Какво харесвате в метъла?, звучи тъпо, ама... Опции

[airhead]

abe malko tupo zvuchi ama mi e interesno kakvo tochno vi prevlicha v toq stil muzika vmesto v chalga da rechem ;PP

az vednaga shte vi otgovorq kakvo harevam v metala:
kogato slushash se kefish na nqkoe parche mojesh da go slushash milioni puti i kolkoto poveche go slushash tolkova poveche te kefi, dokato poznavam hora koito sa vmaniacheni v drugi stillove no tam e obratnoto - kolkoto i da te kefi edno parche chuesh li go 100 puti i ti vtrusva qko...

[Warrior Of Ice]

Това го бях писал и преди, но тъй като темата за това "коя музика предпочитате" изчезна, мога да кажа пак... Като цяло това, което ме радва във всички от подстилове на метъла е тежкото звучене, техниката на свирене, посланията, дълбоката композиция. А ето и поотделно:

Харесвам хеви метъл и хард рок. За мен това е музика, която по сила на внушението и непреходност не отстъпва по нищо на класиката. Класическият метъл е родоначалникът на всички по-късни течения в екстремната сцена - въобще приносът му е изумителен. Тук личи и с пълна сила експериментаторството на първите такива групи, тук е дефинирана философията на безсмъртния метъл... Тук са най-великите вокалисти в музикалната история, както и най-оригиналните инструменталисти. Легенда!

Харесвам пауър/спийд метъл. Тук музикантите продължават хеви традицията, като я обогатяват с много нови елементи, включая и влияния от вечните класически композитори. Изключително многопластова и емоционално заредена музика, макар в нея бунтарските теми да са поизместени от други, диктувани предимно от силата на човешкото въображение. За мен пауър музикантите (ех, и прогресарите ) са най-съвършените в техническо отношение, което в повечето случаи се отразява положително и на творбите им. По средата на някое соло на Turilli имам чувството, че съм с войниците в центъра на мелето на бойното поле... детинщини са това, знам, но нищо не мога да сторя.

Харесвам и блек метъл - може би единствената музика, така дълбоко обвързана с някаква философия. Колкото и изопачен да става сатанизмът впоследствие, в случая той е в основата на едно уникално (поне за мен) музикално явление. Това е първата истински зловеща и мрачна музика, до която съм се докосвал. Музика, породена от тъмни емоции - омраза, страх, и т.н., но и способна да пренесе слушателя в един свят на вътрешно усамотение, на размисъл и съзерцание, което поне при мен води до духовно развитие. Изкуство, което е в състояние да предизвика нечии деструктивни сили, но и да помогне на човек да ги овладее. Красота!

Харесвам траш - стария траш. Трашът на Metallica (пълен с търсения на новото, неподозирано от никого звучене), този на Slayer (агресивен до разрушителност, но не по-малко вдъхновяващ и същевременно основополагащ) и на Megadeth (звучащ винаги свежо и актуално, вечно социално ангажиран, изтъкващ пороците на съвременното общество), както и на други групи... Техничният немски траш също ми е любим. Музика, която е жива и днес (макар предимно в пауър и блек наследниците си), но чийто принос ще остане неизчерпаем. Тези групи наложиха тежката, разнообразна рифовка, двойните каси и скорострелните сола - никога няма да спра да ги слушам.

Харесвам дет - музика, подчинена главно на агресията и най-жестоките човешки черти, ала не само. Прекланям се пред героя Schuldiner и Death - една от малкото групи, променила сериозно метъла с прогресивното си, тежко звучене. Кефя се и на грайнда - дори да звучи безумно, аз не възприемам бруталността му насериозно, а гледам весело и купонджийски на грухтящите вокали, треснярските китари, нечовешкото блъскане по барабаните... Трудно мога да говоря за духовно развитие в случая, но тъкно това е музиката, която бих слушал, ако съм напрегнат, или пък когато пия с приятели.

Харесвам и прогресив - музика, която мнозина не разбират (или просто не желаят да разберат), защото в нея на преден план е изведена техничното свирене. Музика, която носи не по-малко силни чувства и не по-малко смисление послания, от който и да е друг подстил в метъл/рока. Музика, която често ми помага да събера мислите си, да се концентрирам... а друг път ме кара просто да затворя очи и да помечтая. Не ме впечатляват изстъпленията с инструментите - за мен е важна цялостната музикална картина, а в случая тя е просто изящна - изтъкана от равни дози талант, техника и напредничаво мислене.

Харесвам готик и дуум, защото никоя друга музика не ме отпуска, както те го правят. Дават ми чувство за ефирност, за непринадлежност към физическия свят, за свобода... нежните женски вокали тук не могат да бъдат заменени по никакъв начин, защото носят голяма част от красотата и своеобразието на музиката. Същото се отнася и за бавните, тежки, атмосферични пасажи.

И най-накрая, харесвам и се прекланям пред групи, които отхвърлят стиловите ограничения в стремежа си към нови музикални хоризонти. Групи, които сами създават музикални течения, след които поемат в нова посока... примерите за жалост са малко, но самият факт, че ги има е забележителен.