Брак Опции

[Wolfheart]

И да ви кажа деца, че любовта, брака и секса са три КОРЕННО РАЗЛИЧНИ НЕЩА !

Най-умната приказка в цялата тема

[Dragon's Bride]

няма да се впускам в подробности, но като съм минала през всичките етапи...
ще ви кажа само едно - дари е сделка или не самото скючване на брак ще разберете след години
аз обаче се сещам за поне няколко аргумента поради е добре понякога да се направи /тук говоря за двойка, живееща на семейни начала и двойка, която е подписала/:
- фамилията на детето
- имуществото и като казвам имущество нямам предвид ситуацията, в която някоя тъпа путка се жени, за да прилапа едно бмв кабрио, щото там е ясно
- разрешително за болници, МПС-а и всичките му тем подобни пълномощни
- невъзможността по Българското законодателство да се сключва Църковен брак без сключен такъв граждански брак
за тези се сещам на първо четене

инак да се живее на семейни начала си и има и някои благини от държавата: като това, че майката я водят самотна и има възможност да получава почощи от държавата и това да и е на 50% намалена таксата за ясла, детска градина и т.н. ноооо всичко това е само в случай, че някой от двата не умре преждевременно /недай си Боже/, защото тогава ще е ходене по мъките

ако някой все още се вълнува на 17-20 годишна възраст проблемите от подобно естество - брак, развод и т.н. мога да разказвам още



Стефане, поздрави !

[emerald]

Ау, не! Хора вие ме разбивате!

Аз се сещам само за една причина, поради която да сключа брак с някой: да го обичам ужасно много и да не мога да живея без него!

Всякакви други доводи, породени от прагматизъм (както е посочила в поста си Dragon's Bride) или от параноя (да не би да остана тъжна самотна нещастна стара кучка..) ми се струват направо от десетостепенна важност.

[Iron Maiden]

Аз се сещам само за една причина, поради която да сключа брак с някой: да го обичам ужасно много и да не мога да живея без него!

+ 1

Всякакви други причини за сключване на брак са напълно абсурдни и според мене

[noel_f]

Не ви разбирам. В живота не всичко опира до любов. Идва един момент, в който просто искаш сигурност. Искаш да знаеш, че ще има винаги някой, който да е до теб и никога няма да се чувстваш сам; ще имаш свое, лично твое семейство, на което да разчиташ и най-важното - няма да се чувстваш сам или пренебрегнат от обществото, защото винаги ще ги има тях - съпруг/ата и децата ти. И всяка болка, всяка тъга няма да бъдат толкова интензивни щом знаеш,че прибереш ли се, те учакват сигурност, уют, утеха.

Не съм разглеждала обстойно темата, но не сте ли съгластни, че е по-добре да имаш свое семейство и уюта, който ти дава то да те прави щастлив, отколкото да държиш на всяка цена винаги да поддържаш свежи връзки Сключвайки брак, ти създаваш онова прекрасно нещо от детските си години наречено семейство, но вече ти си родителя, който се грижи за децата си и тяхното щастие се превръща и в негово. Избирайки да не създадеш семейство, ти би пропуснал много според мен

[Wolfheart]

Не ви разбирам. В живота не всичко опира до любов. Идва един момент, в който просто искаш сигурност. Искаш да знаеш, че ще има винаги някой, който да е до теб и никога няма да се чувстваш сам;

Не забеляза ли, че си противоречиш?
Не смяташ ли, че ако няма любов между членовете на семейството, няма да го има и семейният уют. Всъщност, нямаше да си противоречиш, ако не бяха свързани изреченията. Вярно е, че не всичко опира до любов, но това което написа след първото изречение опира.

[Pyjamka]

Понякога така оплютият по-горе прагматизъм е изключително нужен, за да има изобщо условия за любов. Не може да се живее в буклукчийска кофа, нали? Истина или не, осигуреният живот е този, в който любовта ще оцелее. В едно семейство, свързано с брак (който е продължение от любовни чувства, разбира се), уютът ще се създаде тогава, когато жилището е добро, грижите са по-малко и нещата са уредени. А тези последните хич, ама хич не зависят и не опират до любов.

[Wolfheart]

Все-пак, като казах по-горе любов в семейството, нямах впредвид цялото семейство да се такова групово, ами нещо друго. Кофата за боклук е едната крайност, а другата е да си живее детето примерно в чистичък 5-стаен апартамент с климатици в сяка стая и родителите много да не си го обичат и да не им пука, смяташ ли, че тогава ще се чувства уютно.
Като си на 18, може да се чувстваш по-уютно без родителите си в къщи или без да усещаш грижовността им, но на 5 примерно едва ли.

[noel_f]

Не ви разбирам. В живота не всичко опира до любов. Идва един момент, в който просто искаш сигурност. Искаш да знаеш, че ще има винаги някой, който да е до теб и никога няма да се чувстваш сам;

Не забеляза ли, че си противоречиш?
Не смяташ ли, че ако няма любов между членовете на семейството, няма да го има и семейният уют. Всъщност, нямаше да си противоречиш, ако не бяха свързани изреченията. Вярно е, че не всичко опира до любов, но това което написа след първото изречение опира.

Мисля, че много добре знаеш какво имам предвид. Под любов тук имах предвид именно това, че някои хора просто не допускат връзката им да става скучна и затова се лишават от многото хубави неща, които носи брака. Ако толкова държиш на любовта, ожени се по любов. И дори след години чувствата ти към съпругата ти да не са толкова ''пламенни'', ще осъзнаеш, че сигурността и уюта, които ти носи самото съжителстване с друг човек, любовта към децата ти са нещо много ценно, което не искаш да изгубиш. Но това си зависи и от човека, ако не искаш да се жениш, ok


^А това, че материалното не винаги е гарант за щастие е отделен въпрос....

[SepulTeraHead]

Не ви разбирам. В живота не всичко опира до любов...

Тук някъде ме загуби като потенциален съпруг. (Но не и като потенциален тъпкач)

Истина или не, осигуреният живот е този, в който любовта ще оцелее.

Животът, в който любовта оцелява пък е смислен. Другото са глупости.










А всъщност от всички, които пишат в тази тема (омъжените/женените на страна) аз съм най-близо да сключване на брак, така че слушайте ме и:

S T F U !

[Dragon's Bride]

Ау, не! Хора вие ме разбивате!
Аз се сещам само за една причина, поради която да сключа брак с някой: да го обичам ужасно много и да не мога да живея без него!

мацка, ти така или иначе като си решила да живееш с някой и да му раждаш дете и т.н. първото нещо, което ще ви е събрало любовта и ще ти е точно през кур-а дет го нямаш дали си се разписала на лист хартия или не! и причините, които аз съм написала са не, защото не съм била влюбена, а защото това е живота и подобни неща се случват

ако мъж ти е в болница и ти се наложи да разписваш документи ще те питам

или пък като детето, което си родила се казва Христов вместо Иванов /а ти си Иванова/
и името не прави човека ама има някои неща, с които човек се сблъсква иска или не иска

и тук не говорим изобщо за данък обществено мнение, което уверявам те хората, които ме познават знаят, че не плащам

до скоро

още нещо -
проблема в България в момента е в това, че на двойките на семейни начала не се гледа идентично като двойките сключили граждански брак! когато това стане /и то двойки едно-полови или дву-полови, което е съвсем друга тема/ започнат да имат еднакви права със сключилите брак тогава нещата ще си дойдат на мястото
и тогава наистина няма да има значение разписал ли си или не някъде

[conguestadors]

Брака си има и доста добри страни. Аз не съжалявам, че сключихме брак с жена ми.

[Niilo]

Гледайте One Tree Hill и ще разберете

[Dawn^^]

Аз съм "за" брака. На мен не ми пука дали ще съм обвързана с някакъв си подпис с човека, който би бил до мен. Е, а но ако искам да имам деца от този човек тяхно огромно юридическо предимство е аз и човекът да сме встъпили в брак. А ако този човек отиде в болницата? Аз като каква ще го посещавам - каква съм му? к*рва в продължение на 10-на години... ?

[Vintersorg]

за да има брак трябва да има любов не е лошо нещо стига да готви и чисти:P

[stage]

^и да прави като вятъра от време на време!!!1 Нали??1

[Vintersorg]

^и да прави като вятъра от време на време!!!1 Нали??1

ахахахха не ми дреме аз съм педал и съм пасивен

[Meckie-The Dark ...]

Странно е да пиша по тая тема ,ама аз нямам желание и планове да
сключвам брак в близките 30-40 години!

[Pyjamka]

^То след това няма и да ти е нужно.

Edit: И тук излиза ексзистенциалният въпрос има ли смисъл хората да сключват брак след определена възраст? 40 години например. Какво мислите?

[InsArtTure]

Принципно за тях е все едно. Само чадото ще се чувства кофти, задето при заповане на съзнателния му живот, родителите му ще са на по 5о и кусур и ще мислят за пенсия. Ще има и причина тези двамата да го напрвят на 40, ане преди това-битова или психологеска причина, която ще е решаваща в подхода им към детето и към създадения брак.

Неслучайно бракът е за младите. Вторият вариант ми напомня на гей браковете.

[slayer_fen]

мисля че голямата любов задължително трябва да се вземе независимо дали си още млад, голямата любов не трябва да се изпуска

[Niilo]

Неее, никакъв брак преди секса!

[Synthetika the L...]

Не ме ебе...

[Ataegina]

Моята цяла идея е, че в момента около мен виреят 90% нефунцкиониращи или малфункциониращи семейства.

Да почна ли да давам поне 100 примера на семейна нестабилност и 200те им причини.

Това дето Пижамка обсъжда е хубаво нещо. Но защо са тия съвети? Всеки знае кое е добре. На практика обаче НЕ се получава. Обществото е проядено от скапани семейства.

Точка.

Премного статистика на лошите примери даваш.
И всичко това не са съвети, а теорията как трябва да бъде. Всеки има правото да мечтае и да изпълнява мечтите си както умее.
За мен брака е едно страдание, когато се проточи - скрива целия хоризонт от новости... както е със всяко едно нещо, което се повтаря отново и отново... обаче няма как - все пак трябва да извървиш пътя от работата си до вкъщи и това, което се вижда от прозореца на автобуса рядко е различно.
Е, песимистично погледнато - да.
С оптимизъм всеки е надарен - може и различното.

........

[emerald]

Аз съм оптимист - смятам, че дори да се ожениш, може да живееш добре.
И на практика не съм сигурна, че има семейство без семейна нестабилност. Каквото и да си говорим, нормално е да има, но да има и желание как да се преодолее.

А това дали пътя до работа ще ти се вижда все един и същ зависи само от теб.

Аз сега да питам, нормално ли ви се вижда жената да предложи брак на мъжа?

[SoulThief]

Някои хората в днешно време възприемат брака като начин да се вместиш в обществото, един вид изпълняваш моралното си задължение. Но брака е нещо старо, като човека (има го от преди библейско време). В кръвта ни е да се съжиталстваме с някого, хората винаги са го правили и винаги ще го правят...
За мен бракът не е подписване на договор. За мен това е едно състояние на духа. Любов-брак са думи, който за мен трябва да съвпадат почти на 100%. Но с брака идват и задължения, които човек трудно би спазвал, ако не се чувства длъжен да го прави. За това е хубаво да има подобни ритуали, при които брачната двойка дават обед и се "жигосват" един вид пред себе си, пред обществото и пред Бог. Тогава вече този обет придава едно още по-силно значение на връзката между двама души и човек дори подсъзнателно се чувства отговорен за него...което, разбира се изобщо не е нужно, ако любовта е чиста и истинска.
С две думи - любовта си е любов и без бракът, в отношенията между двама души, той нито е вреден (поне би трябвало да е така), нито е кой знае колко полезен.

[peterjohnhenry]

Хубав, важен въпрос. Човек да се чуди кое да каже по-напред.
А да бъдеш кратък и ясен не е лошо

Всички тези възхвали и отричания на брака...

Бракът е просто символ. Макар и да се е откъснал от природата, човек остава подчинен на инстинктите си. Както и при животните - оцелява по-силният - макар и да сме "общество"

Идва един момент, в който просто искаш сигурност. Искаш да знаеш, че ще има винаги някой, който да е до теб и никога няма да се чувстваш сам; ще имаш свое, лично твое семейство, на което да разчиташ и най-важното - няма да се чувстваш сам или пренебрегнат от обществото, защото винаги ще ги има тях - съпруг/ата и децата ти. И всяка болка, всяка тъга няма да бъдат толкова интензивни щом знаеш,че прибереш ли се, те учакват сигурност, уют, утеха.

Не е собственост, не е само сигурност, а просто две човешки същества, които са заедно, които просто са щастливи заедно... За да има семейство не е нужен "брак", а по-скоро обич и деца.

Светът и животът не са само заплаха, а са красота и радост. Ако ги посрещнеш с радостна прегръдка
и с дръзка решителност,
въпреки страха от това, че споделяш щастието си!

За мен бракът е едно страдание, когато се проточи - скрива целия хоризонт от новости... както е със всяко едно нещо, което се повтаря отново и отново... обаче няма как - все пак трябва да извървиш пътя от работата си до вкъщи и това, което се вижда от прозореца на автобуса рядко е различно.
Е, песимистично погледнато - да.
С оптимизъм всеки е надарен - може и различното.
........

Дали ще бъде щастлив или нещастен - това зависи от погледа на всеки, от разбирането му, от любовта му.

Споменатите „новости” - това е може би размяната на партньори при животните.

Но вярата и разбирането премахват ревността и нуждата от нея. Дори и да промениш близките си.

Странно съчетание от това да се притежавате взаимно с някого и да се стремите към пълна свобода.

Боговете са вечни и са преживели всичко, но продължават да се завръщат към нещата, които обичат.

И така всяко повторението става нещо ново.

Любовта, близостта, нежността дават криле. Ако имаш нужда от нещо ново, ти го взимаш. Но тези криле те пазят… И ако са истински - винаги ще те пазят.

[sodomicdream]

не знам защо ти се вижда странно да задаваш този въпрос. Аз съм си го задавала когато бях на 12-13 години
ами според мен брака е само една формалност. Човек може да живее със своя партньор и без да се е подписал на някаква хартийка. Тя нищо не може да направи според мен...
А относно това кога е най подходящата възраст за скючване на брак не мисля че има такава
Всеки преценява сам за себе си. Дали иска да се "почерни" рано, рано или иска да си "поживее" пък после да мисли за спътник в живота и деца и т.н.

[Frik]

Хайде няма нужда.

[onnellinen]

^ Мерси за смисленото мнение, наистина нема нужда
Стара тема, ще ме извинявате, че я поддържам на първа страница.

Pyjamka е изказала моите мисли, а Стефан ги допълни идеално с

А тук момиченцата на по 16-20 години правят една доста фундаментална грешка като обсъждат брака. Първо, сте честни към себе си и сте наясно какви долни курви сте, което е похвално. Струва ви се глупаво и страшмно "да се отдадеш на един човек завинаги", защото някак си не искате да ви пори един човек цял живот. Искате ей така да си живеете евентуално с някой заедно "на семейни начала", но в един момент като ви писне от него, да си го заебете без никакви проблеми, щото и без тва нищо не ви свързва. И ще искате да ви ебе здраво някакъв млад водопроводчик с тяло на стриптизьор. Само дето има един проблем - пак ще сте си същите курви, ама няма да сте вечно на по 20. И ще приличате на гъз, след безкрайните нощи прекарани пред телевизора с кутия сладолед в ръка. И тогава ви чака следното светло бъдеще [картинка на дърта фльорца в сладко лилавко]

(между другото - ЧЕСТИТО и от мен)

Винаги ми е изглеждало крайно противно да започваш , че и да поддържаш връзка с мисълта 'ами ако тръгнем да се разделяме, дали ще е лесно'. Да, ако е 'на семейни начала', просто си събираш багажа, просто казваш, че ти е писнало и просто затваряш вратата отвън. Просто? А човекът отсреща, на когото си загубил години от живота да те обича, докато ти си мислел кога ще се появи новият идеален партньор, новата идеална работа, новото идеално... какво? Кой си ти, че да губиш времето на някого със залъгалки 'колко те обичам, златенце', а после да го зарежеш когато ти скимне? А ако не вярваш, че връзката ви ще пребъде, докато смъртта ви раздели - защо я поддържаш? А деца без брак - това за мен е все едно са сираци, дори да са там и двамата им родители. Не мога да го възприема.

Цялата концепция на брака върти предимно олколо пищното тържество при официалното му сключване. Това е основният проблем.

Не сме обсъждали кои ще са евентуалните поканени, но на мен ми се ще на самото подписване да няма 100 човека роднини да ни гледат, а само ние двамата и свидетелите. Само за мама и тате ми е съвестно, че ще пропуснат момента, ама има още време, ще му мисля.
(Едит - току-що го обсъдихме и сме на горното мнение - малка сватба до 20 човека )

това се вижда отстрани
ако за вас брака е наистина само договор по добре изобщо да не живеете взаимно с някои
не виждам с какво може да попречи един брак да обичаш половинката си
ама мога отлично да ви кажа какво значи за нея/го ако го сключиш
лесно е да се говори докато не е дошъл момента и когато всичко е някакси далечно

+1