Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[InsArtTure]

Значи темата е за личното творчество, било то проза, лирика или всякакви подобни.
Тук ще намерите част от моите писания. Има стихотворения и започнатата ми книга. Имайте предвид, че повечето неща са на Английски език.
Папката Кристиан съдържа неща на един съученик, не мои.

Кажете ако нещо ви е изкефило и давайте своите.

[````````]

***
(За лицемерието днес)

Лицемерие ли? Това си е направо начин на живот. И нима вината е в нас... ами света изисква от нас да сме такива - пробивни, логични, структурно издържани в тезите си, комбинативни..все едни ей такива - чужди. За да успееш трябва да си хитър, да 'крадеш занаята', да говориш с недомлъвки. Всичко е 6... Постепенно изплиташ паяжината си. Ти не си някакъв паяк - убиец или нещо такова, но паяжината ти трябва да е също толкова смъртоносна, за да останеш 'на вихъра на вълната'. Всеки има своя...своя паяжина и своя игра. Интриги. Подмолвни действия. Преструвки. С времето заплитаме все повече и повече хора - без значение нищо. Всеки е играч в твоите ръце, но и ти си играч в нечий. Не това го няма като функция. Даваш им да си мислят, че те 'играят', ала всъщност ти ги изиграваш повече. Тях - обикновените 'нишки'. Петър плет плете през пет плета преплита... и сам се заплита. Накрая 'всичко се връща-а-а'. И това също го изсиква света - доброто да победи. Всъщност може би не доброто побеждава -Единствено глупавият побеждава в живота. Умният вижда прекалено много пречки и евентуални ходиве с коня, с пешката, които изиграва на ум и губи преди да се е опитал да спечели. Шах и мат..шах и мат..аут. Кого изкарваме от играта?
Животът в основата си е една нелогичност. Безкрайно повтарящ се цикъл раждане - смърт и помежду тях първа целувка, първо проникване, първа брачна нощ, малък плод след неуморни въздишки, безброй разочарования и безброй грешки. Подредено а? А защо е подредено? Къде е първичната логика?

Не искам да уча никого как трябва да мисли и как трябва да чувства. Най - малко пък искам да ви убеждавам, че всичко това което казах е или не е в природата на човека. Не искам и да говоря за любов. Само искам да пиша, да напиша това което чувствам, защото нещо назрява в мен и ме изкарва извън обичайното ми състояние. Няма да изследвам вероятността това, което познавам да не съм аз, а то на вас да ви изглежда така или вие да го виждате в друга светлина.

Все си мисля че дори най опитния паякостроител, и най умния и хитър и подъл човек на света намира един, който му 'скрива шапката', 'разказва играта', 'отваря очите' - за всеки съществува един, който без да съзнаваме ни познава до мозъка на костите ни с всичките ни маски и хитрости. Един вид хем познава същността ти, която губиш сам за себе си с времето, хем пък и всяка мисъл си е наша, значи е част от нас. Работата не е в маските, защото всяко нещо което показваме е наше производство. Дори като копираш го правиш ти самия и учиш нещо и някой остава следа в теб. Нали така?

Няма лицемерие. Всичко е за заблуда - да. Но кого заблуждаваш - масата. Чуждите. Другите, който искат да те вплетат в своята история, възможните нови нишки в твоята собствена. Тях какво ги е грижа за теб? Сякаш пък ти се интересуваш от тях...

Кой 'лицемерничи' пред близите нему хора, или пък все едно може да заблуди и измами един истински близък нему човек. Нали идеята е че те еиднствени ни познават и не могат да се заблудят от настроението ни , от думите ни, или от шарената маска на лицето ни.

Да, света сигурно щеше да е прекрасно място, ако всичко беше открито. Що за глупост! Ама вие представяте ли си го само? Не не ви поучавам, 'атакувам ви', искам да си представите. Ами дори най дребни неща като разговорите няма да са същите. Ние не можем да живеем в друга среда. Учтивостта е измислица - нямаше да я има ако го нямаше нашето 'лицемерие'. Бъркам ли? Нямаше да има извинения ми се струва, защото напрактика си казал точно това което си мислил в момента и няма защо да се извиняваш. Така ще излезе, че лъжеш, а от там че лицемерничиш. Полицията и съдилищата ще излязат вън от употреба, защото спокойно ще си признаваме прегрешенията. Въобще..няма да го бъде. Тогава или ще го ударим на безспирни кошмари и разкъсвани от идеята, че света е лицемерен, и че добрите ни души не могат да живеят така, или ще се наслъждаваме на живота на порочните ни съзнания в измисления от нас свят с едничката цел в живота да търсим щастието. Кол-коо именаааа има ща=сти-етоооо?


*наклонения шрифт няма да бъде показван пред висши инстанции, тъй като се усещат мисли, който възрастните не предполагат, че сме усмислили..:")