Защо умира българската книга? Опции

[ivo2004]

Интересна статия

[Demiurg]

Адаш, точно криворазвраният ни социализъм проми мисленето на цяло едно (дали не и две) поколение.

Всъщност литературата не остана никак встрани от алогичните закони на социализма. Онези, при които качеството се определяше но по реални показатели, а по нормативни документи, изпълнението на плановете се отчиташе по измислени данни, а масовото съзнание бе само "да си вземеш заплатата", пък какво си свършил срещу нея няма значение. Социализмът роди явления като "Кореком", където ограничен кръг хора можеше да намери нормални стоки, като "връзкарството", като номенклатурата и нейните закони за самоиздигане и пр.
     Тези закономерности не подминаха и литературата. Писател и поет през социализма беше не този който има качества и би бил интересен на читателите, а този, който успяваше да се "уреди". Целта на създаването на художествени произведения бе да се вземе хонорарът за тях, а не да се даде нещо на публиката. И тъй като този, който даваше хонорара, обикновено не се интересуваше от възвращаемостта, то и парите отиваха често у откровени бездарници.

Не ми казвай че не е вярно. При такова "наследство" какво им остава на младите, новите Бг автори ??? Да продават краставици и да пишат за хоби.

И още един цитат (и за тия, дето ги мързи да четат цялата статия):

 Днес в България има добри автори. Но за тях никой не е чувал. Защото те са обречени да бъдат отхвърлени, преди още да са били прочетени. Просто те влизат в графата "български". Същата тази графа, която дотолкова се е набила като некачествена в съзнанието, че ще минат десетилетия преди нещо да се промени. Това е остатъчен инерционен ефект с пагубно маркетингово влияние. Негативните натрупвания във възприятието се преодоляват много по-трудно, отколкото позитивните се губят