Помощ - Търсене - Потребители - Събития
Пълна версия: Лично Литературно Творчество
.::Metal World::. Форуми > Всичко, несвързано с метъла > Общ форум
Страници: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33
InsArtTure
Значи темата е за личното творчество, било то проза, лирика или всякакви подобни.
Тук ще намерите част от моите писания. Има стихотворения и започнатата ми книга. Имайте предвид, че повечето неща са на Английски език.
Папката Кристиан съдържа неща на един съученик, не мои.

Кажете ако нещо ви е изкефило и давайте своите.
alpha prime
аз веднъж има х творческо вдъхновение под въздействието на алкохол + адски сдух + една история за някво изчадие дет ми дойде на ум в ирц ... ако обещаете да не се смеете много бих я качил в интернет biggrin.gif
Lethe
аууу колко сте смели
македонски ,няма да се смеем
обещавам
biggrin.gif
````````
InsArt†ure поздравявам те, че пишеш и на английски. Уважавам хора, които се опитват го правят.


alpha prime набери го. С голямо любопитсвто ще четем.. и няма да се смеем много. А, ако се смеем няма да ти кажем:РР
Mort
Тъй като нямам нищо качено някъде из нета ще пльосна едно малко резюме, което съм писал по книгата, която ще види бял свят в необозримо бъдеще biggrin.gif . Ако ви е интересно ще кача и малка част от първата глава. Съдържанието на резюмето е доста набързо написано по молба на един приятел и съдържа в себе си основно предисторията на книгата. Там където съм сложил ??? и аз не съм много на ясно какво и как точно ще се случи. Приятно четене, ако ви се занимава и наистина да не се смеете!

Историята на кратко, такава каквато беше, е и ще бъде. Нищо от написаното по-долу в този свитък не е окончателно, нито пък е пълно. Цялата мрачна история на времената преди империята на Гарад Араксис и след нея ще прочетете в томовете “Синове на Мрака”. Не знам дори кой си е правил труда и е положил смешни усилия да претвори една такава обширна история в няколко страници. Но все пак помага на бъдещия читател да придобие една по-обща представа.

В старата епоха в света на Даруин се възцарил хаос. Градове и държави воювали помежду си, а заедно с тях воювали и боговете им. Няколко били големите империи, разположени предимно на континента Норидиан, но дори и те отслабвали и се разпадали, поради продължителните войни и вътрешни дрезги. Междувременно изключително жестокото и войнстващо племе от Северния континет - Кар Дар утвърждавало позициите си. Племето се състояло от безчувствени, не изпитващи угризения, безстрашни бойци, жадуващи единствено да нахранят мечовете си с кръвта на враговете си, които всъщност били всички извън рода. Водени от кръвожадното божество Сайгон, те набирали сила с всеки изминал ден. Устремен към унищожението и поробването на всички северни народи жестокият Сайгон, решил и повел верните си да потъпчат живота и свободата не само на Ворния, но и на Даруин. Наистина целта на кардарци и техния бог била завладяването на света, но не се предвиждало създаването на тяхна държава, имало я само волята за разрушение. Смисълът на живота им се състоял от обсебващото желание да спечелят следващата битка и да умрат в името на Сайгон, като вземат възможно най-много животи със себе си. След спечелването на дадена територия и изчерпването на ресурсите й бездушните кръвници нападали следващите поред земи и след време целият Северен континент (Ворния), бил под флага на Кар Дар. Сайгон бушувал в диво настръвление от кръвта, пролята в негово име. Тези, които не били паднали мъртви в битките били превръщани в роби, други (млади и силни мъже) били тренирани в обречени ротници (демизар), чиято единствена цел беше да умрат в битка за победата на Кар Дар. Кръвните войни, заедно със Сайгон (от чистокръвните кардарци) били главнокомандващите в това пиршество на унищожението.
След като бяха завладяли и значително развития пристанищен град Богарс, в който имало корабостроителница, те решили да построят кораби и с тях да нападнат Норидиан. След една, две години Черната флотилия била готова и вече значителната войска се отправила към далечната си дестинация. Там обаче съпротивата била значително по-сериозна, отправена от няколкото големи държави, които се обединили под настъпващата заплаха. Започнали години на безкрайни битки и сражения. Войните на Норидиан се биели смело и самоотвержено, но бавно и с всеки изминал ден губели войната. Сериозни загуби търпяли и кардарци. Много от Кръвните войни умряли, други вече били твърде възрастни и слаби, за да воюват, а във вените на младото поколение не течало вече същата кръв, размита от смешението на Кар Дар с други народи. Едновременно с това и Сайгон станал прекалено самоуверен и лаком, често пращал войните си на сигурна смърт, само за да се храни с душите им. Така в редиците на Кар Дар се появявали смут и недоволство, невиждано и нечувано досега. Робите вече надигали глава и желаели свободата си. След известно време в изблик на отчаяна надежда, тъкмо преди последната защита на Норидиан да падне, в част от робите се надигнала силната вяра в ново, по-добро и справедливо божество, което да ги спаси. Тогава се появил Риел Аркас (Огнената Звезда). За изненада за всички Риел Аркас се изправил директно срещу Сайгон и пред очите на стотици хиляди свидетели го побеждил в колосална битка, след което обединил всички оцелели войници, роби и разбунтували се демизар в една последна атака срещу силите на Кар Дар. Победата била знаменита, в знак на която Огнената Звезда издигнал насред разрушението величествен метрополис от земните недра. Чудото било наречено Гарад Араксис (Град на Светлината). Там всички водачи на оцелелите държави се обединили под волята на Риел Аркас. Създала се структурата и справедливите закони на тази велика държава и бъдеща империя.
В духовния свят, пък Огнения бог приел за свои Архангели и пазители на Светлината, няколко от боговете на бившите вече държави на Норидиан. Останалите, които се противопоставили на това било прокудени или дори унищожени. В Архангели били възкачени и някои от първите повярвали в Риел Аркас, събитие което никога не се е случвало в нито един от континентите на Даруин.
Така със своят верен съвет от Архангели, Риел Аркас дал началото на Войната на всички войни и Звездоносните походи. Целта била всички войнстващи държави и богове да бъдат победени и посветени във вярата на Огнената звезда. Тези, които доброволно сключели мир и се присъединили към Араксис получавали автономия, като единствено условие било религията им да е аркасийска. Техните богове имали избор от това да се присъединят като ангели на Риел Аркас или да бъдат унищожени. Когато кампанията напреднала и вече целият Норидан бил едно цяло, Огнената звезда се оттеглил, за да управлява Духовния свят, където досега е царял хаос. Той оставил хората сами да управляват съдбата си, като той щял да бъде техен съдник, но нямало да позволи отново да има робство и страдание.
За империята на Гарад Араксис започнали дни на благоденствие и просперитет. Но уви това не било писано да продължи дълго. В една от по-далечните провинции, където се съхранявал така важният Камъкът на светлината (душите) (???), възникнала нова непозната заплаха. Тя останала обаче силно подценена и скоро малката бунтовническа група, водена от отлъчения магьосник (хелар) Суръс Венхем, успяла да завоюва цялата територия. Но не това било най-същественото поражение, Камъкът също бил изгубен. С изчезването му на Даруин се появила разрушителна зла сила. Непобедими демони се появили на света, които бързо успели да обединят много от бившите държави на Норидиан срещу Гарад Араксис. В метрополиса били стъписани от случващото се, предателства имало и в самия град. Много от хелар се присъединили към врага, правейки го още по-труден за унищожаване. Най-страшното, обаче, тепърва предстояло – всички убити от силите на мрака били съживявани чрез забранени ритуали от Дахнавар (демоните) и мъртъвците започвали да се бият на тяхна страна. Така числеността на вражеската армия можела само да нараства. Бързо целият Норидиан пламнал във война. Тези които се упълчвали на нашествениците умирали и биваха превръщани в бездушните мартвиек (съживените мъртви – зомбита демек), останалите просто се присъединявали към армията на злото и продължавали разрушителните си походи към Гарад Араксис. Ден след ден империята гинела, а Риел Аркас не откливал на ничия молитва и не правел нищо, за да спре случващото се.
Когато Суръс Венхем достигнал Града на светлината армията му била непопедима, а звездоносците наброявали само една трета от числеността си преди тези събития. В подножието на града (долината Лонедар) се разразила страшна битка. Звездоносци, хелар, благородници и обикновени хора се биели рамо до рамо. Това била най-трудната битка за тях, не защото противникът ги превъзхождал многократно по брой, а защото се биели срещу мъртвите си другари, приятели и дори роднини. Но ордите от мартвиек не можело да бъдат победени и отделните окръзи на Гарад Араксис започнали да падат един след друг. Паника обхванала населението на града, надигнали се бунтове, безумци започнали да убиват и унищожават всеки и всичко свързано с Огнения бог, който ги бил изоставил в този пагубен час.
Всичко изглеждало загубено, когато армията на Суръс достигнала и последния окръг на Гарад Араксис (Инхард). Тогава обаче Зерис - един от генералите на Венхем, осъзнал, че целите на бившия хелар са съвсем други от заявените и решил да промени позицията си във войната. Чрез измама успял да открадне Камъка на светлината ??? и заедно с подчинените си се обърнал срещу доскорошния си съюзник. Когато камъкът бил изгубен голяма част от мартвиек започнали да гинат без причина и редиците на Суръс силно намалели. Битката заела друга насока, нашественическата армия започнала да губи. Венхем дал нареждане за отстъплание, но в миг на дива ярост проклел земите около Араксис и над Инхард се спуснала вечна нощ. Черни облаци замъглили небето и започнал да вали непрестанен дъжд. Той загубил тази битка, но не и войната.
Гарад Араксис бил обречен на бавна смърт. След време дори сменил името си от Град на светлината в Град на мрака (Гарад Садор), заради вечната тъмнина, която прояждала душата му. Глад и страдание измъчвали жителите на Садор, защото нищо не виреело в мрака. Изнемогналите хелар едва успявали чрез вече отслабналата си сила да подхранват почвата, за да има някаква храна за хората, но тя въобще не била достатъчна. Нямало я вече светлината на Огнената звезда, който да закриля с топлината си верните му. Тогава Зерис, който сега бил управник на града, взел решение да изпрати малък отряд до Кулата на светлината (където преди е бил Камъка на светлината). Целта на експедицията била да се говори с Риел Аркас, защото там било единственото място, от което простосмъртен може да говори с Бога. Последната надежда била той наистина да е още там, да иска и да може да помогне на молбата на отряда.
Няколко били хората, които ще извършат това пътешествие. Техният водач, Арън Даркейн, е бивш атийл (генерал звездоносец) – последният вярващ в Риел Аркас. Човек със скрити възможности, станал в последствие магьосник и обърнал хода на историята. Странно било съвпадението, че той освен последният поклонник на отмрялата религия бил и син на кардарец, и то детето, за което се говорело в пророчествата и от което се страхувал самият Риел Аркас.
Старият приятел на Арън – Галиан също взема участие в това начинание. Загадъчен човек, таен агент с удивителни способности.
Дъщерята на Зерис, в последствие оказала се предател, заради която
Галиан умира. Любовница на Суръс Венхем.
Лиа – все още неизвестно
Моранор – вампир, един от последните оцелели, бивш звездоносец от специалните отряди (трябва да им измисля име).
Толмак – един от малкото все още способни до някъде хелар, който обучава Арън.
Може би още един магьосник...
Микаил – пазителят на мъртвите – естествено се внедрява в отряда под прикритие (има много сериозна философска позиция)

Тук действието започнало да се развива доста неясно и неразбираемо, поради което ще бъде описано накратко чрез планова структура:
- Отрядът напуска със съответните приключения Гарад Садор и се насочва към Кулата на светлината.
- Сънищата, книгата от майката на Арън и други загадки...
- По пътя си срещат Лиа и Микаил (как и защо?).
- Дъщерята на Зерис се оказва предателя и заради нея умира Галиан, въпреки че Моранор и Арън са се досетили по-рано за измяната й. После тя заплаща с живота си за нея.
- Стигат до Кулата и Арън говори с Риел Аркас. Казват се много неща, но и много се премълчават. Най-същественото е, че отряда трябва да се върне възможно най-скоро в Садор, защото отговорът на проблемите им е там – Камъка на душите.
- Когато се връщат Суръс е обсадил отново града. Той и Арън се бият и звездоносеца умира, но Моранор му прехвърля силите си и така го прави безсмъртен. След това естествено Суръс умира бавно и мъчително, а същото се е случило и с любовницата му между другото. Тук някъде изчезва и Лиа.
- Арън разбира, че зад всичко стои не Суръс, а тринадесетият Архангел – Натас Летайл!!! Тук някъде свършва първа книга и може би за сега стига толкова обяснения, защото може би ще са излишни и нещата ще се случат по доста различен начин. Единственото, което ще се случи със сигурност е, че Арън ще овладее физическата магия, не само органичната.
abductor
Ето и нещо от мен (на който не му се четат простотии по-добре да не се занимава smile.gif )

Рамзи
Една любовна история
Lethe
Цитат(```````` @ Jan 20 2005, 02:22 PM)
InsArt†ure поздравявам те, че пишеш и на английски. Уважавам хора, които се опитват го правят.

аз пък много мразя подобни изцепки
smile.gif
nothing personal ,но е дразнещо ,защото е трудно да успееш да построиш правилна рима (ако го имаш за цел ) на български ,трудно е да си достатъчно грамотен ,за да го направиш добре ,камо ли на английски.
А все пак...българи сме.
_SiegfrieD_
Съгласна съм с Lethe.Освен това нашият език е достатъчно богат на изразни средства и похвати и напълно може да изрази духовността и душевните преживявания на автора.
Писането никога не ме е привличало,въпреки че по литература и философия мога да пиша достатъчно добре.Може би е така,защото рисувам и изразявам чувствата си чрез средствата на изобразителното изкуство.
InsArtTure
Не ми се карайте де. Кво лошо има да пиша на английски-просто ме влече-пък и съм качил 2 на БГ-не ги ли видяхте?

Пък и не ме интересува особено римата, въпреки че съм я направил добре и то без никакви корекции след писането на стиховете.

И Морт!-сега нямам време да прочета твоето писание. Утре. А ти ако знаеш английски, виж там в мойта папка започнатата ми книга-The March Of Time!

И последно-продължавайте-давайте линкове, пишете и т.н.
Blashyrkh
Цитат(abductor @ Jan 20 2005, 03:18 PM)
Ето и нещо от мен (на който не му се четат простотии по-добре да не се занимава smile.gif )

Рамзи
Една любовна история

Лелее, човек. w00t.gif blink.gif Ти не си нормален biggrin.gif biggrin.gif
Svetyl
Сам без храна и надежда
Сам във окопа стои
Войник като клетник изглеждащ
Войник, плачещ с тежки сълзи
.
Сам, вече няма другари до него
Всички загинаха за лудата кауза
Всички са мъртви, а той е погребан
В морето от трупове, силно нагазил
.
Защо се води тази война?
Чии интереси защитаваш войниче?
Защо навел си смирено глава?
Кръвта на потоци вече потича
.
Къде остана мирът, добротата, живота
Къде заминаха чувствата силни
Сега сърцата са пълни с жестокост
Кръвта се лее все по-обилно
.
Куршумите святкат над твойта глава
Топовните залпове около теб прогърмяват
Несравнимата болка на твойта душа
Те кара искрено да съжаляваш
.
Защо си тук, а не във дома
Където те чака семейство щастливо
С пари завъртяха твоята глава
И твоето бъдеще е някакси сиво
.
Ще изтраеш ли още, врагът наближава
Врагът многоброен, безскрупулен, див
Да мръзнеш в окопите ти продължаваш
Макар и сломен от душевния срив
.
Куршум те пронизва право в сърцето
Сякаш съдбата е милостива към теб
За миг от секундата живота отнет е
Но умираш поне като свободен човек
.
Споменът за всичко минава пред очите
Тялото пада, мъртво е то
Греховни са знаем на всички съдбите
А ти си частица добро… във цялото зло
.
Времето мина, войната приключи
Сякаш бе забравена, низко, позорно
Но скоро отново това ще се случи
Човешката простотия е безгранична… безспорно

Eto wi edno moe...
falio`
това е една песен:

живяха Вальо и Валя дале4е в Камерун
Валя готвеше на Вальо пе4ен паун
Вальо ставаше за работа рано с петлите
а Валя го изпращаше с метлите

Вальо след работа връщаше се изморен
и смърдеше на клитор на пор без корем
на клитор на пор на клитор на пор
на клитор на пор без корем!
InsArtTure
Браво Светъл-много ми хареса твоето.

А Фалио-това е сериозно тема-моля избягвайте цинизми и лигавщини, освен ако не пишете сатира! mad.gif
Mort
Мойто никой не ще да го прочете sad.gif, е верно че да четеш на компютър е гадно и то не е толкова късо...
ivomag
Хей Морт аз го прочетох,верно че ми отне доста време и търпение но наистина ми хареса!А ето и нещо от мен:

***
Края на дните наближава,
бавно към нас пълзи!
Неъморно той поглъща
нашите незбъднати мечти!
Неусетно,някак плахо
дете пролазило е сякаш,
тъй пристъпва в мрака
обгърнал нашите души!
Не страх,а ужас властен
пропит е в нашите сърца.
С прах покрита е душата
дълбоко в бездна от мечти.
Когато всичко свърши вече,
без мечти ще се родим.
Там някой ще ни чака,
някой нас ще сътвори!
И без посока в тъмата
бавно ние ще пълзим.
Път прокарвайки в праха
ще влачим своите души!
Mort
Мерси, твойто текстче също е добро, особено, ако се облече в едно блекче wink.gif
InsArtTure
Споко бе МОрт-прочетох го. А ти мойто прочете ли го бре? biggrin.gif

Та за твоето-ами супер си е, въпреки че аз моята книга(тази на български-не оная в сайта) бих я написал по коренно различен начин. Как да е.

Идеята ми е(защото съм убеден, че ти е трудно да се накараш да пишеш, както е и при мен) ако желаеш да се опитаме да напишем заедно твоята книга. Първо е хубаво да се запознаем, ама все пак кажи кво мислиш за идеята ми.
Аз мисля, че ще е много добре-хубаво е да реализираме поне една фентъзи книга в българия и то на млади години. 6тото има6е наскоро некъв 18 годишен който написа некво фентъзи, ама от тва дето четох ми се стори много инфантилно и несериозно. Некви делфинчета спасяваха едно момченце пък то има махаше за сбогом-некви лигавщини.

ТА!-помисли си-може да се сработим и да напишем не само твоята, но и моята книжка(четирилогия). Добре ще да е.
Mort
С удоволствие бих работил с теб по книгите! Първо надявам се, че си от София, защото ако си от Варна например ще е малко трудно. Така че може да се разберем нещо, само да ми мине проклетата сесия!
````````
Ето нещо непритенциозно и неангажиращо.Просто малко наредени мисли.

*Безимен


Странно е.

Човешкото въображение винаги ме е учудвало.Странни неща са хората – уникати, но измислиците им винаги са ме изумявали най-много.

Тиха стая. Празна. Само множество книги. На пода. Тъмно. И тихо. Между книгите се вижда женско тяло. Отпуснато. Спокойно. Девойчето е положило глава на ръката си, взряло се е в небесната шир и е пуснало на свобода въображението си.
Бяла Луна. Снежно бяла. Не е пълнолуние, но небесното тяло свети изключително силно и небето не е черно, а в онзи прекрасен тъмно син цвят. Облаците и те са едни особени, точно като да се разхождаш по тях. Какво повече да иска това романтично същество, за да се впусне в дебрите на илюзията?

С едно превключване в човешкия мозък, можеш да си вече на стотици хиляди километри.
На нея й стигаха само няколко стотин и щеше да го срещне. Да, Него, с когото тъй дълго бе си писала. Писма. В плик. По пощата. С марка. Това им придаваше невероятен чар. Навяваше и доброто старо време, когато писмата се пишеха на ръка, а не на компютър.
Обичаше писмата. С всяко тя опознаваше, доближаваше се до него. През цялото време си представяше тяхната среща. Но така и не го попита дали иска да се видят. А тя самата искаше ли наистина?
Тя обичаше моментите, когато можеше да фантазира и сама доизграждаше образа му. В последно време писмата намаляха. Преди време това я нараняваше и тя му пишеше отчаяни редове..Сега не реагира така. Леко се учуди на себе си. Той спря да пише. Тя също. Но не спираше да мисли за него. И това, странно, не я нараняваше.

И сега това правеше. Виждаше се заедно с него, човека когото не бе виждала, когото познаваше и може би дори обичаше. Странно. Обичаше..образа. Може би така и не познаваше истинския. Не я интересуваше. Всъщност това дето разправят - че двойките мислят еднакво и си допълват изреченията, че се карат и след това бурно се сдобряват, че не могат да живеят един без друг….

Нищо такова нямаше в техния случай. Те имаха различни идеи, но се сработваха добре. Мечтаеха за различни неща, имаха различни съдби…Тяхното познанство беше като кръстопът. Два пътя, вървящи перпендикулярно, и някъде пресичащи се. Това беше тяхната ‘допирна точка’

Всъщност той винаги и беше в опозиция. Сякаш двамата не познаваха съгласието.Не използваха нито веднъж - ‘да, така е’. Но нямаха спорове. Това беше техния начин. Стотици пъти по-хубаво от ‘да’ е тяхното ‘не’. Беше. Е. Било е.
И все пак за нея, той беше нейния единствен. Той я вдъхновяваше. Цялата идея за съществуването му окриляше мисълта й. Странно?

Така сме устроени, че винаги търсим верните думи, с които да предадем мислите си. Няма точни думи, с които да изразим бягащите си съждения.

Възможно ли е да не срещнеш човека, който е идеален за теб?

Тя наистина беше романтично същество, но никога не изоставаше логическата си мисъл. Беше наистина умна и имаше чар. Знаеше какво търси и как да го достигне. (Тя не искаше него. Никога не е търсила такъв и все пак той и даваше толкова много..)

В онази нощ му бе на гости за последно. Плачеше тихо. Спокойна. Казваше му довиждане. Продължаваше право на пред към следващата пресечка, а техния кръстопът оставаше назад.

Странно.
Кой знае къде може да те отведе въображението?
anonimna_dx
^ нямам думи..... wub.gif
Цитат
Така сме устроени, че винаги търсим верните думи, с които да предадем мислите си. Няма точни думи, с които да изразим бягащите си съждения.

wub.gif wub.gif ..........
````````
thankz des
InsArtTure
Това последното много ми хареса. Друг е въпросът, че и много ме натъжи, защото при мен ситуацията е донякъде подобна. Като понятие е далеч,но като емоции-доста прилича.

````````-дай още някое,плс.
````````
Може би по нататък...сега ще се правя на срамежлива:")
waffen_ss
Значи един не-чак-толкова слънчев ден,бай Ставри обикаляше местните баничарници в търсене на Баница-Мухавейка издание първо издание(Много ценно за коликционери)
И след като се пребори с цяла глутница пенсионери се добра то така желаната от него постройка,Застана пред витрините,очите му сияеха като на върколак пред агънце,или като на Сашко(forsaken_angel) пред девственица(тука ще се засмея -АХАхАХахАхаХАхахАхАХАха)
Та обратно на девств.....баничките,
с няколко геройски удара с глава,Бай Ставри успя да пробие ципата...вратата де....и със зъби и котки,опа нокти се добра до продавача/продавачката щот мустаците са подвеждащи,и е трудно от пръв поглед,но той не си губи времето да установява генетичната издънка а.к.а Продавач.А направо бръкна в десния си джоб където си държи стотинките,защото левия е скъсан,мисля че всички знаем по какви причини smile.gif,извади съкровището,познато като стотинки и почна да брой,все едно броеше зъбите на жена си ....Аднъж(1)....Дваш(2).....Триж(3).......и се сети за учителката си по математика,след този Флешбек(по селски,сетих съ ко прайх миналоту ЛяТу) той си завърши броенето с крайните ПЕТДЕСЕТ СТОТИНКИ....той ги тръшна на плота и каза....Ооооо Пепи/Пепино,дай ми Баницата - Мухавейка,продавач/ката отвори една кутия,която странно защо имаше знака за радио-активност,и отвъре засия на цвят водораслово зелено,погледа на Бай Ставри стана оглеадален,в него се виждаше баницата,все още в кутията,и ръцете който я държаха,и изведнъж,от никаде влезе най големия му приятел/съперник(ако става въпрос за баници)(и по специялно мухавейки),Та в началото и двамата се бяха втурачили един в друг,като в стар краварски(кау бойски) филм.после обмениха няколко думи от порядъка(здравей-----Да ,и аз съм добре),и се втренчиха в така желаната награда,изведнъж продавач/ката затвори кутията с гръм и трясък,получи се ехо,чуто от работниците по строежи дори и в Китай,страното е че Страхил и Ставри дори не мигнаха,само паднаха на земята като две безжизнени статуй,но все пак това е баничарница,миризмата на печене (и недопечени) вкусотий ги събуди,но когато вече се сабудиха,беше твърде късно,накараха ги със сила да излязат,
Ставри-Нов Ден Нова надежда
Страхил-Ами да,тъкмо тая вечер ще имам оправдание,пред жената,що не ми става,ще се оправдая с психическия разгром от ситуацията
Ставри-Радвам се че мислиш така ,винаги съм искал да дискусираме размножаването при нано-ботите с теб
Старихил-Т'ва беше джибровицата дет говореше вместо мен !!!
Страшното в тази случка е ,че едно от съседните кучета наречено Бибмо,реши да си отвори кутията и да си хапне баницата
Mort
Това е за секция вицове, не за тук...
InsArtTure
Ами така е. Тук позволявам само истинска сатира, професионално написана. Моля старайте се. Искам сериозна тема. tongue.gif
````````
***
(За лицемерието днес)

Лицемерие ли? Това си е направо начин на живот. И нима вината е в нас... ами света изисква от нас да сме такива - пробивни, логични, структурно издържани в тезите си, комбинативни..все едни ей такива - чужди. За да успееш трябва да си хитър, да 'крадеш занаята', да говориш с недомлъвки. Всичко е 6... Постепенно изплиташ паяжината си. Ти не си някакъв паяк - убиец или нещо такова, но паяжината ти трябва да е също толкова смъртоносна, за да останеш 'на вихъра на вълната'. Всеки има своя...своя паяжина и своя игра. Интриги. Подмолвни действия. Преструвки. С времето заплитаме все повече и повече хора - без значение нищо. Всеки е играч в твоите ръце, но и ти си играч в нечий. Не това го няма като функция. Даваш им да си мислят, че те 'играят', ала всъщност ти ги изиграваш повече. Тях - обикновените 'нишки'. Петър плет плете през пет плета преплита... и сам се заплита. Накрая 'всичко се връща-а-а'. И това също го изсиква света - доброто да победи. Всъщност може би не доброто побеждава -Единствено глупавият побеждава в живота. Умният вижда прекалено много пречки и евентуални ходиве с коня, с пешката, които изиграва на ум и губи преди да се е опитал да спечели. Шах и мат..шах и мат..аут. Кого изкарваме от играта?
Животът в основата си е една нелогичност. Безкрайно повтарящ се цикъл раждане - смърт и помежду тях първа целувка, първо проникване, първа брачна нощ, малък плод след неуморни въздишки, безброй разочарования и безброй грешки. Подредено а? А защо е подредено? Къде е първичната логика?

Не искам да уча никого как трябва да мисли и как трябва да чувства. Най - малко пък искам да ви убеждавам, че всичко това което казах е или не е в природата на човека. Не искам и да говоря за любов. Само искам да пиша, да напиша това което чувствам, защото нещо назрява в мен и ме изкарва извън обичайното ми състояние. Няма да изследвам вероятността това, което познавам да не съм аз, а то на вас да ви изглежда така или вие да го виждате в друга светлина.

Все си мисля че дори най опитния паякостроител, и най умния и хитър и подъл човек на света намира един, който му 'скрива шапката', 'разказва играта', 'отваря очите' - за всеки съществува един, който без да съзнаваме ни познава до мозъка на костите ни с всичките ни маски и хитрости. Един вид хем познава същността ти, която губиш сам за себе си с времето, хем пък и всяка мисъл си е наша, значи е част от нас. Работата не е в маските, защото всяко нещо което показваме е наше производство. Дори като копираш го правиш ти самия и учиш нещо и някой остава следа в теб. Нали така?

Няма лицемерие. Всичко е за заблуда - да. Но кого заблуждаваш - масата. Чуждите. Другите, който искат да те вплетат в своята история, възможните нови нишки в твоята собствена. Тях какво ги е грижа за теб? Сякаш пък ти се интересуваш от тях...

Кой 'лицемерничи' пред близите нему хора, или пък все едно може да заблуди и измами един истински близък нему човек. Нали идеята е че те еиднствени ни познават и не могат да се заблудят от настроението ни , от думите ни, или от шарената маска на лицето ни.

Да, света сигурно щеше да е прекрасно място, ако всичко беше открито. Що за глупост! Ама вие представяте ли си го само? Не не ви поучавам, 'атакувам ви', искам да си представите. Ами дори най дребни неща като разговорите няма да са същите. Ние не можем да живеем в друга среда. Учтивостта е измислица - нямаше да я има ако го нямаше нашето 'лицемерие'. Бъркам ли? Нямаше да има извинения ми се струва, защото напрактика си казал точно това което си мислил в момента и няма защо да се извиняваш. Така ще излезе, че лъжеш, а от там че лицемерничиш. Полицията и съдилищата ще излязат вън от употреба, защото спокойно ще си признаваме прегрешенията. Въобще..няма да го бъде. Тогава или ще го ударим на безспирни кошмари и разкъсвани от идеята, че света е лицемерен, и че добрите ни души не могат да живеят така, или ще се наслъждаваме на живота на порочните ни съзнания в измисления от нас свят с едничката цел в живота да търсим щастието. Кол-коо именаааа има ща=сти-етоооо?


*наклонения шрифт няма да бъде показван пред висши инстанции, тъй като се усещат мисли, който възрастните не предполагат, че сме усмислили..:")
Svetyl
Цитат
Петър плет плете през пет плета преплита... и сам се заплита.


icon_headbang[1].gif

Цитат
Не не ви поучавам, 'атакувам ви'


biggrin.gif biggrin.gif biggrin.gif
InsArtTure
Цитат
Нямаше да има извинения ми се струва, защото напрактика си казал точно това което си мислил в момента и няма защо да се извиняваш.


Да, но мисля че човек не винаги казва това, което мисли колкото и да е искрен. Не е задължително да можеш да кажеш точно това, което си мислиш, та дори и да искаш. В този случай извиненията щеше да си ги има. Също така не е задължително да правиш това, което чувстваш. И често можеш да нараниш някого без да си го чувствал-просто физическа грешка на лицето или устата,което обаче е наранила безкрайно другия. И е хубаво да му се извиниш. Той ще разбере, че не си го мислил и скоро ще го забрави...така си мисля...

Давай още biggrin.gif
anonimna_dx
Мило Ники, wub.gif
няма да правя много волеизлеяния....
- всичко написано от теб до много голяма степен точно изразява някои мои мисли, но с тази разлика, че ти можеш и си ги изразила открито и точно...
- всичко написано от теб и прочетено от мен ме е докоснало на някакво равнище и е оставило някаква следа..
- много ми харесват нещата ти и продължавай все така.. wub.gif
````````
:") thankz
Lethe
мисля,че меланхоличните настроения, чувствата за затвореност и отхвърленост се дължат на невъзможността на човек да защити избора си;изобщо да направи избор;изобщо да приема факта ,че е поставен пред избор.
И лошият свят е виновен,разбира се.
И да, може да е гнусен,да,може да сме лицемерни, да,може и да сме грешни ,може би дори сме слабохарактерни.
Имайте доблестта да защитите изборите си.

и се извинявам за offtopica ,приемай го като импровизация в 'сериозната 'ти тема
pi4
королева, браво, не бях чел отдавна такова точно нещо напоследък, не съм съгласен с някои твърдения, но е толкова хубаво!


свободата да избираш те прави роб на избора. отказът да избираш те принуждава да приемеш езна неблагоприятна позиция. Тази позиция се определя от мнозинството, упражняващо своето демократично право на насилие спрямо притежателя на индивидуална позиция, позиция често напълно случайно и непреднамерно отличаваща от правилната позиция. правилната позиция се определя напълно непрозрачно, мълчаливо, тайно и в съгласие съгласно демократичния принцип на възприемане на компромиси като начин за направляване на индивидуалните избори.

Не възприемането на неправилна позиция е престъплението, което се преследва от демократичното общество, но с много повече сила отказът да се избира, защото това действие подкопава авторитета на мнозинството като законодател и единствено легитимен критерий за истинност.

Истината се подменя с правилната позиция като изразител на удобството на мнозинството. Удобството на мнозинството не е в съгласие и отрича абсолютната истина заменяйки я с относителни правила, относителни както във времето, така и спрямо различните позиции на участниците в сравнението. Неправилната позиция на индивида не го доближава нито до истината, нито до лъжата, тя изразява единствено собствената му воля, неговата истина, като отправна точка за избора на решение в краткотрайния миг на формулиране на волеизлиянието.

Волята може и да е липса на воля, изразявенето или неизразяването й не е непременно избор. Изборът не може да се окачестви като правилен или погрешен, той е само избор, взет сам за себе, но и като абсолютно събитие. Две последователни смени на два противоположни избора не унищожават наличието на два избора.

Принудата да избираш, било под натиска на обществото или под подчинение на заповед издадена от авторитет ощастливява избиращия с освобождаването му от виновност. Изборът без принудата на свободата е, което може да доведе до вътрешна виновност или до скъсване с невиността. Виновността предполага причина, както невинността - бездействие. Бездействието води до относителна виновност, водеща до отказ от избор. Отказът от избор причинява невинност, както свободата на избора оневинява действията в резултат на избора, понеже е оправдан от групираните създатели на правилата, определящи истинноста и оттам правилността на действията.



моята версия за избора... sleep.gif
Lethe
Все ме е изумявало как подредено можеш да изкажеш някоя мисъл.
А това като успокоение за съвестта си ли си го написал?
В комплект с личността ти, идеално се вписва в моята версия за избора.
pi4
Цитат(Бог @ Apr 10 2005, 11:17 PM)
Все ме е изумявало как подредено можеш да изкажеш някоя мисъл.

ами вродено ми е. или го имаш, или го нямаш, не се научава, както казва Анри Картие Бресон.
Цитат(Бог @ Apr 10 2005, 11:17 PM)
А това като успокоение за съвестта си ли си го написал?

не, като обвинение към такива, които нямат проблеми със съвестта си.
Цитат(Бог @ Apr 10 2005, 11:17 PM)
В комплект с личността ти, идеално се вписва в моята версия за избора.

личността ми, скъпа, не се вписва в комплекти, не съм сериен продукт от супермаркет, ако и да изглеждам малко поочукан. твоята версия... може би да я изложиш по-подробно? можем да говорим тогава, кой в кого ще се вписва...
Lethe
Да, усетих, че прекалих.
Остави.
pi4
Цитат(Бог @ Apr 11 2005, 10:24 PM)
Да, усетих, че прекалих.
Остави.

ok, прекалих и аз, малко грубо стана, извини ме.
````````
*А понякога не...

-Хайде да си мълчим.Колко време ще издържиш без да се разсмееш:") - усмихна се още докато го казвах.
Поглед към прозореца , към тавана, в ръцете, към пода. Изследваме шарките по килима. Колко е трудно без думи.
Ш-ш-ш-ш-ш-шуми на вън вятъра. Напрягаш ли се като мен да чуеш нещо в тишината?Все едно ти глъхнат ушите и нищо не чуваш.
Тишината е неудобна. Да се говори е толкова по-необвързващо. Тези безгрижни разговори ми напомнят за шумоленето на ручейче. Мълчанието на двама души е като тишината на пълноводна река.
Какво ли си мисли, седейки до мен?
Искам да вляза в мъжкото съзнание и да се разхождам боса. С пръсти да опъвам невроните - все едно свиря на арфа. Ще ми се да правим една и съща музика. Различни сме, ала казват, че езикът на нотите е еднакъв за всички.Искам да правим еднаква музика....
Затварям очи.(Жените обичали да го правят на тъмно, за да пуснат наволя сетивата си) Ослушвам се. Коя е твоята честота?

-99.о Hz FM - радио гонг! - 12:11, вчера - Maiden - Dance of Death
Защо ли трябваше да започвам тази игра с теб, малката? Щях да те изведа, да те черпя нещо. Знам колко ме обичаш с кожения панталон. После можеше да си мълчим цяла нощ.
Стига де! Какво е това сега!? Човек е съзададен, за да говори, защото ако мълчи ще го заболи главата. Нещо с мозъка.
Дори дишането ни е тихо. Да полудееш направо...Какво гледаш? Толкова си сладка. Защо ме гледаш така? Не съм заслужил. Сякаш искаш да се вмъкнеш в мен. Да ме разнищиш. Не съм толкова лесен.
Усмихваш се. Давай. Тази красива усмивка не трябва да я криеш. Ама ти си го знаеш де. Знаеш точно какво да кажеш. Какво да направиш. И аз знам.
Но сега мълчим и аз няма да съм силния пол, ако спра пръв да играя. Мога да те гледам без да се усмихвам - ти можеш ли?

-Gotham radio! 12:11, вчера - Mortal Love - In the Sun
Всъщност аз не обичам да мълча. Но до теб ми е хубаво. И спокойно. Чувствам се на място. Понякога се измарям да сглобявам сложни съставни изречения...Гласът ми притихва и се покрива някъде. Тогава сетивата ми се отварят и аз възприемам. Тогава обичам да си до мен. Обичам света да се свежда до прости неща. Действие - противодействие.
Винаги има нужда от думи. Но от подходящите. Това му е трудното на общуването. Но когато намериш човека, с който всичко е като под музикален съпровод - като по филмите - не ти остава друго освен да притихнеш, сгушен до него и да възприемаш.
Музиката в главите никога не спира. Така ли е?.........

-Къде тръгна?

Той стана. Погледна я... неговото момиче ...и се усмихна.
Ш-ш-ш-даде й знак да мълчи. Протегна ръка. Пое нейната. Прегърна я. Целуна челото - до слепоочието. И я поведе в танц...

Понякога е трудно без думи.А понякога ... не.

************
Със съучастието на Swetyl` :")
Crafter
Порно разказите ти са убер по-яки
noel_f
Аз имам доста стихотворения, но реших да ви напиша Елизабетинския сонет, който имахме за домашна по английски, защото мисля, че е едно от най-добрите ми неща досега. Написах го за около 3 часа

December is approaching,I know now
and outside 'tis very cold and freezing
the days will pass, they will come somehow
and Christmas wil come - glorious, blazing.

December is near, and soon will be here
the freeze is fire, the cold is swealter,
the snow is falling and 'tis hard to peer,
there is no hope, no content, no shelter.

Neighter candles, nor carols, or a tree
can bring meriment, or hope, or joyfulness
in a herat that is filled with misery.
It can't sense nor joy, nor happiness.

Seems, that to feel joy, there is no way;
in the dark the carols are dying away.
KingSlayer
-InsArtTure-, в линка от първият ти пост се отваря някакъв хардуерен сайт sp_ike.gif - имаш ли ги другаде писанията smile.gif
InsArtTure
biggrin.gif Те са стари. Слаби са. Мога да постна някои тук. ПОвечето са стихове.
noel_f
Прочетохте пи ми стихотворението, нищо не казвате
Randall Flag
аз не мога да го коментирам....възрастните не разбират копнежите на младите no.gif
InsArtTure
Ноел, писанието ти няма никаква мелодия. А думите са нахвърляни и претрупани. Иначе идеята е яка. happy.gif
scion_of_storm
Mighty One,
Do you see all Christian lambs,
Blinded by light,
Raising against our reign which never ends?
Misguided they are in their ferocious and weak fight,
Making futile efforts to stop our might.
Is this their power-
To worship a feeble-minded God,
Instead of letting him rot?
Oh, eternal leader,
Bless our steel, let us join the battle with fever,
We shall slay all faithful sheep,
Carress them with weapons, cut their flesh deep!
Might and glory awaits us,
Crushing them down, rageous and vicious,
All in the name of darkness,
For the winter’s harshness

Lucifer!

Unleash the legions of Hell,
Forces so strong that are not to tell
Power of winter cold storms,
Might of demon sworn swarms!
We shall kill all…in the name of Satan…

#***********

I could hear their desperate cries
Their weapons put down, their blood turned to ice,
Fear lurking in their eyes.
And a bloodlust we felt and we shouted:
“come forth eternal one, arise!”
A mist enshrouded us all,
Engulfed us but we still heard the call.
Call for revenge, call for war
We must win, even if driven by gore
Using the power of the unholy one’s lore…
And a thunder showed up, the sky tore
The enemies blinded,
Between us and them landed!
A dark figure stood there,
Emitting power, which no human can bear
And suddenly, there came the thought, just like a sin:
Is it Lilith, our lightbearing queen?
She raised her hand and as if in dream,
The path to victory, until now unseen
Was now clear!
We rushed in fight, having no fear,
Gone in delirium, driven by zeal
Washing with blood our infernal steel
Our enemy couldn’t resist
Their weak weapon fell from their fist…
A crimson sky shone after the battlefield,
Showing that unbreakable is the power we wield…

******************
I succumb to thee, my Succubus,
Hear my diabolical prayer,
Temptress of mortals, be my eternal soul-slayer,
For I, misled by the shine
Of all heavenly, celestial, now shall lie
Amongst all blessed to be praised
in the dark tranquility of darkness...
Divinity, oblivion awaits the ones forgotten,
As we, upon our exile rotten,
Will search for salvation,
For Our new reincarnation...
....Antichrist, led by faith of steel and blood....

Amongst the living creatures immense pain we shall bring,
In the Damned and Cursed name of our king,
Malice, wrath, unleash it....
Malice, wrath, unleashed...
Hear the sound of the vicious thunder
Become one with all in the land Under...

And now, my prayer is to an end,
Bring me forth, countess of this damned land,
Revive me,Enchant me,as I swear
Damnation in me I shalt bear,
Thus I shall come, to war
Against all faithful ones....


Бла-бла уотевър, имам и едно жалко подобие на книжле, но го нямам в електронен вариант.
Ето и по-скорошните ми две:

Защо понякога крилете ни биват скастрени?
Защо оставаме в мъката си-някъде там, нещастни...
И жадуваме все за свобода, пуста свобода
Да се реем по кристални дъги, чак до небосвода?
А може всичко една прозрачна илюзия е,
И тъгата ще ни удави в океан от скръб,
Захвърлени, отречени- все някъде, някъде там...
Безмилостен, безкомпромисен тласка ни животът
Към далечни брегове, към непознати нам земи
И очакват ни в радостта тръни
Сякаш паразити обгърнали красиво цвете,
Сякаш плачещо в тъмата дете..
А вкусиш ли веднъж тъгата, тази плесен
ЩЕ чуеш, ще разбереш жестоката й, злобна песен
Да, действително животът не е лесен
*****************
Come to me, mortal soul
I am your master now, you'll heed my call
Upon our reign, you shall serve me well
Because before you stands the Keeper of Hell
No Holy Lord is here- you can't pray-
Only black gods, forbidden is the light of the day
You no longer belong to the misguided light-
No, from now on shall you worship the dusk and the night!
I am the one who will give you might
I am wielding your soul in my fist tight
Go, try to pray, call your fucking Lord
But didnt you know- he is being raped by the Unholy Horde
Now, shiver with fear, pathetic mortal
Because you near Hell's Portal
And you shalt rest no longer...
noel_f
То ми беше за домашна и трябваше да спазя броя на сричките и затова се получи малко претрупано...иначе имам и много други на български. Там, където не се е налагало да спазвам броя на сричките се е получило много по-добре мисля...дай линк към твойте, отваря се някякъв друг сайт
KingSlayer
^^^Ми давай да четеме smile.gif
TerminalFrost
Тук са моите неща, но са свързани главно с уеб-програмиране.

Пиша също и в http://blogs.telerik.com и http://dotnetslackers.com/.

Писанията ми са на английски. В миналото се опитвах да творя и проза, но с времето ми омръзна, а и не бях особено добър. В момента работя върху едно книжле за JavaScript и CSS, свързано с продуктите, които правим във фирмата, в която работя, което може би ще бъде издадено от O'Reilly или Peachpit.
LITTLE DREAMER
Въпреки че съм ром sad.gif и аз имам чувства!
Прекрасна роза забелязах
разцъфнала едва едва
Опитах аз да я откъсна
но тя с бодлите си ме спря!
Над нея името и пише
Гергана!
openwidehug.gif
Това е "lo-fi" версия на нашия форум. За да видите пълната версия, моля натиснете тук.
Invision Power Board © 2001-2020 Invision Power Services, Inc.