Thunderstone - Tools of Destruction, ревю Опции

[Mort]

Тъй като не видях изрична забрана, че никой освен Ицо и Сеп, могат да пишат ревюта реших и аз да се пробвам. Поводът е специален, защото и групата е специална... Финландците Thunderstone издадоха наследника на The Burning. Паси Рантанен и компания са решили да го кръстят Tools of Destruction, а на обложката стои шесторъката Шива, държаща острие във всяка от ръцете си. Групата не ни изненадва с някаква сериозна промяна в стила, напротив продължават по пътеката, прокарана в последните им две творби, но с радост мога да кажа, че ТОВА е най-добрата им творба до момента. Tool of the Devil е началното парче, което вероятно е вдъхновило озаглавяването на албума. То е в средно темпо и започва със зарибяващо басово рифче, към което след малко се включват и останалите инструменти. Изобщо прави впечатление качествената "басова" ориентираност на целия албум. Още от самото начало Паси напомня за професионалните си гласови способности, а Нино опъва жиците по-мелодично от всякога, а както споменах бас и ритъм секцията са на много високо ниво. Следва Without Wings, в която китари и кийборди се вплитат, за да се получи комбинация от богат звук. Песента отново не е много бърза, като се редуват кийборт ориентирани моменти в припева с ритмично китарно рифче в останалата част. Солото, както в повечето песни е по-скоро мелодично, отколкото технично, но това прави всички инструментални части запомнящи и лесно възприемащи се. Като цяло музиката е ориентирана в насока класическото звучене на финландските мелодик метъл групи като Stratovarius, Dreamaker, Sonata Arctica, но едновременно с това Thunderstone вече утвърдиха собственото си уникално звучене.
В Liquid of the King ми се иска да запея с Паси, защото песента има страхотен припев, настроението е приповдигнато и забързано и с риск да се повторя инструменталната част е много приятна. I Will Come Again отново е по-спокойна, с разнообразни барабани. Петата поред песен от общо 10те е почти баладична, ако не броим малко по-тежкия припев. The Last Song, всъщност не е последна, а много ритмична песен, чийто такт напомня на Еvil Within от предишния им албум. Another Time вече е същинската балада на албума с приятни акустични китари, които съпровождат вокалната част. Към средата се включват и барабаните и електическата китара, които дават ескалираща структура на песента. Минаваме през класическите Thunderstone песни, каквито са Feed the Fire и Weight of the World, за да стигнем до финала на албума с Land of Innocence, която напомня на Will To Power от едноименния им албум. Бавна тежка по звучене и съдържание песен сменяща няколко мелодии за 8те си минути времетраене.
С това стигам към края, в който ще обобщя, че това е един страхотен мелодик метъл албум, представящ групата в много добра страна. Като критика мога да отравя само това, че липсват истински бързи и технични песни като Break The Emotion и Spire от предходния албум. В крайна сметка обаче мелодичноста ме разубеждава и се оставям на плавната хармония на Tools of Destruction...

[Slash]

Изобщо прави впечатление качествената "басова" ориентираност на целия албум.

Дано не е прекалено голяма, тази ориентираност, защото лично на мен не ми допада прекаленият бас.

Бих поспорил с теб, Mort, относно един твой пост, в който ако не се лъжа каза, че Thunderstone са по-добри от "прехвалените" Sonata Arctica... ако бъркам нещо в цитата ми кажи.

Явно е въпрос на вкус, но за мен - не си прав. При Sonata Arctica предстои един период на комерсиализация, по простата причина, че групата се харесва наистина много. Ако този процес премине, без да се развалят "основите" на бандата, Sonata Arctica наистина могат да станат нещо много запомнящо се.

P.S.

С Tony Kakko, просто няма как да не станат !