Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[enemy]

ох аз май не сум за тука ... ама да видя как ще ме оцените (1,2 хах)
стихотворението е малко тъпо и депресивно затова на който не му се четат глупости да го прескочи

Сянка в ноща

ронят се сълзите една по една ...
мога само да се радвам на своята тъга.
Сама на света,
сама над града,
чува се единствен глас
през тишината-дебелия пласт.
Няма смисъл да крещя
няма смисъл аз неща.
Хората ще се събудят
във забрава ще забулят
душата ми самотна
но на кого ли е тя ухотна?
Скитам се нощес,
ето сенките в близкия лес
жално в мен се вглеждат,
може би глупаво изглеждам.
Вълци в планината вият,
нейде,някой пак се бият.
Чува се ехо-грозно,зловещо
в студения ужасен въздух се усеща нещо.
Ето разбрах-на смърт вуни
срутиха се всичките мечти
пред моите очи
но вече няма и сълзи ...
Достатъчно вече плаках,
ред е да се отдам на мрака!
Една самотница излишна на света
е оставена на своята мъка,
защото раят е лъжа
и сякаш с остър нож режа
сърцето си оставено на произвола на съдбата,
вече не виждам дори и луната.
Само облаците сиви
хварлят сенките игриви...
Ще избягам ли от тях,
дори плътта е напоена вече с гняв!
Обичам или мразя-веч и аз не знам
а ти оставаш най-далечен блян...
Защо ли ме остави мокра под дъжда
просто мокра и сама.
И ето само капки падат по земята
а ти си някаде в далечината!
Падат и умират-знаят
както за тях така и за мен това е краят.
Затварям очите си-виждам лицето ти
отварям ума си-усещам сарцето ти!
Мога ли да се отарва от мисалта,
иска ми се просто да полетя ...
Хората ме гледат-същество малко
на пръв поглед много жалко!
Но никой не се заглежда в очите
вече гаснат,стопяват се сълзите.
Като сянка излязла от морето
бродеща нейде под небето,
щом слънцето ни доведе деня
ще се потопя в безкрая на съня!

[scion_of_storm]

^що не го разделиш на куплети ли, де да знам
Ето два броя +


И ето, че възкачва се на трона си тя
И запява няма смъртната душа

Очите й, по-черни и от мрака
Ще намерят истината, искаш или не
Косата й- досущ гарваново крило
Покосява със своето сияние

Вълчият вой е бойната й песен
Орли кръжат над нея, изтъкават й химн чудесен
Ангел, но на Разрушението е нейното име
Хаос остава след себе си, където и да мине

Крилата си черни щом с мощ размаха
След непросветените настава неумолима уплаха
Богиня на Смъртта
Въплътената Красота


На главата й- величествена корона
Венец от пламъци-до един непроницаемо черни
Благословии раздава тя на своите подчинени
Нещастия, стихии- на глупците заблудени

********

Сянката в маса сгъстява се
Бавно образ тя приема
И от недрата мрачни
Пръква се Той

Стражите Геенски мълчаливо се прекланят
Щом край тях той преминава
Нисшестоящите изчадия в паника побягват
Усетили силата му, мощта му величава

Пръстите на ръката си той свива
И хаотично запламтява всичко живо
Дланта си сенчеста напред насочва
И мор гори и поля навред покосява

Всеки смъртен видял лицето му, загива
От ням ужас, в агония неземна
Той се усмихва, злоба и омраза в едно слети
Захвърляйки физическата си обвивка, вече непотребна

И духът му яростен световните земи
В длан сграбчва ги, безмилостна и нечистива
Сеейки разруха, където и да мине

Той не е Смърт, хич не е
Той е нещо по-могъщо, адски пламък в него тлее
Аенодей.
-Сард, белармотски бард

Второто е за главния зъл пич в книгата ми, Аенодей, от името на друг пич- барда Сард ;>

[parabellum]

Поздравления. Открих епицентъра на човешката отпадъчност. Та повечето дори не са изречения. Но както Вапцаров е казал: "и стихове пиша (тъй както умея)", в което прозира есенцията на гения у поета, казано с доза егоизъм. Вие тъп ли сте? Тоя метъл така ви е депресирал детските души, че мога да ги видя как се провират мъчително да излезнат през ректума ви. О, не! Ректумът е сляпо черво и няма изход. Анусът значи. Get a life.

[Svetyl]

^

[InsArtTure]

Тоя метъл така ви е депресирал детските души, че мога да ги видя как се провират мъчително да излезнат през ректума ви. О, не! Ректумът е сляпо черво и няма изход. Анусът значи. Get a life.

Впрочем има ли значение какво точно те е обзело? Дали ще е метълът като послания, дали ще е някоя джаз-хоп-троп културица... какво значение има. Всички до един сме пропити с някакви индивидуални усещания за света. А има някои като тебе и мене дето са решили да съдят кое е дълбоко и кое е повърхностно. What's the point, mate?

Get the groove on.

[scion_of_storm]

Lmao.

[noel_f]

Водата в езерото - черна -
от тъмнината така е боядисана -
лъщи, блести, гори
и напомня много на твоите очи.
Гладиолите бели, поляната покрили
са все тъй нежни, лекокрили,
А уханен нощен вятър
гали лицето ми още.
Аз зная, че той,
ще мине бавно през нощния покой -
сред блоковете градски високи
ще съзре очите ти дълбоки
и целувката моя,
пренесена тайно през покоя,
на твоите устни ще залепи,
без дори дума да промълви.

[Dark`Crimson]

Дълко се колебаех дали да пиша в тази тема, но след като вече нищо няма значение...

Ето го и моят предпоследен опит.

Безименно

Нещастен ти остави ме, там долу във забравата.
Ти знаеш името на същността ми, какво ли значи...
не разбираш, заключена остава на вратата бравата.
И ревността, със страх ни злобно трака, влачи
ръждив, тъй нужен, ключ, на моето сърце спасение.
Откраднал бих го от слепотата мрак по-черен
в най-тъмен ад, безкраен, на дъното бих отишъл,
за да остана с теб до края неизбежно верен.
Да зная - за някой всеки дъх съм вдишал!

Уви, изпадам тук всяка нощ във безсъзнание,
очаквайки сам немирно утрото, безпомощно,
аз срещам ласката гореща на твойто обещание.
А време няма, почти се свърши небето нощно,
и виждам - две лица в едно сърце завинаги са слети,
за бъдещето знак във неизбежността на безкрая.
Последно роза ще оставя, на стъпалото да свети,
в покоя твой щастие да носи, когато заедно сме в рая!

[Vehement`Desire]

Както винаги ме оставяш безмълвна... Докосващо.

[Dark`Crimson]

А как да благодаря за такъв коментар????.... Шест думи само, а казващи толкова много. Сега аз съм безмълвния. Благодаря ти!

[scion_of_storm]

Хубаво е, наистина разчувства и събужда емоции

[Dark`Crimson]

Твоите също са добри, имат ритъм, тези на аглийски.
Ако имате желание мога да покажа и други.

[scion_of_storm]

Мятай, това е целта на темата!

[Dark`Crimson]

Е щом е така, продължавам да ви тормозя...

Хлъзгав лед

В хлъзгав лед обгърнат е светът и думите ти още чуваш
любовта на живота и да не докосваш.
Усмивка тиха, очи дълбоки гледат нежно.
Тръгваш вече, целуваш я за сбогом - уж небрежно,
като студен пламък гаснеш - надежда.
Сега готов си, над теб сводът се навежда.

Вървиш, несигурно пристъпяш сякаш в клопка,
изтръгва те в нощта красотата - черна котка,
пресича пътя ти. Дали дочуваш потракването с нокти?
Не, не можеш. Твоята мелодия яростно ехти.
Поличба ли е туй? Какво ти става сред студа? Страх?
Не спираш миг дори, звукът те сгрява, звездата тъй красива - ах!

Студът е адски, а там лежи върху леда
увита в целофан, да не измръзне роза бледа.
Не ще помогне той. Трупът на цветето в прозрачен, бял, покров,
захвърлен връз кристала мръсен като отхвърлена любов,
и сякаш казва със заседналите думи в смъртта на разбито сърце -
"След цялата болка на всемира, си отиде, а можеше да те разбере."

Твърда вода, замръзнала...Вървиш песен след песен
сред пустотатата на студа. Вървиш в снега унесен.
Човечец странен бърза. За къде? Не зная...
Защо страхува се от мен така? В началото нехая.
Побягва той, далеч от самотата на вечната мелодия.
Останах аз - хлъзгав лед, студът коварен, живот - пародия.

[Vehement`Desire]

Еее, това ми е едно от любимите! ;] Искам автограф.

[InsArtTure]

No one

Away I walk
But still remains enshrined
My soul,
By you and only never
Can I leave this wretched place.

I know it’s dark
A kind of gray delusion haunts
But still
You hold the reins together
And I crave this wretched place.

Astray I gaze
From facts I never will admit
But still
These images are all I have
When picturing this wretched place.

When? I ask,
When will time postpone for me?
But still
You claim it’s all the same in here
Countless hours in this wretched place.

I never want
I’m all contented to bestow
But who
Will make bestowing thoughtful
In your grayish wretched place?
********************************

Unspoken

Once I have forgotten
All these rays ahead
By nothing shall I be forsaken
And I shall dye instead

In red and black and ochre
The hues of Fall
The days of pose
You should leave yourself
Unspoken
And leave this failing cause

Eyes of youth have now betaken
Over you, a taste of madness
You see,
You’re fool
You speak of sadness
You feel a little bad, forsaken

A clime of dirt, of grime
Is all around these days
And I admit it’s all your grace
That’s now for you so hard to rhyme

A sort of weak, crestfallen
A sort of tary for this time
Tears shed away you climb
The slope of hope alone

Alone in here I observe
You and your perfection
Our years so few
Our hearts-a little older
Than our time
The lime
So cold
Unable to unfold
Unable to unwind
We wait for dusk to come
Again for some
Unspoken…

[scion_of_storm]

Киро, както винаги, блестящи творби Нямат нужда от повече коментар, те сами говорят за себе си.

[Dark`Crimson]

Еее, това ми е едно от любимите! ;] Искам автограф.

Автографи само на живо
Сега сериозно, благодаря!

InsArtTure свириш ли в някоя група, ако да - мисля че е време да разкриеш таланта си на текстописец на широката публика

[InsArtTure]

Не, нямам сериозни умения да свиря някъде. Но пък си имам уан мен проджект.

А твоите писания нямат хич никаква мелодия (обясни защо), но пък имат страхотни идеи и много лирика в себе си. Смислени са и въпрекии претрупаната лексика успяват да не станат повърхностни.

[Vehement`Desire]

Ето нещо и от мен. Както повечето ми творения си няма заглавие. ;]


Дъх на нощ.
Усещане за сън.
Нестихналата мощ
умира вън.

Небето черно е на цвят.
В траур тихо спи
изморен и празен свят.
Живот отдавна не кипи.

Крясък на дете
отеква в нечий спомен.
Съдбата пак плете
пътеката си в час отровен.

Безцветни са следите.
Те водят в Нищото.
Сухи са сълзите
в око невиждащо.

Настъпи този миг -
време за раздяла.
Нечут заглъхна вик.
Денят потъва във забрава.

21.10.2004
Vehement`Desire

[Svetyl]

ПЛАМЪК
Като факла гори главата ми тежка,
като клечка изгаря малко надежда.
Като огън пожарен голямата грешка
заслепява очите и те не проглеждат.
.
Като слънце гореше дума щастлива,
затъмниха я бързо облаци черни.
Като съчка догаряща, радост красива,
изгасена бе тя от чувствата скверни.
.
Като жар изгасена усмивката „вечна“,
от тъга като пясък с песъчинки безброй...
А щастливите дни, спомени са далечни,
а човешкият дух, мъртъв вече е той.

ЖАЖДА
Сухи напукани устни
Търсят през сълзи вода
Тяло се мята в конвулси
Тяло без вид, без душа
.
Жажда за всичко човешко
Жажда разяждаща, жажда убиваща
Жажда за нещичко вечно
Жажда ужасна,ум с лудост покриваща
.
Лутам се падам от пропаст във пропаст
Жаждата моя явно е вечна
Хлъзгам се право в морето от подлост
Истината изглежда все по далечна


Ето ви някви работи...

[````````]

Хехе.. радвам се, че почна да ги постващ някъде вече. Въобще се радвам, че повечко хора почнаха да пускат подобни неща.. Давайте! :")

[Dark`Crimson]

InsArtTure незная защо нямат, можеби защото не са цел да бъдат текст на песен, а просто опит за стихове, опит да опиша определени събития и изразя определени чуства. За лексиката така се получава при мен, в почти всики, сигурно е защото искам да кажа много неща на един, два реда, което е доста трудно на моменти дори невъзможно.

Vehement`Desire аааааа, това е първото твое нещо което ми показа - красиво, много чуства, във всеки ред! We (at least I) want more!

Svetyl много добре, история струи от тях, харесват ми

[Dragontear]

Тук и аз ще пусна нещо: това е едно мое текстче, което вече е почти направено на песен. моля бъдете снизходителни ако има граматически и смислови грешки

World Beyond Within

Can this be true, I am a prisoner of myself
Am I a pawn In my own hands
A puppet without strings but never free
Smiling just to hide the tears
My mind is wrapped in the web of fears
My soul lost between the two sides
The voices I hear every time I close my eyes
And the reality I face when I am awake

The voice:
C’mon set me free…..let me out
C’mon I know… you need me now
I know You want me free……..

Every day I’m impatient waiting for the end
Waiting for the sunset to end this day
Another word of anger written by my hand
Another game played by my mind
Hopes just crush, salvation seems so far away
Whispers around me telling me the truth
For things I don’t remember but I have done
Strange feeling that I’m someone else

*Chorus*
There is a peace within, until the hell break loose
There is a dream you seek when you close your eyes
There is a word in there where you’ll enjoy your sadness
Where you hide your tears until they bring you madness


Looking in the mirror ,every time I see you
Through the silver glass you’re watching me
Laughing and Screaming at me, with my own voice
A voice witch is really inside my head …
some times i feel that im out of myself
Some times i feel that im locked so deep inside
Mother why didnt you tell me that im sick
Father why didnt you tell me that I am freak

The voice:
C,mon child ...do it...I know you hear me
c'mon ...look back ..I know you are running
Is this the first time you’ve killed (cryed)

Sometimes I wake up and im still confused
The voice is gone but I am still afraid
Keeping the guilt inside my soul

[InsArtTure]

[lodborg]

indeed. Имам чувството, че от това ще стане прекрасен мелодет текст - с редуващи се харш и чисти вокали.

[scion_of_storm]

Атакааа!

[Dragontear]

Венци обаче най-точно го уцели защото е баш така...правено е по модел на Raintime

[Mort]

^ Леле без да ти прочета поста точно за Raintime си помислих ! Наистина може така да го направите - ти да изпееш чистите а да поканите някой кресльо за харш партията.

[Dragontear]

за сега май и сам ще се справя..... И без това трябва да натрупам опит