Интересен психологически тест Опции

[ISTORIK]

Разходка в планината...

Затворете очи и си представете, че сте в гора в планината, ден е, времето е хубаво и грее слънце.

Ще ви представя няколко ситуации...
От вас се иска да опишете образите, които ви предлагам, така, както си ги представяте, опишете своето поведение, тяхното поведение (ако са живи), опишете също така чувствата, мислите и асоциациите си.

1. Горска пътека. Вие се движите по нея. (Може и да поспирате, ако решите)...

2. Намирате ключ, лежащ на пътя.

3. Планински поток.

4. Мечка. Какво прави, какво правите вие?!

5. Постройка. Каква? какво правите?

6. Куче.

7. Зад постройката, кон пасе трева.

8. Стигате до морски бряг. (Явно пътеката е слязла надолу, без да усетите, умислени по пътя...)

9. Морето.

[ISTORIK]

Пътека.
Пътеката е камениста, с избуяли на места треви, изпотъпкани от хора и животни... Встрани от нея има иглолистни дървета, храсти, буйни треви.
Птиците пеят, щурците свирят своите песни. Небето е ясно, светлосиньо. В далечинате се забелязват няколко малки пухкави облачета. Слънцето грее приятно. Катерици се надбягват по клоните на някои дървета. Минава сърна... Подминавам мравуняк и малко по-нататък виждам отсечено дърво...

Поток, пресичащ пътя.
Потокът, отначало, върви успоредно на пътеката, но по-късно я пресича. Изворът му е наблизо. Водата е чиста. Изплаквам ръцете и лицето си, а след това пия вода. Прескачам потока и продължавам по пътеката, която се издига стръмно нагоре – към планинския връх.

Ключ на пътеката.
Ключът е обикновен. Леко е издължен. Взимам го. Мога да го окача на врата си – като талисман. Все пак, не намирам всеки ден ключ на пътя, нали... Сeга нямам връв, на която да вържа ключа, затова го прибирам в джоба си. Любопитен съм кой може да го е изтървал... Оттук отдавна никой не е минавал, съответно, си правя извода, че никой няма да си потърси изгубения ключ. Продължавам по пътя, чудейки се, кой и кога го е изтървал, какво отключва. Замислям се, трябва ли да отключа съзнанието си за нещо или – сърцето си за някого? Или това е ключ за сандък, пълен – с какво? – с книги?! Ами, аkо това е ключът за сърцето на жената, в която съм влюбен?! Бъдещето, несъмнено, ще отговори на тези въпроси.

Мечка, встрани от пътя.
Недалеч от мен минава кафява мечка. Тя също ме забелязва, но продължава натам, накъдето се е запътила. За щастие, отдалечава се от мен. След като адреналинът ми се е покачил, pешавам да последвам мечката. Стигам до отвора на пещера, където тя, вероятно, се е скрила. Отказвам се да вляза. Връщам се на главната пътека и продължавам нагоре...

Постройка край пътя.
По-нагоре по пътя, стигам до каменна ограда. Камъните са големи и обли, явно – речни. Зад оградата има изоставена камена къща. Покривът й е покрит с плоски каменни плочи. Решавам да пробвам дали ключът ще отключи вратата... Не, не отключва тази врата...
Отнякъде се появява куче.
Чувам кучешки лай... След малко, при мен идва кучето, което го издава. Това е кафява кавказка овчарка. Мъжко е. Умно е. Разбира ме, когато му говоря. Подушва ме и се оставя да го галя. След малко ляга до мен.

Зад постройката, кон пасе трева.
Минавам зад постройката, където, за своя изненада, виждам черен жребец да пасе трева. Любувам му се известно време... После, тръгвам с кучето към върха... Ако иска, конят може да ни последва.

Морски бряг.
Пътят достига върха на планината. Стигаме го. Сещам се за мисълта на Буда, че “Човек, който е успял да изкачи върха, не е победил планината. Победил е себе си.”... Потегляме надолу – по друга пътека. Странно, тя ни извежда на морски бряг. Явно, доста съм вървял. Интересно, не съм усетил как бързо лети времето. На самия браг има камъчета и пясък. Кучето тича по брега, а после скача във водата. След малко, решавам да го последвам, за да си поиграем. Излизаме от водата. То ми донася пръчка, която много кратно хвърлям, а то ми я донася. Уморено от пътя, плуването и играта с пръчката, кучето заспива. Аз се заглеждам в морето... Съзерцавам движението на вълните, слушам техния плясък. Малко по-късно провеждам едана тренировка по карате на брега. Изпълнявам разнообразни техники. После – няколко кати... По някое време, забелязвам, че кучето се е събудило и ме гледа учудено. Преди да си тръгнем от плажа, аз си взимам за спомен няколко миди и камъчета. Оглеждам се и за писмо в бутилка, но не виждам такова.
Поглеждам за последен път към леките морски вълни и залеза на Слънцето. Комбинацията от слънчев залез и спокойно синьо-зелено море е впечатляваща. Поглеждам и към върха на планината. Обещавам си пак да дойда насам, когато мога...