![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() Архидемон ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Приятели Коментари: 3914 Регистриран: 12-April 03 Потребител N: 65 ![]() |
Всъщност ми е тема за есе за Четвъртък и би било хубаво да има нещо общо с Х. Смирненски, но може и просто да споделите мнението си "за" и"против" хипотезата, че светът е в черно и бяло. Щях сам да го направя (предполагам), но съм на шофъорски
![]() |
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() Архидемон ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Приятели Коментари: 3914 Регистриран: 12-April 03 Потребител N: 65 ![]() |
Смирненски
^тука има произведения, иначе примерно : Цитат Да бъде ден! Нощта е черна и зловеща, нощта е ледна като смърт. В разкъсаната земна гръд струи се бавно кръв гореща. В димящите развалини безокий демон на войната развял е хищно знамената и меч въз меч безспир звъни. Сред мрака непрогледно гъст стърчи злокобен силует на някакъв грамаден кръст, и хилядни тълпи отвред вървят, подгонени натам от яростта на златний бог. И мрака става по-дълбок, тълпите нижат се едвам. За въздух жадни са гърдите, очите молят светлина, един копнеж, мечта една гори и се топи в душите и през сълзи и кървав гнет, през ужаса на мрак студен разбунен вик гърми навред: "Да бъде ден! Да бъде ден!" ________________________ Цитат Въглекопач
Надоле! Надоле! Надоле! В студените бездни слезни, където тела полуголи се гърчат край черни стени, де опват се мишци железни и техния удар звъни сред мрака на страшните бездни с протеста за слънчеви дни, с протеста за отдих, за воля, за въздух, простор, ширини. Надоле, надоле, надоле - надоле слезни! Слезни в тия мрачни утроби на хищната - майка земя, слезни между братята роби - в морето от вечна тъма, и твоята лампичка бледа ще бъде там ярка звезда, там сноп от лъчи ще огледа зловещия храм на труда, зловещите тези идоли, де няма ни нощи, ни дни. Надоле, надоле, надоле - надоле слезни! А там вековете незнайни редили са пласт върху пласт - тез пластове мрачни, безкрайни, прострени навсъде край нас, които живота изтъка на каменен, черен килим, които са хладни кат мъка, и крият и огън и дим. Слезни там и с удари верни разбивай, разлюшквай, руши, разкъртвай тез пластове черни тез робски души! И в бурната пещ на борбата грамадата черна хвърли и спри се да видиш, когато, сред мрак и оловни мъгли, ще блеснат реки огнеструйни, когато червени вълни, понесени в пристъпи буйни, ще бликнат по всички страни, когато сред блясъци нови земята ще ври, ще гори в огньове, огньове, огньове и дъжд от искри! |
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 12th August 2025 - 07:59 PM |