![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() Деградиращ ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 2189 Регистриран: 28-November 07 Град: Казанлък Потребител N: 2450 ![]() |
Странно, но не видях тема за тази невероятна група. Кажете си мнението за нея, знам че доста хора от форума ги харесват.
За непознатите с тяхната музика - изключителен мелодичен дет метъл с доста дуум влияние. Феновете на двата стила няма начин да не ги харесат, а и не само те ![]() -------------------- |
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() Oryctolagus Cuniculus ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Metal World Conclave Коментари: 7672 Регистриран: 10-January 06 Град: София Потребител N: 1112 ![]() |
Много слушане падна, дадох му и необходимото време, за да отлежи. С "One for Sorrow" любимите ми творби на групата увеличиха бройката си с +1, а албумът сигурно щеше да се окаже на върха на годишната ми класация, ако не бяха едно-две други препядствия.
Трудно е да му определя място в дискографията им, още повече, че донякъде е противоположен (или поне в пъти по-позитивен) спрямо предходния, с който за мен достигнаха абсолютната си кулминация. При все цялата атрактивност на записа ми липсва онова чувство на тотално стилово единодушие, което достигнаха с атмосферата в "Across the Dark", но от друга страна вече наблягат на по-технични инструментали, различни вокални похвати, влияния от шведската (да се свети името й) сцена и т.н. Което само по себе си е страхотно, но се сещам за куп групи, захвърлили най-ярката си си идентичност в полза на повече музициране. При Insomnium обаче нещата са на кантар – обожавам им колкото меланхоличните откровения, толкова и разчупените идеи, които никак не са малко в "One for Sorrow". Трудно е и да реша кое би ми липсвало повече, ако се спрат изцяло на контретна насока в рамките на следващия си албум, но са доказвали неведнъж, че се справят еднакво добре и с двете роли. Мелодетът на годината отново ме подсети защо точно тези момчета са сред най-любимите ми банди в жанра. edit: двойката "Song of the Blackest Bird" / "Lay the Ghost to Rest" ме разнищва всеки път, когато зазвучи. Нареждат се сред най-силните композиции, писани някога от финландците. |
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 9th July 2025 - 12:19 AM |