Nevermore - This Godless Endeavor Опции

[SepulTeraHead]

OMG! Вече имам албума и мога да кажа веднага, че е страшен. Само няколко пъти успях да го изслушам, но определено ми харесва. Доста. Сега дали е най-добър в дискографията им е тъпо да се каже от сега, но определено е доста як. Слага "Enemies Of Reality" в малкия си джоб. Няколко впечатления:

• Никакви проблеми със звука тоя път. Sneap си знае работата! Кофти рип имам, но то пак си личи общо взето.
• Доста по-запомнящи се парчета. И въобще доста на брой забиващи се в съзнанието моменти. И имам предвид точно такива, заради които всички се кефим на "Dead Heart In A Dead World" повече от на "Enemies Of Reality".
• Някои по-дълги песни.
• Баси колко watermark-ове има в това промо. По 3 на песен или нещо такова.
• Ще се купува.
• 

Засега само това мога да кажа. Иска още много слушания. А да - и най-важното - АЛБУМ НА ГОДИНАТА!

[Warrior Of Ice]

След стотина слушания, вече мога да дам по-изчерпателно мнение...


NEVERMORE - THIS GODLESS ENDEAVOR



Сиатълските герои на експерименталния метъл най-сетне решиха да ни зарадват с дългоочакваното си завръщане две години след разочаровалия мнозина “Enemies Of Reality”. На феновете на групата е излишно да обяснявам що за гении са Dane, Loomis и компания - те ще си купят албума и без да са чели хвалебствени ревюта, които преповтарят добре известни факти. За останалите, запознати по една или друга причина в по-малка степен с това уникално музикално явление: “This Godless Endeavor” е най-силният Nevermore, категорично. Албум, който всеки метъл фен трябва да притежава. И това не са думи, родени от сляпа фенщина или от желание да се направи реклама на един продукт. Истината е много по-проста – новата творба на американците представлява едно съвършено съчетание от най-силните черти на не един и два стила. Натъкваме се на усложнени, но не и лишени от енергичност пост-траш рифове, разнообразени от умерени пауър влияния на места в ритъм китарите (наследството от Sanctuary няма как да отпадне току-така). Откриваме и няколко откровено дуумаджийски пасажа, за усещането на които като такива Warrel има немалък принос. Петимата ни поднасят всичко това, гарнирано с умопомрачително виртуозна (но в никакъв случай показна) техника и обвито в стегнати прогресив аранжименти. Парчетата са доволно заплетени, но не в отчайваща слушателя степен. Тъкмо композиционните многопластовост и разнообразие, в комбинация с разчупените ритмови конструкции, се оказват толкова завладяващи. Нищо в песните не оставя впечатление за предумишлено търсено или насилено, напротив – отличават се с рядко срещано ниво на единност и завършеност и човек се вижда неспособен да се откъсне от тях, веднъж вникнал през слоевете инструментал. Албумът е пълен със запомнящи се вокални и китарни мелодии, а мрачните, изкореняващи всяка надежда текстове доизграждат аурата му на гениалност. Поклон пред Jeff Loomis и Steve Smyth за феноменалните сола! Толкова вдъхновена и майсторска китарна работа чувам за пръв път тази година. Вокалите на Warrel - както винаги уникални и белязани с неизменната психарска нотка, са натоварени с тонове експресия и до голяма степен определят атмосферата. Освен най-музикантският, най-епичният и най-зрелият, “This Godless Endeavor” е и най-тежкият запис на бандата. Nevermore са велики и не спират да го доказват.