Rhapsody - Symphony Of Enchanted Lands II, ревю Опции

[Warrior Of Ice]

RHAPSODY - “SYMPHONY OF ENCHANTED LANDS II – THE DARK SECRET”



Rhapsody са от типа групи с безподобно звучене, каквито се появяват по веднъж на десетилетие, за да оставят неизличим отпечатък върху музикалния свят. След като революционизираха хеви метъл сцената с пет феноменални записа, италианските крале на симфоничния пауър са готови с дългоочаквания си нов албум, чието създаване отне повече от две години. Бандата за пръв път работи с цяла филхармония и голям класически хор, възможностите на които са използвани в най-пълна степен, разкривайки изцяло потенциала на Rhapsody. Luca Turilli и Alex Staropoli стават все по-зрели като композитори и музиката им без излишна сложност звучи по-внушително във всеки следващ запис. Трудно би могло да се каже, че “Symphony Of Enchanted Lands II” продължава звуково агресивния и техничарски “Power Of The Dragonflame”, но тъкмо в тази непредсказуемост и постоянно развитие на стила винаги е била силата на групата. Величествените оркестрални и хорови партии, станали запазена марка на Rhapsody, отново са тук, наред с уникалния китарен стил на Luca и бароковите аранжименти на Alex, но музиката, вместо бърза и яростна, сега е по-скоро могъщо-бомбастична. Свиренето е изключително – от инструменталните двубои между клавир и китара до идеалната ритъм секция на Alex Holzwarth и новия басист Patrice Guers. От своя страна, Fabio Lione никога не е звучал толкова емоционално и изразително – чувствата буквално струят от богатия му глас. Оперните похвати допълнително украсяват пеенето му, придавайки му почти неземно усещане. Текстовете отново ни отвеждат в измисления свят на Luca – Вълшебните земи, арена на вечната борба между добро и зло. Новата фентъзи сага е пряко продължение на Хрониките на Алгалорд – можем да очакваме още една серия от вълнуващи концептуални албуми. След интродукцията “The Dark Secret”, в която разказвачът Christopher Lee с гробовен глас ни въвежда във фабулата на фона на мрачен готически инструментал, е поставено същинското начало на албума с “Unholy Warcry”. Започваща с Вагнерски грандиозна оркестрация в духа на Dimmu Borgir-овия “Death Cult Armageddon”, песента се разгръща в серия от вокални еквилибристики и образцово скоростно солиране. Невероятно мелодичната и завладяваща “Never Forgotten Heroes” е последвана от “Elgard’s Green Valleys” - една от автентичните фолклорни интерлюдии, каквито бандата започва да вмъква в “Rain Of A Thousand Flames”. “The Magic Of The Wizard’s Dream” е изящна балада, донякъде напомняща стила на Andrea Bocelli. Продължение на леките прог забежки от последните два записа откриваме в “Erian’s Mystical Rhymes”, явяваща се интересен завой встрани от характерния изказ на Rhapsody с умереното си темпо и разчупена структура. “The Last Angel’s Call” е може би най-запомнящото се парче в албума, благодарение на красивите си мелодии и вълшебния припев. Втората интерлюдия – “Dragonland’s River”, разкрива пътя към десетминутната епопея “Sacred Power Of Raging Winds”, събрала цяла колекция от гениални хрумвания и представляваща пример за оптимално комбиниране на метъл с класически постройки. “Guardiani” е оркестрално-акустична пиеса в от типа на “Where Dragons Fly”, а чудесата, които Fabio върши с гласа си в нея, придават нов смисъл на понятието епичност. В “Shadows Of Death” специфичната рифовка на Luca и разкрепостената композиция създават напрегната атмосфера, продължена в тържествената закриваща “Nightfall On The Grey Mountains”. Въпреки, че са изминали над седемдесет минути, финалът идва някак твърде скоропостижно и оставя чувството, че музикално-лирическото пътешествие едва е започнало и ще последват още много драматични приключения преди края му. “Symphony Of Enchanted Lands II – The Dark Secret” е една наистина колосална творба, достойна за група от ранга на Rhapsody и обречена след време да се превърне в класика.

[Zdravko Peev]

при rhapsody нема лабаво

Напротив - настоящият албум е толкова слаб и eднакъв, че едвам го изслушах... няма скоро да се направи албум като Power Of The Dragonflame или Legendary Tales...

Най-вероятно никога няма да има втори като Драконовия пламък или Легендарните приказки или който и да е албум от Сагата за Смарагдовия меч.
Както чуваме, независимо, какво казват много хора, промяна в стила има, дори и само заради невероятните оркестрации - все пак Рапсоди имат на разположение цял симфоничен оркестър. Както казват и самите музиканти, звученето на Рапсоди трябва да е такова, каквото го чуваме в SoEL Pt.II. При предишните си албуми групата не е разполагала с толкова средства, за да си позволи 50души хор, оркестър и т.н. Но сега с новата компания нещата стоят по друг начин и резултатът е налице! Невероятен албум! Любим! Няма да си изказвам впечатленията от отделните песни, защото Воина на леда вече като че ли е изчерпал всичко, въпреки, че за Рапсоди винаги има още какво да се каже! Респект!