Тема за дискусия, разсъждения над проблемите на етиката Опции

[````````]

Тази година аз, Светъл (и Гигз, но в друго училище) се сблъскваме с една 'нова' материя, така да се каже. Простичко обяснено, имаме нов предмет - 'Етика и Право'. Това като малка вмедка или предисловие, за да знаете от къде ни е хрумнала темата...

Мисля си, че тук във форума, всички си падаме в малка или голяма степен философи. Така че дискусията мога да нарека наша стихия:") Имам предложение за тема, върху която да помислите и изразите становище. Ето я:

Ако доброто е неопределимо, на какво може да разчитаме, когато дебатираме неговата природа?

Предлагам да разгледаме човешката представа за добро. Първо се сещаме да отбележим, че доброто е нещо изключително неясно и мога да го нарека с една хубава думичка - абстракция. Основния ни проблем при даването на елементарно определение от лична позиция е че не винаги дори ние самите осъзнаваме кое е добро. Коя е първата ви асоцияция... аз се сетих за благотворителсността например. Това изцяло добро дело ли е? Какви са подбудите ни за това? (Предлагам всеки, които измисли някакъв пример да отговаря на тези въпроси) Мисля си.. няма ли задни мисли... не очакваме ли да ни благодарят, за което. Намираме го за елементарен жест в отговор..или поне аз така си мисля. Ами когато подаряваме подарък на някого, винаги ли искаме само да зарадваме отстсрещния човек или търсим одобрението му? Или ако получавате подаръка... само жеста ли е от знаение и не усещате ли как се радвате на нечий подарък повече? Има и нещо не до там добро дори и в любовта. Ами че добро ли е да обичаш някой, който не изпитва това към теб? Вредиш на себе си и пречиш на него. А нима любовта не е добро?

Чудя се..като се позамислим всички заедно, дали ще открием нещо което е наиситна добро и само добро.

На какво разчитаме, за да открием Доброто. Само лична преценка ли използваме?

Ами за злото? Или просто откриваме Доброто в света и казваме че всичко друго е Зло...е да де ама ние сме интилигентни хора, всичките, и няма как да кажем че света е в Черно и Бяло... СРедновековието е отминало... Днес как ще процедираме...

Ами помислете и над това (това също ни е дадена тема, не си измисляме тука..филосф ни е дал задачата):
'Не е толкова опасно да правим зло на повечето хора, както е опасно да им правим много добро" на Ларошфуко е мисълта

Въобще има нещо гнило в цялята идея за Добро и Зло и това как ги определяме.... слушам мнения

[````````]

Днес, докато се прибирах от училище се мислих по темата. Не бих казала, че е теория... но нещо такова. В някой от постовете четох за неутрални действия, мисля.... и ми хрумна нещо от миналата година по литература. Говорихме (Светльо, най - вече към теб се обръщам) за това как идеята за доброто и злото са се появили, по - късно, не със самото сътворение. Тоест на човек му е вътрешно зададено да бъде добър и да върши добро... тъй като е създаден по образ и подобие на Бог, който е Самото Добро и първична Истина..... и т.н. Но като се замислиш..тъй като липсва представа за зло и за добро като разграничения.... човек се ражда в неутрално състояние. Следователно мога да отбележа противоречие. Как едновременно имаш зададено добро начало като първичност... и същевременно би трябвало да не го съзнаваш. Може би почваме да си блъскаме главите над разсъждения за положително и отрицателно поведение, в следствие на човешката революция. Едно бебе в никой случай не знае нито какво е добро, нито зло, а ние му формираме някаква представа.. и морални ценности, с цел да му погмонем. А дали е точно така? Може да разгледаме проблема и по иначе.... Създаваш живот... продължваш поколението... всичко чудесно. Кое е по хубаво от раждането на нов живот? И след това цялото общество се мъчи да му изгради ценноста система.. в началото на която има нещо двусмислено. А пък не може да се връщаме към първопитен живот.... тук изход дефакто няма. (Или ми хурмна, ей сега, за филма 'Бебета Гении" - фантасмагория, но пък има някаква логика вътре. Все пак истината е най - голямата измислица. ) Може само отново да кажа.. че добрите дела винаги са двустранни и в крайна сметка няма нищо което е изцяло добро. Има ли нещо, което да е само лошо в такъв случай?

Blue_Lotus дай пример за нещо добро. Лична идея имам предвид.. не само мнението на някой философ.