RAGE - rise or fall? Опции

[Mago De Oz]

е, тука всеки който не съгласен с мен, може да си каже що не е.
Моето мнение е следното - Рейдж, Дигър и Рънинг ( за мое огромно съжаление) са в тотален спад като музициране в последно време, или по точно казано от последните 2-3 албума на всяка една от изброените банди. В най-голяма степен това важи за Рейдж, защото да се издадеш добър албум, не е достатъчно да си просвирил по сложно. И във форума на Рейдж, доста хора има който не са доволни от посоката, в която са тръгнали. Както и ДВД-то има показва, че хората се радват повече на старите им неща, отколкто на новите. И да се преключи или започне наново темата с ЕГН-то, казвам отново - трудно приемам мнение от хора, който не са били родени когато аз съм слушал метал. Това е, който не му харесва, да си стиска очите и да не чете!
Аз казах!

[Wolfheart]

В този албум явно Peavy си постави за цел да направи музика, която да се хареса на феновете на Rage преди Смолски, та дори и още преди симфоничните оркестрации, когато бяха с двамата братя - гърци. Много от песните са като машина на времето - връщат те във времето на The Missing Link, други са мааалко по-завъртяни, но мааалко, даже доста малко. Има някои експерименти, като детаджийски ревове, пантераджийски груувове и рокенрол. Текстовете отново са чудни - Serial Killer възпява по-популярните серийни убийци, Psycho Terror възпява жената, която ни тормози и краде от психиката и портфейла, Concrete Wall е за силата на характера, Black And White е за сивото ни и скучно ежедневие а Destiny ни рита в задниците и ни кара да си стягаме гъзовете, че няма време. Death Romantic чрез заглавието си вероятно е заигравка със съответния албум на Metallica. Чрез липсата на балади Peavy и компания окончателно са решили да ни разбият главите, Eternaly не се брои, защото е римейк на песен на Смолски от NB All Stars. Ако са искали да звучат както преди, даже са минали изискванията си. Rage може би правят най-директната си и мощна творба от около 20 години насам, като минималистичността при композирането носи съответния недостатък - песните сравнително бързо омръзват. Песенните структури са опростени и предвидими. Очаквах малко повече да се работи в тази насока.

Като цяло албума не можа да надмине Strings To A Web, може би с него са вдигнали доста високо летвата. На предния албум колкото и да не го харесват анти-прогресарите, прсто смазва слушателя с мащабни композиции и по-свободен изказ. А солото на заглавното парче е няма такова! Бих предпочел прогресива и симфоничните оркестрации, отколкото песните да ми омръзват след третото слушане.

изкарат нещо по-тежко, както в по-ранните им години (1992 - 1995).

Защо толкова тесни граници? Албуми, като Secrets In A Weird World и Reflections of a Shadow също са велики!