Интересен психологически тест Опции

[ISTORIK]

Разходка в планината...

Затворете очи и си представете, че сте в гора в планината, ден е, времето е хубаво и грее слънце.

Ще ви представя няколко ситуации...
От вас се иска да опишете образите, които ви предлагам, така, както си ги представяте, опишете своето поведение, тяхното поведение (ако са живи), опишете също така чувствата, мислите и асоциациите си.

1. Горска пътека. Вие се движите по нея. (Може и да поспирате, ако решите)...

2. Намирате ключ, лежащ на пътя.

3. Планински поток.

4. Мечка. Какво прави, какво правите вие?!

5. Постройка. Каква? какво правите?

6. Куче.

7. Зад постройката, кон пасе трева.

8. Стигате до морски бряг. (Явно пътеката е слязла надолу, без да усетите, умислени по пътя...)

9. Морето.

[Slash]

Ще се опитам да го представя в ролята на сляп човек...

1. Вървях по пътека. Усещах треви в краката си, усещах и как слънцето ми галеше лицето. Имаше лек вятър, които ме освежаваше. Слушах птиците да си говорят...
2. Изведнъж стъпих на нещо метално... посегнах да го взема и разбрах че е ключ. Продължих пътя си, като се водех по шума на някакъв близък поток...
3. Опипвайки дърветата стигнах до потока. Усещах някаква особенна свежест в него. Продължих напред към потока, водейки се само от мисълта да докосна студената вода...
4. Точно на ръба на потока, усещах дишането на мечка... изглежда бе стръвница, защото миришеше на мърша. Целият ми живот мина като на филм, но филм без лента... защото нямах никакви визуални представи за този живот. Въпреки това, се радвах на спомените от местата и хората, които съм усещал и докосвал. Аз бях щастлив човек! Бях готов за края... мечката ме докосна с едната си лапа, което беше достатъчно да ме събори. След това се нахвърли върху мен... в този момент чух кучешки лай. Едно (предполагам здраво куче) се качи върху мечката, която започна да се бори с него. Усетих ги на доста метри пред мен, затова трябваше някак си да избягам. Почувствах до ръката си един дървен клон, станах и водейки се от него тръгнах нанякъде... чувах, че борбата между кучето и мечката става все по-далечна, което ме обнадеждаваше, че се отдалечавам.
5. Не знам колко време вървях, но се радвам че бях намерил този дървен клон, с който пътят ми бе по-лек. Усетих, че пътя става по-гладък, сякаш по него са минавали много хора. Стигнах до нещо като постройка, мислех, че е хижа. По отворената врата и малката и единствена стая вътре, се убедих, че е именно хижа. Изследвах стаята с всичките си сетива. Не усещах нито полъх на парфюм, нито на храна, което ме караше да мисля, че отдавна никой не е влизал тук. Намерих едно сандъче на масата... беше заключено. Изведнъж се сетих, че аз бях открил някакъв странен ключ, по пътя за насам. Извадих ключа от джоба си
и за всеки случай пробвах дали ще е точно за това сандъче, макар че звучеше невероятно. Чух как сандъчето се отвори... беше страхотна учуда за мен. Извадих от сандъчето една пура. Бе голяма и ароматна. Вътре имаше също и запалка. Взех пурата и запалката със себе си и излязох от тази хижа...
6. На входа чух кучешки лай... не можеше да се сбърка този лай. Това беше кучето, което се бори с мечката, кучето което ми спаси живота. То лаеше радостно. Водейки се от верният ми клон и от новият ми четириног приятел се запътих нанякъде...
7. По пътя ми тревата ставаше все по-гъста. Изведнъж чух някакви звуци... това беше кон! Приближих се внимателно до него, но той се оказа по-дружелюбен отколко предполагах... явно бе домашен кон, защото имаше седло на него. На мига реших нещо... качих се на коня и тръгнах, яздейки го... никога не бях яздил кон. Усещах моят приятел - кучето, как тичаше зад мен.
8. Успях да се задържа на конят, които вървеше бавно и внимателно. Извадих от джоба си намерената пура, и я запалих. Конят слизаше по стръмна пътека, водеща до море. Просто не можеше да се сбърка мириса на море...
9. След доста време бавно яздене, усетих че стигнах до пясъка. Изпитах и радост и мъка, понеже исках колкото се може по-бързо да стигна до брега, но първото ми яздене беше неописуемо преживяване, за мен. Спрях, хвърлих фаса от пурата и слязох от коня... погалих приятелят ми, които ми беше спасил живота и бягаше зад мен, докато яздех, през цялото това време... и тръгнах към вълните. Не ми трябваше нищо за ориентация, понеже шумът на морски вълни не можеше да бъде сбъркан. Морето беше бурно... усетих капки дъжд по лицето си. Навлязох бавно в морето... краката ми потъваха навътре... след това ме заля вълна. Умирайки, усетих колко щастлив бе последният ми ден!