Свобода на словото без свобода на разума?, псевдофилософска дискусия Опции

[Lethe]

Дали в манипулираната среда на обществения живот би могло да се говори за личностни убеждения ,или поне такива,които са расли самобитно без да бъдат форсирани от натрапващите ни се агитации?
Всеки има своя философия за живота и едно от постиженията на демокрацията е ,че всеки един от нас има право да дава гласност на идеите си.
Векове наред свободата на словото е била потискана -било то от религозни или политически организации.
А за какво всъщност ни е тази така изстрадана свобода на словото без свобода на разума?

[Slash]

Човек се влияе от всичко около себе си, още от раждането си. Чрез възприятията си и 'реалния' живот, които живее тук и сега, той изгражда личност и характер. Всеки човек възприема света около себе си различно. Всеки човек е затворен в своята си черупка, и там складира информацията за света и я анализира по свой си начин. Да имаш свобода на словото не е нищо, ако не знаеш как да я използваш. Аз лично, не намирам словото за нещото, което решава проблеми. Ако искаш да направиш или постигнеш нещо, правиш го без много слово и приказки. Точно хората, които използват прекалено много свободата на словото си, нямат свобода на разума. Защото разума и словото са две различни неща, според мен.
А да постигнеш свобода на разума, без да се влияеш от нищо, това вече е изкуство.