Светът в черно и бяло - "за" и "против", "Тема за дискусия" Опции

[Sw1tched]

Всъщност ми е тема за есе за Четвъртък и би било хубаво да има нещо общо с Х. Смирненски, но може и просто да споделите мнението си "за" и"против" хипотезата, че светът е в черно и бяло. Щях сам да го направя (предполагам), но съм на шофъорски . 10x предварително.

[````````]

***

Седя си в стаята и търся вдъхновение..над клавиатурата. Мъка! Днес е сряда, т.е. утре е четвъртък, а аз имам да пиша есе. Да, ама ме мързи и две не виждам. Ако можеше някак си компютъра да прихваща моите мисли, да ги прехвърля в двоичен вид и да ги записва с безброй нули и единици в паметта. После аз безгрижно да цъкна в/у програмката и Воаля! - есе. Не че си нямам лична позоция..но що за философстване мога да направя!?

Против съм! Това е, точка.
Какво има да се обяснява? Все едно да кажа, че светът е в Розово (Забележка: За да проследите мисълта ми направете справка с качествената характеристика на цветовете) Всеки средно разумен би могъл да ме обори, и с право!
Светът не е едностранчив... това човечеството го е проумяло още някъде.... края на средните векове. Следователно Светът не може да е само Черен или само Бял. Също както и хората не са само Добри и Лоши. Тези две крайности някак си се вплитат в едно... образуват мелодия, преливат, разливат се... образуват нюанси...
От тук някъде идва и добре познатото ни словосъчетание 'Сив свят', а не е чисто и просто цветови подбор. ( сиво - меланхолично, ежедневно) Просто нещата не стоят на два полюса - положителен или отрицателен, а само клонят към тях.
Представете си числова права... -(безкрайност) 0 +(безкрайност)... и си представете устройството на света като квадратно уравнение. S=x^2 , където х (принадлежи) на Re и е (различно) от нула. Има безброй измерения, които не могат да се начертаят... но те никога не приемат стойност 0 или някой от полюсите.
Смятам че точно това му е хубавото на живота - различен е. Всеки ден, всеки миг... спадове, върхове... низ от лишения и компромиси, отстояване на принципи... Това не е черно.. и не е бяло. Това е дъга от цветове, мелодии, чувства, мои, твои, негови... и го виждаме със собствена светлина. Той може да е и оранжев... мове да е и сив... а на момети дори отива към розово, но винаги се променя и то спрямо нас.