WUTHERING HEIGHTS – FAR FROM THE MADDING CROWD, ревю Опции

[Warrior Of Ice]

WUTHERING HEIGHTS – FAR FROM THE MADDING CROWD



Wuthering Heights са сравнително млада банда от Дания, свиреща енергичен прог-пауър метъл с чувствителни фолклорни влияния. В дебютния си албум – “Within”, групата залага повече на комбинацията фолк-метъл, докато последвалият го “To Travel For Evermore” задълбава в прогресив експериментаторство. Новият студиен удар на датчаните, ползващ заглавието на “Далеч от безумната тълпа” на Томас Харди – навярно в някаква далечна връзка с новите приключения на Скитника, е симбиоза между предшествениците си. С третата концептуална творба сагата за странстванията на героя завършва, макар някои въпроси да остават открити. “Far From The Madding Crowd” е албум с неповторима атмосфера, дължаща се както на уникалните лирически визии на Erik Ravn, така и на впечатляващите му композиторски способности, благодарение на които съвременен пауър, прогресив, неокласика и фолк са обединени в едно неделимо цяло. Невижданото разнообразие от музикални теми и мотиви на песен затваря с трясък устите на някои хулители, според които пауър метълът не е нищо повече от безумно скоростно набиране върху няколко акорда. Единствените адекватни сравнения за композиционното богатство на Wuthering Heights са Rhapsody и Blind Guardian. Флейти, класически струнни инструменти, гайди, умерено използвани клавирни оркестрации и хорови партии – всичко това допринася за вълнуващото изживяване, наречено “Far From The Madding Crowd”. Композитор, китарист, басист, идеолог и текстописец, Erik Ravn с майсторството си по всички параграфи напомня за китарното вълшебство на Luca Turilli. Новото попълнение в бандата – вокалистът Nils Patrik Johansson, пял в Astral Doors и Space Odyssey, се справя отлично със задачата си без да се изстрелва в стратосферата, а гласът му приятно наподобява този на легендарния Ronnie James Dio. Wuthering Heights получават заслужени адмирации за владеенето на инструментите – умения, изцяло подчинени на развитието на песните и с които музикантите не парадират излишно. Без Rune Brink (клавир) и Henrik Flyman (китара) групата би загубила много, а Morten Sorensen се отчита не само със забележителната си работа с касите, но и с фантастичните преходи и постоянни смени на ритъма.

Още с интродукцията “Gather Ye Wild” добиваме представа за това, което ни предстои – пътешествие в един фантастичен свят, изпълнен със средновековна красота и едно постоянно чувство за магичност. Следва осемминутната “The Road Goes Ever On” - несъмнено най-запленяващата от първо слушане песен; да не говорим, че в нея има материал за поне още няколко добри парчета. “Tree” е тежък и рифов тържествен химн, завършващ с бесен спийд участък, а “Highlands Winds” е пример за перфектно съчетаване на наглед несъвместими по твърдост, скорост и настроение елементи. Централно място в албума заема разделената на три епика “Longing For The Woods”, която е от онези болезнено красиви късчета изкуство, които веднъж намерили място в душата на слушателя, никога не я напускат. Притежаваща изобилие от идеи, сложност и емоционална наситеност, тя предизвиква въображението, а не просто гали сетивата. Интересно е, че отделните й части са разделени от другите парчета. “The Bollard” е интерпретация, направена от Wuthering Heights на автентична фолклорна мелодия с келтско звучене. Получила се е една прекрасна, макар и доста тъжна песен, в която Nils прави много силно представяне. Шеговито наименован, “Bad Hobbits Die Hard” всъщност е великолепен инструментал, съчетал много изобретателност с виртуозно свирене. “Land Of Olden Glory” носи нещо подчертано величествено и на места – меланхолично, а закриващата симфонична балада “Lament For Lorien” е достойна за музикално оформление на “Властелина на пръстените”.

“Far From The Madding Crowd” не е албум, от който можеш да подбереш някоя особено силна песен, игнорирайки останалите. Той се слуша целия на един дъх, а след това – отново и отново.