Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[Madness]

Ето едно и от мене

Изгубени души преминават през нощта
В празнотата търсят светлина
Забравили за въздуха живеещи във вечността
Времето за тях е спряло летят на свобода.
Разхождат се разпръсквайки студенина
Красотата на безплътното се очертава във нощта
Спомените им са нашите мечти
Това сме ние в бъдещето-нашите далечни дни


Освободени от оковите на ада
Побягнали от пламъка на клада
/скитаме се в мрака и до днес.../
Истината търсим още
Захвърлили в мъглата старите си мощи...


Контролират те живота на съдбата
Властват над мира и дават ви войната
Изгубени души отнемат светлината
И показват пътя към царството на мрака
Отмъщават си за миналите дни
Искат болка срам в притворените ви очи
Спомените им са нашите мечти
Това сме ние в бъдещето-нашите далечни дни

[noel_f]

Eто и едно от моите. Не претендира за съвършенство; резултат от моментно вдъхновение беше. Подлежи на редакция.

When...

When you search,
When you yearn,
when you want
just a little warmness.

It never comes,
It is always away,
It is hidden

Somewhere away from you.

And you think,
And you feel,
And you know

that it used to be there.

That is why it hurts,
That is why it bleeds,
That is why it aches

when you know it will never come back again

the same love,
the true love,
the only love

that was the only thing

you ever wanted,
you ever desired,
you ever pursued

in your life.

Were there no obstacles,
Were there no difficulties,
were there no obstructions,

the treasure would've been kept.

I blame pride
I blame immaturity,
I blame egoism

for my shuttered soul.

They suffocated,
They smothered,
They choked

the dainty flower of my happiness.

It disappeared,
It flew away,
It never came back

in my life.

[noel_f]

Whenever they ask you
what true friendship is,
What defines it,
What explains it,
is it real.

Whenever they ask you
what true friendship is,
does it exist,
does it touches,
is it a cliche.

Whenever they ask you,
what true friendship is,
what makes it possible,
what makes it special
is it a miracle.

Whenever they ask you,
what true friendship is,
does anybody have true friends,
does anybody loves true friends,
is there an example.

Whenever they ask you,
What true friendship is,
then remember about me.

[Sanguinis]

Вървя през тъмната гора.
Оставяйки вечна следа.
Сълзите ми падат в ноща.
Не виждам нито звезди нито луна.

Ах как искам слънчеви лъчи
в ръцете си да събера.
Ах как искам да пия от живата вода
и да не виждам вече смъртта.

Но виждам само тъмнина.
Усещам само самота.
Всичко е обгърнато в тишина.
Единствено в тишина.

Вървя през тъмната гора.
Наоколо се носи вятъра.
Но не чувам шум на листа.
Няма и зелена трева.
Хвани ме за ръка и ме изведи
от пропастта.

Ах как искам слънчеви лъчи
в ръцете си да събера.
Ах как искам да пия от живата вода
и да не виждам вече смъртта.

Но виждам само тъмнина.
Усещам само самота.
Всичко е обгърнато в тишина.
Единствено в тишина.

[noel_f]

Какво ще кажете за моите?

[scion_of_storm]

След does не може трето лице s да използваш, на няколко места го засякох като грешка

[noel_f]

Знам, това ще го оправя, като стихотворения харесват ли ти?

[scion_of_storm]

Ами...не са точно мой тип, и сигурно има какво да им се поправя, но не са лоши. Просто ми е леко елементарна постройката с тези фиксирани строежи на стиха. Иначе, важното е да се продължаваш да пишеш и да се усъвършенстваш. )

[prayer4eto]

Елементарна е, ама при тебе преди пък липсваше

[scion_of_storm]

^

Клетките са изградени
Съградихме си ги ние
И хората заблудени
Захвърлиха душата - нека гние!

Окови черни, тежки сами си изковахме
Прангите с гордост си нахлузихме
После народ световен, вси се събрахме
И окаишеността си...запразнувахме

О, радвай се, радвай, робе
Че на светоглед твой пуст ключ е сложен
Ликувай, ти, всемирни злочести народе
Че всеки различен тук е като прокажен

И се бият като псета полудели
Кой в клетка сляпа ще се пръв набута
В безумие и лудост били се заклели
Виж ги, бият се кой да е Шута!

Шута печели, Шута ще води!
Ще реди той безкрайни колоди
На срам, примирение, слабост и страх
И ще се смеят те, гледайки своя крах...

Слабоумници проклети
Дано умрете в чернота!
В слепотата си заклети
Ще прогледнете - ала само пред смъртта!

А за мен, отхвърления от света
Разтваря прегръдки вечната сивота...

[Duh5]

Ето едно и от мене

Изгубени души преминават през нощта
...
...

Това е идеално за текст на песен на Ахат:) Браво на децата!

[prayer4eto]

^^ Това е перфектно:

Шута печели, Шута ще води!
Ще реди той безкрайни колоди
На срам, примирение, слабост и страх
И ще се смеят те, гледайки своя крах...

[MadHatter]

^споделям, но ето това ми харесва повече:

Слабоумници проклети
Дано умрете в чернота!
В слепотата си заклети
Ще прогледнете - ала само пред смъртта!

[prayer4eto]

^ Мойто е по-хубафу, пък ! Самата строфа е пирфектна, не само идеята

[Mangalf]

ех Ботев Ботев
Ще си позволя да постна един мой текст от Zayo Bayo Gives Me The Creeps, който по мое мнение ми е най-добрия като се има предвид лейм аутфита на групата . Ама кво очаквате - нали съм lyrics writer хахах

Тъй текста е от песента Crusader Rabbit

From the depths of burning sky
Crows come down towards and fly
Truest Rabbits move through the moss
Bearing proud the Carrot Cross

Crusader Rabbit – harder than stone
Ruler of the rabbitton throne
The Rabbit gods are lighting their path
Victorious they will return.

Kukaan ei tiedд
Palaavatko he takaisin
Jдnissoturi astelee ylpeдnд
Eteenpдin

Set the world into the Flame!
Crusader Rabbit’s insane!
Fall upon the holy lands
Crusader Rabbit’s own hands!

Steel is made for weapons, not tools
Foes being slain - legion of fools
The enemy force is torn asunder
Merciless acts the rabbit commander

So it comes the rabbit’s hatred
Recovered is the artifact sacred
Acomplished Goal now lies behind
Supremacy they all will find!

Държа да отбележа че правописните грешки са напълно умишлени, за да се получи по въздействаща атмосфера, щото сме трве аграри

[Mario]

ZBGMTC!!!

[MadHatter]

Окей, минало е повече от година след последното ми "сериозно" писане и май за първи път тук ще си споделя едно лично творчество. Не съм му удряла някаква сериозна редакция, дори си признавам, че го завърших преди около час. Разказ е, все още е на есенна тема и се намира тук .

[scion_of_storm]

Радвам се, че ви е харесало моето Щом Росен се влюби дори в част от него, начи направо съм надминал себе си !

Поред: Геш, знаеш си за Кръзейдъра, че ми е любима ваша

Софи...умиращото лято Хареса ми, но можеше и маалко по-дълго да е, всичко зависи от това как си искала да стане де Мисля , че си изразила това, което си искала. Харесва ми, харесва ми.. ))
И Кристиан ми напомня на мен, за добро или лошо

[Aggressive Perfe...]

Here I stand before you now,
World of fake ideals and laws
Hear my words: you shall not last
Buried deep down in the past

All your falsehood and your lies
People's suffering for your crimes
It's the end. No more! Away!
Time has come for better days

Raise your fists up in the sky
For the hope shall never die
There's no other truth for me:
No gods, no masters! Anarchy.

[scion_of_storm]

^ Хич не е лошо )!

Цял живот в стремеж обърнат
Към една-единствена победа
От нещастие и мъка аз обгърнат
В стан на тъгата аз преда

Хиляди загуби
За една победа
Само горчивина

Милиони жертви
И сянка бледа
На победата една

Призраци кръжат край мен
Блъскат се, летят
По алеята, из улиците, посред ден
Безспирно те врещят

Но и те за победата не ще помогнат
Никой май не може, дори и аз
Докати мислите сиви, мрачни не ме погнат
И поразят душата ми - чак до сетния й час

Товар ужасен, и един стремеж
Отвън - тъй ясен, а отвътре - леш.

[scion_of_storm]

Koлко иронично
Да си загубен в мъгла
Колко прозаично
Е пък да ти шепне тя

И да те милва с призрачни ръце
Изсмуквайки жизнеността от теб
С хищна усмивка на мъгливото лице
Да разкъсва на душата всеки жлеб

Глупачко, не ще ме покориш
Кралице на лъжлива мараня
Мен тъй лесно не ще приспиш
Че да разкъсаш моята душа

Вдигам призрачна ръка
Стискам юмрука, физически безсилен
Разкъсвам, раздирам я
Юмрукът мой...духовно е безкрайно силен

И с поглед зъл, неузнаваем
Връщам се по пътя вечен
Няма я вече подлата мъгла
А аз все по-малко съм човечен...

[scion_of_storm]

"Ръцете ми...
Те се смеят.
Смеят ми се...?"

Клетвата бе една
Помня я
В ръцете ми вкарани души
Терзаещи се, чувстващи, хиляди

Заклех се аз да ги приема
Скръбта им, болката им да поема
Безброй души във всяка ръка
Мърдащи, разкъсващи ме - до една

През ръцете ми преминаха болка, мъка и тъга
В шепите ми процъфтя мрака, увяхна любовта
Към живота, зароди се страст към Смъртта
Страст към на Косата мрачната Господарка

В шепите се крих в нощите безсънни
Когато плачът бе река тъй черна
В ръцете си, тъй ярки и бездънни
Изоставих и всяка надежда последна

Захвърлих светлината в тях
Зрънце незначително е тя в тамошния мрак
Там, де няма значение що е грях
Там, де сънищата ме водят пак

От дълбините на моите ръце
Чувам тъничко, слабо гласче
"Не ще издържиш!" то зове

Смея се
Няма откъде да дойде то
Та нали загубих своите ръце
Отдавна, в на лудостта хаотичното море?

******************
Вълната скалата с мощ удари
И заплака пяната по брега уродлив
Щом майка млада детето си завари
Завършило пътя си земен, в ден тъй сив

Писъци въздуха бездушен огласиха
Плач на болка, хлипане, отчаяни ревове
Като тръни зли се те забиха
В душата на минаващия под сивото небе

Спря той за миг, взрял
Се в телата две
Заклева се, дъхът му спрял
При вида на злочестото море

Защото, зад майката, от мъка безкрайна обзета
Извисявало се могъщо то, тъй кърваво
И събудил се в минаващия навеки поета
Седял той до идването на аленото зарево

За ден
Видял той що е тъга
Един ден
И усетил що е то скръбта

Майката скоро споминала се
Погребал ги той в аленото море
После решил по пътя си вечен да поеме...

Тайна ще да кажа
Не искам да ви лъжа

Минаващият..бях самият аз
Детето на сковаващия душата мраз...

[scion_of_storm]

Та те дойдоха
Сенките изпиващи светлина
Мракът създадоха
Мракът в душичката ми една

И го завихриха
Мощ огромна, фуния от чернота
Сенките се избистриха
Но мътна си остана моята душа

Видях лицата им, грозни, зловещи
Робите разпокъсани, очи белезникави, празни
Стовариха мрака на моите плещи
И донесоха ми тъгата и мъката заразни...

И съскат, и плюят киселина попарваща
Мръсна, опетняваща, тъмна слана
И в душата ми преди в светлината вярваща
Вихрят ли, вихрят скръбта една...

Сгъстяват се, виждам ги с мъртви очи аз
Прииждат ордите злокобни, носещи мраз
Понесли на ръце ковчег с име изписано
Смъртното същество, видиш ли, тъй било орисано!

Мекота ли ще има там
Отвъд всичко, отвъд всяка плът
Това аз няма как да знам
Но нека поема по този път...

И нека изстина
Умрял вече, но все пак
Нека загина.

***

Крещи!
А пък те шептят
Пищи!
Защо шептят?

Или...
Ехти
А вятърът край теб нека си свисти
От всичко земно ти се оттърси
Знай, братко, свободен си

Каква свобода, след като веригите си нося
Ето ги там, виждаш ли ги, до подноса
Хляб за сърцето, в мъка наквасен
Комат мъничък за душата, хванал плесен

Разраства се тя
Зловонна зеленина
Расте, расте, безкрай расте
Ти опитваш се, но знаеш
Нищо не ще я спре

Ни вино за сърцето
Макар и да е кръвта на морето
Ни опиат за душата
Макар да е сънят на луната

Плесента плъзва, без да спира
В душата тя скорост шеметна набира

И идва

Готов ли си?

- Не.

Знам.
А сега умри.

[scion_of_storm]

Размислите на един Съкрушен
[ Душа 1 ]

"Имах трон
Загубих го
Сломен

Чуй моя стон
Трептене едно
Сега, от мрак
Обграден

Царе и царици, пешки, офицери
Всичките на дъската на времето - оживели
Но кой ги помни тях сега
Нима ги помним, кажи, нима?

Братко ти незнаен, що изповедта ми чуваш
Запомни, за слава и мощ недей да бленуваш
И калявай себе си, сърце душа
За да не си на колене пред скръбта

Аз ще умра. Знам го, виждам
За пътят твой аз ти завиждам
Мрачен е той, но осеян със светлина
Бори се смело, заплетена е твоята съдба

Виж ме, един Съкрушен
Гаснат в очите ми сетните искри
Не ще бъда аз забравен
Душата моя ти в себе си побери!"

Товарът и безтуй непосилен бе
Но душата му поех
И там, под вечносивото небе
Аз люто себе си проклех...

[Madness]

Последното..нищо особено,просто го надрасках ей така

Пак се луташ сам в самотата
Фигурата ти виси във празното пространство
Мислите се блъскат шумно в границите на главата
Времето минава,ехо няма,сам си в мрачното си царство…

Сам се бориш с кървавата си душа
Със мислите,със собствената си глава
Викаш-глухо,молиш се докато извършваш грях
Искаш свобода,с е поставяш в клетка-пак!

[Aggressive Perfe...]

Fuck the USA
----------------

I don't need your democracy
I don't need your hipocrisy
I don't need you, fascistic scum
I don't need you, so fuck you all

Fuck the USA
Fuck the USA
Fuck the USA
Fuck the USA

And I don't need your industry
From KFC to MTV
Rap and disco, techno, pop,
Suck my motherfuckin' cock

Fuck the USA
Fuck the USA
Fuck the USA
Fuck the USA

Oh, I don't need your global wars
You paranoids just fuckin' grow
You bomb the world, that's all you do
Well, go to hell and FUCK YOU

Fuck the USA
Fuck the USA
Fuck the USA
Fuck the USA

Бива ли го тва текстче?

[scion_of_storm]

Ще върви супер с някаква трашарийка

[Spit_Fire]

http://lifeissocruel.deviantart.com/art/St...-t-lie-70579214
Снощи ми дойде на ум

[scion_of_storm]

Другият Носител
[ Душа 2 ]

Той ме намери, в един сумрачен ден
Чул бил за Другия, чул бил за мен
И ме търсил, през земите неизвестни
Слушал как небето плаче моите песни

„Ето те и теб, Носителю велики
От целий свят забравени Човеко
Душите в мен трептят, същински трепетлики
Трептеното им е обаче...меко

Усетих те, макар накрай света
Те те чакат, чакат твоята утеха
Досега аз ги в мен държах
Време е...вземи ги ти с размах

Стоновете се извисяват, пищят те в мен
Затвор са рамките на тялото ми, затвор леден
Ти, дете на мраз сковаващ всите смъртни
Време е да поемеш мъка и тъга безсмъртни

Макар и заповедни да звучат думите ми
Молба просмукана е в тях, разбери
Моля те, умолявам те – вземи ги
И в ръцете си, в теб прегърни ги...”

Въздъхнах, усещах болката му тъй могъща
И все пак силата ми не е вездесъща...

„Взимам ги братко, освободен си вечно ти
Аз ще тлея с техните ужасяващи искри...”

И той се усмихна, и спомина
Част от светлината всемирна
С него си замина...

[scion_of_storm]

Слепият старец
[ Душа 3]

Видях го и него в тъмна нощ
Прегърбен, с намек за отминалата мощ
Ръцете му съсухрени въздуха вяло опипаха
И сякаш нещо уловиха, нещо спипаха

„Ах, млад, и въпреки туй толкоз стар
И ако това не е злочести страшен дар...
И души в себе си носиш, поел товар, за смъртни непосилен
И все пак смъртен си, странно е, защо си толкоз силен?

Историята ми нека ти разкажа, после ме вземи
Душата ми твоя нека стане, нея с готовност приеми

Роден бях аз отдавна, раснах волен и свободен
Макар и от други човешки същества да странях
Слепота покоси ме рано, забравих края роден
Невиждащ, за мен светът стана проста купчинка прах

Усещах слънцето как гали с милувка топла
Моето забравено лице
И от това болката ставаше все по-жестока
По това, което преди бе...

Развалина съм оттогава, в мрака тихо обитавам
От света страня, от светлината се скатавам
Болка и носталгия носи ми тя, прекалено силни
Бреме ужасно са те, за сърцето ми са непосилни...

Сега вземи ме ти, Жътварю
Давай, на душите Господарю...”

Болка имаше в този мъж съсухрен, океан от нея

„Вземи всичко, братко, всичко, за що милея
Всичко, за що скърбя
Всичко, за що тъжа...”

Душата ти вече е във вечен покой, старче
В себе си ще я съхраня, макар че
Животът още ти бе отредил...