Thunderstone - Tools of Destruction, ревю Опции

[Mort]

Тъй като не видях изрична забрана, че никой освен Ицо и Сеп, могат да пишат ревюта реших и аз да се пробвам. Поводът е специален, защото и групата е специална... Финландците Thunderstone издадоха наследника на The Burning. Паси Рантанен и компания са решили да го кръстят Tools of Destruction, а на обложката стои шесторъката Шива, държаща острие във всяка от ръцете си. Групата не ни изненадва с някаква сериозна промяна в стила, напротив продължават по пътеката, прокарана в последните им две творби, но с радост мога да кажа, че ТОВА е най-добрата им творба до момента. Tool of the Devil е началното парче, което вероятно е вдъхновило озаглавяването на албума. То е в средно темпо и започва със зарибяващо басово рифче, към което след малко се включват и останалите инструменти. Изобщо прави впечатление качествената "басова" ориентираност на целия албум. Още от самото начало Паси напомня за професионалните си гласови способности, а Нино опъва жиците по-мелодично от всякога, а както споменах бас и ритъм секцията са на много високо ниво. Следва Without Wings, в която китари и кийборди се вплитат, за да се получи комбинация от богат звук. Песента отново не е много бърза, като се редуват кийборт ориентирани моменти в припева с ритмично китарно рифче в останалата част. Солото, както в повечето песни е по-скоро мелодично, отколкото технично, но това прави всички инструментални части запомнящи и лесно възприемащи се. Като цяло музиката е ориентирана в насока класическото звучене на финландските мелодик метъл групи като Stratovarius, Dreamaker, Sonata Arctica, но едновременно с това Thunderstone вече утвърдиха собственото си уникално звучене.
В Liquid of the King ми се иска да запея с Паси, защото песента има страхотен припев, настроението е приповдигнато и забързано и с риск да се повторя инструменталната част е много приятна. I Will Come Again отново е по-спокойна, с разнообразни барабани. Петата поред песен от общо 10те е почти баладична, ако не броим малко по-тежкия припев. The Last Song, всъщност не е последна, а много ритмична песен, чийто такт напомня на Еvil Within от предишния им албум. Another Time вече е същинската балада на албума с приятни акустични китари, които съпровождат вокалната част. Към средата се включват и барабаните и електическата китара, които дават ескалираща структура на песента. Минаваме през класическите Thunderstone песни, каквито са Feed the Fire и Weight of the World, за да стигнем до финала на албума с Land of Innocence, която напомня на Will To Power от едноименния им албум. Бавна тежка по звучене и съдържание песен сменяща няколко мелодии за 8те си минути времетраене.
С това стигам към края, в който ще обобщя, че това е един страхотен мелодик метъл албум, представящ групата в много добра страна. Като критика мога да отравя само това, че липсват истински бързи и технични песни като Break The Emotion и Spire от предходния албум. В крайна сметка обаче мелодичноста ме разубеждава и се оставям на плавната хармония на Tools of Destruction...

[Slash]

Понеже съм слушал дискографията на Sonata Arctica много внимателно, а не там някви парчета, мога да ти кажа че гласа му пасва идеално на стила им. И мога да ти кажа, че има някой пискливи вокали, които ми бъркат да не казвам къде, но Тони Како не е такъв. Просто защото гласа му е красив а не просто писклив.

По принцип предпочитам дрезгави мъжки вокали, пред изчистени, но има изключения, като Тони Како.

В крайна сметка, Sonata Arctica набира мощ и сила, именно заради "пискливия" вокал!

И пак в крайна сметка, това е тема за Thunderstone.