каква е цената на личната свобода?, ...я да ви чуя сега Опции

[Ro6ava GarGa]

първо какво според вас определя личната свобода,
кога трябва да правим компромиси с нея,и каква е цената и?

[autumn]

"Better to reign in hell
than serve in heaven"
(Satan to Beelzebub in John Milton's "Pardise Lost")

Цената на личната свобода е компромисът, които правиш със себе си и принципите си, за да бъдеш социалнa до някаква степен, която би си разрешила. В иделания случаи наистина всички щяхме да седим на едно канапе и да си живеем мирно и кротко, без някои д ани пречи, ама ей на - не става. Човекът е социален, колкот и да се дърпа, колкотo и да се прави на индивидуалист и различен, всеки има нужда да принадлежи към нещо. За да принадлежиш наистина към това нещо, се налага да направиш въпросния компромис, ей това е.
Следователно за все човек, тази цена е различа. Пиши в темата, че хората, който обичат да обощават нещата, за да си ги обяснят, ще кажат, че на света има 2 категории неща: такива, които се стремят да останат такива, каквито са и винаги са били и такива, които се стремят да се развиват, да се променят и себе си и света около тях

Към първата категория можеш да включиш
1. Институции като Църквата и Държавата. И двете се стремят да държат обществото в някакъв ред и строй, да внимават за налагането на законите, на базата на които то се държи. За втълпяването на тези закони е необходима религията или поне някаква вяра, защото иначе е трудно да ги обясниш на децата, докато ги възпитаваш. Църквата е консервативна, защото се чувства длъжна да се противопостави на каквито и да е промени по този начин да опаси реда. Затова индивидуалистите имат проблеми с църквата. Те искат да спазват личните си закони, не тези на религията.
2. емоции като любовта например, защото тя предполага социалност и най-вече стремеж към такава. Не случайно Исус е проповядвал любов като най-висша цел(заедно със смирението и послушанието разбира се....те също влизат в същата категория)
3. Авторите Tony Кushner(Аngels in America) и Salman Rushdie("The Satanic Verses") предствт тази категория символичо чрез митологичния образ на ангела. Според Библията ангелите са вечени, не се променят, създадени са да служат и изпълняват.. Те са библейският образец за покорство, социалност и пожертвана лича свобода в името на подчинението.Този консерватизъм означава отказ от каквато и да е промяна. Времето е мерна единица за промени. Затова те са вечни и безсмъртни - защото не се променят. Интерсното е, че същият елемент моэеш да намериш и във вампирите на Anne Rice и в елфите на Толкин: вечни са, но са неспособни да се променят.

Към втората категрия можеш да включиш:
1. субкултурите, защото те са обединения на индивидуалисти, които не са съгласни с обществото и искат да се освободят от него. И все пак, природата си знае работата, такива хора се обединяват в групи и също са социални. Мисли за металите, пънкарите и т.н.
2.Еволюцията. Този същия стремеж към промени и развитие е вероятно двигателят на еволюцията, това което е направило от рибата маймуна, от маймуната- човек. Ето затова и Еволюцията е самият враг на църквата.
3. Изкустовото, защото то означава свобода, то е изказ стремеж към свобода. Откакто църквата и държавата са разделени, държавата позволява на творците да се изразяват свободно. В търсенето на нови свободи се унищожават новоотркити прегради. Мислете за метъла като борба срещу консерватизма и срещу обществото. Затова метълът е музика на индивидуалистите. Той е израз на борба зa лична свобода..

4. Авторите, които споменах по-горе, символично представят тази категория с образа на Сатаната(сещаите се за Сатанизма), не защото я намират за лоша, а защото падналият ангел е този, който се бонтува срещу остановения ред.

Обърни внимание на една много известна сцена от Библията:
Адам има да избора между две дървета, които символизират тези две категории, за които говоря:
1. Дървото на Живота, което дава веченост (ангели, вампири, елфи...) То е фундамент на остановения ред, на бог, на консервативизма, на законността, на обществото и социалността.
2. Дървото на Знанието(сещай се за науката и изкуството), което е забранено така, както църквата е забранявала и науката и изкуството навремето. То e дървото на прогреса, на развитието на изтичащото време.

Сатаната е този, който подтиква Адам да избере Дървото на Знанието. Като поука идва да се заключи, че сремежът към промени, към развитие, откритие и въобще любопицвтото на човека е заложен в неговата природа, християнството го приема и прстостава, то е така наречения "първороден грях" на човека.

"вечно и свято е само мъртвото, живтото живее в грях."
А. Далчев