Защо умира българската книга? Опции

[ivo2004]

Интересна статия

[pi4]

аз, дето съм прекарал по-голямата част от живота си при комунизЪма и само 5 години след това, знам как беше и затова ще ме слушате, опитал съм почти всички от неговите "лакомства": принудителни селскостопански бригади, трудова повинност (въведена от Стамболийски впрочем) в КЕЧа, политинформация, обсъждане на статии от работническо дело, политически приемен изпит, поълване на въпросник "имате ли роднини, пострадали от мероприятията на народната власт", указ 56, разговор с представител на дс ("и това да не се повтаря повече!"), опит за вербуване ("ако чуеш нещо да си говорят, кажи ми"), режим на тока... (стана досадно сигурно, ако някой от малките ще пита какво е всичкото това, самият факт, че не знаят какво им дава решително предимство пред мен и затова отговот няма да получат). единственото, което ми беше спестено, беше играта "открито партийно събрание".
предимства обаче имаше, например, че гледах няколко (даже много) филма, които днес или изобщо не могат да се намерят или никога не биха били направени или никой не ги би ги вкарал в никое кино, защото просто не биха донесли никакви пари (то и тогава гледах един абсолютно перфектен филм, "Глисандо", Mircea Daneliuc в едно кино с 10 души, от които половина напуснаха преди края), или дори поради факта, че са ползабранени (филмите на дж. лоузи например, изгонен от сащ по не знам каква си причина, вероятно "комунизъм", се дават много рядко и то проеврейската сага "мосю клайн" най-вече). второто предимство, за което се сещам сега, че предводите на книги бяха с много добро качество и без (почти) правописни грешки или направо неграмотност, която се появи някъде след 1992-93 години (сега може би се е пооправило). а, да и книгите бяха толкова евтини, дебела книга колкото пловин обяд в "тенекиите".
тогава като непълноценен малък идиот, се питах все пак, какво прави българските книги и филми толкова безинтересни. днес мисля, че причината е, че се занимават с някакви безумно локални проблемчета, че са снабдени с някаква си кебапчийска естетика, която може би е забавна в тесен семеен кръг, но трудно може да привлече някакво внимание на някой, малко по-външен. кои от българските книги и филми са известни извън българия? сравнете с писатели или филми от другите източноевропейски страни (няма да давам примери, че стана и без това много). от филмите само "козият рог" (методи андонов версия) има международна тежест, той разлежда един много общочовешки проблем: посегателсто/отмъщение/прошка. има и някои други, просто заради безумния им колорит и сръчната направа, иначе напълно безсмислени ("преброяване на дивите зайци").
така е и с българската книга, за която се пита, защо загивала. то пък точно сега, когато има интернет и всеки графоман слага каквото намери за достойно. има обаче и доста добри неща, който търси намира, това е, стана много дълго и без това няма кой да го чете.