Защо умира българската книга? Опции

[ivo2004]

Интересна статия

[pi4]

ами благодаря ти за оценката. мама, тати... все се каня да ги питам как беше, те са израснали във вълкочервенково време, после ранното тодорживково време, късното така или иначе, подготвям си въпроси, нищо не излиза, не мога да говоря с тях отдавна на сериозна тема.
струва ми се, че 60-те се е траело още донякъде, по инерция, аз дори си спомням все още как по някои камиони имаше все още черни (т.е. частни) номера, които правеха впечатление. системата се скапа някъде след 1970 година, по моите сметки сега, с въвеждането на така наречения реален социализъм - поголовна национализация и на малкото, което беше останало "частно" (1976 мисля, не знам със сигурност). 80-те години се започна с някакъв опит за извеждане от блатото с някакви налудничави заеми (които май още се изплащат) и някакви псевдо националистични изхвърляния - 1300 години българия, филмът "хан аспарух", кой си го спомня сега?, после "преименуването", филмът "време разделно", една много плоска ad hoc пропаганда, която покрай другото прокарва и "преклонената главица остра сабя не сече", плюс "да се снишим докато отмине бурята", абе леле... някакви такива конюнктурни изцепки, които промиваха главите на хорицата.
обаче все пак имаше някакъв underground, правеха се преводи (ето пак: преводи, не оригинални неща, поне аз не знам за такива... показателно е обаче, че такива не се появиха и след прословутата дата) на значителни неща и който искаше, четеше, поне време за четене имаше бол, ако не друго.
а да, исках да кажа в предния пост, но стана много дълго и се отказах, сега обаче: ако четеш примерно "видрица", "записките" на захари стоянов, "строителите на съвременна българия", статиите на Смирненски от 20-те години, пък и разни от средновековната история (т.е. преди "робството"), петър мутафчиев например (макар при тези истории винаги има някакво нагласяне спрямо времето, в което са написани), прави впечатление колко си приличат всичките ти описания, че и с времето, в което сега си живеем. на това му се вика традиция, малко неудобна дума, но пък съвсем уместна в случая. една от тия традиции е, кого би учудило това, да се обвинява някаква външна сила за всичките си собствени вътрешни неуредици.

но: има световноизвестни български художници, скуплптури, музиканти, певци (всички ги знаят тука, няма да ги назовавам). защо е така? не знам. може би някой друг ще каже нещо по въпроса.