Тема за дискусия, разсъждения над проблемите на етиката Опции

[````````]

Тази година аз, Светъл (и Гигз, но в друго училище) се сблъскваме с една 'нова' материя, така да се каже. Простичко обяснено, имаме нов предмет - 'Етика и Право'. Това като малка вмедка или предисловие, за да знаете от къде ни е хрумнала темата...

Мисля си, че тук във форума, всички си падаме в малка или голяма степен философи. Така че дискусията мога да нарека наша стихия:") Имам предложение за тема, върху която да помислите и изразите становище. Ето я:

Ако доброто е неопределимо, на какво може да разчитаме, когато дебатираме неговата природа?

Предлагам да разгледаме човешката представа за добро. Първо се сещаме да отбележим, че доброто е нещо изключително неясно и мога да го нарека с една хубава думичка - абстракция. Основния ни проблем при даването на елементарно определение от лична позиция е че не винаги дори ние самите осъзнаваме кое е добро. Коя е първата ви асоцияция... аз се сетих за благотворителсността например. Това изцяло добро дело ли е? Какви са подбудите ни за това? (Предлагам всеки, които измисли някакъв пример да отговаря на тези въпроси) Мисля си.. няма ли задни мисли... не очакваме ли да ни благодарят, за което. Намираме го за елементарен жест в отговор..или поне аз така си мисля. Ами когато подаряваме подарък на някого, винаги ли искаме само да зарадваме отстсрещния човек или търсим одобрението му? Или ако получавате подаръка... само жеста ли е от знаение и не усещате ли как се радвате на нечий подарък повече? Има и нещо не до там добро дори и в любовта. Ами че добро ли е да обичаш някой, който не изпитва това към теб? Вредиш на себе си и пречиш на него. А нима любовта не е добро?

Чудя се..като се позамислим всички заедно, дали ще открием нещо което е наиситна добро и само добро.

На какво разчитаме, за да открием Доброто. Само лична преценка ли използваме?

Ами за злото? Или просто откриваме Доброто в света и казваме че всичко друго е Зло...е да де ама ние сме интилигентни хора, всичките, и няма как да кажем че света е в Черно и Бяло... СРедновековието е отминало... Днес как ще процедираме...

Ами помислете и над това (това също ни е дадена тема, не си измисляме тука..филосф ни е дал задачата):
'Не е толкова опасно да правим зло на повечето хора, както е опасно да им правим много добро" на Ларошфуко е мисълта

Въобще има нещо гнило в цялята идея за Добро и Зло и това как ги определяме.... слушам мнения

[Blue_Lotus]

Признавам, че идеята за такава тема ми допада.
``````````` - четеш ми мислите, имах такава идея по едно време, но реших, че едва ли ще предизвика някакъв интерес. Благодаря ти!
_SiegfrieD_ - няма ли да правите входно тази година? Приеми го като преговор!

И сега по темата:
В Античността се е смятало, че добро е това, което води към щастие, но това важи до появата на Сократ. Той твърди, че животът е в истината, а добро = истина = знание (разум)

За Платон доброто има цел и смисъл, което води към щастие, а то - към благото. За Платон съществуват два свята: на сенките - където живеем ние и който не е вечен; и на идеите. Идеята за него е образец, причина и цел на нещата от материалния свят. Дотук нищо общо с темата, затова ще преминем нататък.
Душата според Платон е подобна на колесница:
1.черен кон ----> афективната душа (началото, страстта)
2.бял кон ----> волевата душа
3.кочияш ----> разумната душа
Във всеки човек доминира различно начало и оставаш такъв, какъвто си се родил:
1. максимална добродетел ----> умереност (селяни и занаятчии)
2. максимална добродетел ----> мъжество (сила на волята да удържиш позициите си)
3. максимална добродетел ----> мъдростта (философите, отрекли се от всичко външно, гледат духовното и света на идеите)
И трите категории притежават чувство за справедливост.
Според Платон философите трябва да управляват државата, защото стигнал ведъж до идеята за добро, човек започва да го реализира в практиката.

Според Аристотел във всяко нещо има заложена цел и то се стреми да я постигне, а в човека е заложено щастието. Той разделя хората на:
първични, груби хора ----> сетовни удоволствия и материални блага
действени хора ----> власт (политиката)
мъдри хора ----> съзерцание (мъдростта)
Той е далеч по-демократичен от Платон. Според него всеки може да бъде щастлив и човек НЕ се ражда, а СТАВА добродетелен или порочен като всичко е въпрос на Разум и Воля.
Според Аристотел добродетелта е мяра между две неправилни действия, тя е среда (средина) по отношение на крайностите. Средината всеки намира сам за себе си за всяка своя постъпка и се базира на личната преценка. Ако я намериш, постигаш хармония със себе си и със света.
Пътят към хармонията се състои от следните стъпки:
1. Вътрешна хармония - превес на разума над чувствата
2. Хармония между душата и тялото - синхрон между съзнание (мислене) и поведение (действия)
3. Отношения с околните - основно за щастието е приятелството, най-малкото зарадо оценката, която получаваме от тях
За Аристотел морална постъпка е тази, която е:
1. Свободна - избрана свободно и заради самата нея; като цел, не като средство
2. Съзнателна - предварително избрана; важно е замисълът да е добър, дори и на практика нещо да се провали
3. Устойчива - да постъпваш така, че винаги да можеш да повториш избора/постъпката си.

Според Спиноза добродетелта е запазване на собственото съществуване и максимална полза. Според него всичко в нашия живот е каузалност и детерминизъм и идеята за човешката свобода е пълна илюзия.

Хайде стига толкова за днес Това е един урок от това, което ви очаква тази година. На мен ми беше един от любимите предмети, дано и при вас да е така, а за злото - ще пиша другия път