Свобода на словото без свобода на разума?, псевдофилософска дискусия Опции

[Lethe]

Дали в манипулираната среда на обществения живот би могло да се говори за личностни убеждения ,или поне такива,които са расли самобитно без да бъдат форсирани от натрапващите ни се агитации?
Всеки има своя философия за живота и едно от постиженията на демокрацията е ,че всеки един от нас има право да дава гласност на идеите си.
Векове наред свободата на словото е била потискана -било то от религозни или политически организации.
А за какво всъщност ни е тази така изстрадана свобода на словото без свобода на разума?

[pi4]

за личностни убеждения едва ли може да се говори, понеше не се знае кога и ка човекът става от смотан плазмодий личност. за ставането в личност се грижи училището; училището обаче прокарва интересите на обществото, а те са личността да е зависима от обществото. не само индивидът трябва да бъде превърнат в зависима личност, той трябва и да приемне тази зависимост напълно съзнателно и да я защитава безрезервно убедително. това е договорът.
сега за свободата на разума. разумът е свободен, но не и този, който всеки си го носи като едно изкривено очукано подобие на първоначалния разум; той трябва да се съобразява с договора, който му осигурява прехраната, като на куче, което за паницата с попарата маха с опашка и гледа предано господаря си, дори когато той го налага по муцуната.
свободата на словото не е да се говорят простотии, но е умението да се формулира своят оформен възглед, макар и той да не съвпада с мнението на мнозинството. демокрацията размива усещането за истина, затова говоренето на истини се приема благосклонно и е напълно безобидно стига да не подлага под съмнение демократичните принципи, в този случай демокрацията действа толкова безпощадно, колкото и тиранията. при тиранията усещането за истина е изострено и словото е опасно, затова се приема, че свобода няма, но именно свободата съществува в особената форма да не се налага да се подписва обществения договор, за който ставаше дума в началото.
тук запълних полето, стига толкова, после пак, ако някой го интересува