0. Reissued, remastered, with bonuses and an extra DVD - според теб колко от тия хора, дето ще ходят на Tarja, има някакъв бегъл шанс да отидат на концерт на Enthrallment? Или още повече - какъв процент от масата, която отиде на Metallica имат някакъв интерес да отидат на концерт на Enthrallment?

Ще дадеш пари за това, което ти харесва. Харесвам Tarja - отивам на концерт на Tarja. Ако не харесвам Enthrallment, и безплатен да беше концертът, пак нямаше да отида. И с риск да обидя теб или някой друг, лично аз точно на Enthrallment и безплатна бира да раздаваха, пак нямаше да отида. No offence.

4. Що нямаме сцена, аджеба - много сложен въпрос, на който за съжалние не се отговаря с "метълът ни е тъп". Първо, живеем в държава, в която учени, учители и като цяло повечето хора едва свързват двата края. За музикантите е още по-сложно. А за да създадеш добра банда, която да прави хубава и качествена музика, се искат време, усилия, много труд, влагане на много енергия и концентрация главно върху музиката и бандата. Не виждам как човек с dayjob може да отговори на тези условия, като в същото време не виждам как музикант без dayjob може да се изхранва. Човекът трябва да яде нещо все пак, нали.

Няма как да се концентрираш върху идеите си и да се занимаваш сериозно с музика, ако всеки ден се връщаш смазан от работа. Така се правят банди, които свирят между другото, нищо повече! Такива банди имаме в изобилие, а на мен такива банди не са ми интересни. Хипотетичен въпрос, понеже май много лоши ти се струват тия български фенове - нескопосана пасмина до един. Ако Enthrallment (почва да ми става неудобно да ги мажа момчетата, ама така идва) излезат да правят концерт в Германия (където едни Mercenary получават вяло поклащане на главите по време на песните и тук-таме някоя вдигната ръка), мислиш ли, че ще бъдат посрещнати от ентусиазирана тълпа фенове в претъпкани зали? Щото мен дълбоко ме съмнява. Немският метъл-фен ли е виновен?

Средно излиза по горе-долу половин албум на година, който да има нещо наистина оригинално в себе си. Едни Pantommind изкараха невероятна тава, преди това имаше страхотен Inspell, който вече ми стана навик да цитирам в многото теми за българския метъл във форума (не че искам да се подмазвам на представителя на бандата, който пише във форума, просто факт), но настрана от това наистина няма нищичко, което да имам желание да си пусна. А в крайна сметка опира до това. Ако музиката не ми харесва, длъжен ли съм да ходя на концерта? Някакъв данък "роден метъл" ли трябва да плащам?

[I Like Scat Porn]

Няма как да се концентрираш върху идеите си и да се занимаваш сериозно с музика, ако всеки ден се връщаш смазан от работа. Така се правят банди, които свирят между другото, нищо повече!

напротив, има много яки банди, които никога не са се изхранвали от музиката си, нито са свирили по стадиони и прочие глупости. виж вече за "сериозно" занимаване с музика, не знам, мен ако питаш - ако си "сериозен музикант" няма да свириш метъл. по простата причина, че има много по-интересни и предизвикателни за свирене неща от метъла. ама май не е в това идеята, а?

[pa®tci]

... ако си "сериозен музикант" няма да свириш метъл. по простата причина, че има много по-интересни и предизвикателни за свирене неща от метъла...

Дълбоко съм склонен да не се съглася и мога да ти сипя бая примери за МЕТЪЛ (или рок) банди, които вкарват в продукциите си и народни творци, и сериозни музиканти, че дори цели оркестри/филхармонии. Като цяло, според мен, метълът е една от най-интересните и предизвикателни музикални сцени в днешно време, защото в него можеш да вкараш АБСОЛЮТНО ВСИЧКО като музика и в него най-много си личи (съответно говоря за лайв изпълненията) кой е кадърен и истински музикант и кой не става за чеп за зеле.

Иначе да, примерно едни LAKE of TEARS не са сериозна банда (разбирай, че не си изкарват прехраната с музика, това им е хоби) но пък за сметка на това ский какви тави пекат - такива, каквито 90+% от днешните банди могат само да си мечтаят да издадат (музика, настроение, атмосфера).


Иначе, Гаде ('драсти, БДУ), наистина кофти тема си заседнал, ама и в наистина кофти момент я захващаш. Да не говорим, че тук, в БГ, сме свикнали, че българското трябва да ни е безплатно (примерът с HYPERBOREA - "Издайте албум, издайте албум, издайте албум, издайте албум, издайте албум, издайте албум..." -> издават албум -> Гошо, Тошо, Атанас, Захари, Харалмпи, Генчо, Бончо и Дончо: "Пешо си го е купил, ше ни го даде да си го запишеме, за к'во да си го кОпуваме?"), а и културата на турнета на дадена банда в "държавата" ни липсва (най-вече, отново, у феновете).

Колкото до това къде засягаш за хеви-метълистите е факт от край време, че те друг музикален стил в метъла трудно издържат. Предпочитат да си циклят на петте избрани бандички (и евентуално 6 542-та им клонинга) и дотам.

[I Like Scat Porn]

Дълбоко съм склонен да не се съглася и мога да ти сипя бая примери за МЕТЪЛ (или рок) банди, които вкарват в продукциите си и народни творци, и сериозни музиканти, че дори цели оркестри/филхармонии.

окей

Като цяло, според мен, метълът е една от най-интересните и предизвикателни музикални сцени в днешно време, защото в него можеш да вкараш АБСОЛЮТНО ВСИЧКО като музика и в него най-много си личи (съответно говоря за лайв изпълненията) кой е кадърен и истински музикант и кой не става за чеп за зеле.

Тва ще да е джаза. в сми, бързите неокласически сола можеш да ги научиш след няколко годинки потене, ама истинската музикантщина си е в импровизациите - няма кой да те "научи".

http://www.youtube.com/watch?v=MiRxLgyN_Lo

иначе си прав - всичко може да вкараш. много се изкефих като чух сериен метъл, хах...

Разбира се, че в това е идеята, къде да е идеята иначе?

Идеята е DIY - свириш квото можеш и го записваш и го свириш на живо, без оглед на това дали някой го кефи или покрива някакви "стандарти". важното е да има демота, зинове, концерти, били те малки, забутани и гадни, и да има фенска база. за сметка на това в България всеки иска да е ебахти якия рок музикант, да се върти по национална телевизия и да свири по стадиони. Еми не става.

Някак си не го виждам Miles Davis да бачка като счетоводител и междувременно да пише "Kind of Blue".

Ъм, Kind of Blue е доста минималистичен албум, акцентът като цяло е повече върху модалното свирене, не толкова върху самите композиции. Но да, нямаше да го пробва ако не е бил вече утвърден артист.

Но колко метъл банди експериментират след като са станали големи?

[lodborg]

Тук се завърза доста приятна дискусия.

бързите неокласически сола можеш да ги научиш след няколко годинки потене, ама истинската музикантщина си е в импровизациите - няма кой да те "научи".

Първо за импровизациите - прав си, страшно трудно нещо са. Затова и най-любимите ми концертни албуми в метъла/рока са на Deep Purple и Rainbow - защото 60% от всеки концерт е импровизация и то страшно добра. Ти го изкарваш обаче, че всичко в метъла е техника. Едва ли не, че след като придобиеш техниката да свириш бързите сола това ще те направи добър композитор. А светът е пълен с обратните примери. Не омаловажавай така достойнствата на композираната музика, както и на човека, който има дарбата да ПИШЕ хубава музика. Било то не на прима виста, било то и без главозамайваща техника. В метъла има бая такива хора.

Идеята е DIY - свириш квото можеш и го записваш и го свириш на живо, без оглед на това дали някой го кефи или покрива някакви "стандарти". важното е да има демота, зинове, концерти, били те малки, забутани и гадни, и да има фенска база.

За това, разбира се, си прав и няма как да те оборя. Не мисли, че гледам с презрение на малките некомерсиални банди с по един-два албума, когато тези албуми са качествени. Много мои любими групи са точно такива. Обаче гледам с насмешка на малките банди с по един-два албума, които не са нищо кой знае колко идейно или добро, които обаче се считат за ебаси великата група, 'щото са издали албум в България.

Но колко метъл банди експериментират след като са станали големи?

Не са толкова малко. Много набързо ми идват Therion, Septic Flesh са ми в акъла цяла седмица, но и те са за тук, Paradise Lost, Death Angel, Emperor, дори и по-флауър банди като Kamelot.

А ако заговорим за метъл бандите, които експериментират още преди да са станали големи, списъкът ще стана невъобразимо дълъг.