Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[prayer4eto]

Попей им

...

Попей им, за гиганта, за мъника
За залеза и на душата ми светлика
Разкажи им как загива част от мен
И как умирам бавно всеки ден.
....

Опитай се да му направиш и вариант на английски - ще звучи убийствено

[scion_of_storm]

Абе на няколко стиха съм обмислял на английски вариант, ама ще е пипкава работа и доста бавничко ще стане. Може да опитам, да започна да градя основите

Радвам се, че ви харесва.

[scion_of_storm]

Изградих ги, съградих ги, изстрадах ги
Стени от стъклен мрак
Всяко парче тъмно стъкълце в мен се заби
С тъмата...издигнат брак.

В мракът фигури блестят, на близки хора
С лица далечни, размазани - тъй скъпи
С тях спуска се здрача, издига се всяка зора
Облекчават те...всички мои мъки

Сива, скъпа моя дъщеря
Носи ми потъмнената луна
Брат мой скръбен, набеден е, че носи шапка
А всъщност на себе си надянал е на мъката забрадка.

Друг брат потопен е в сивота
От никого не може той да бъде разбран
В музика печална блещука надежда
Че в миг светъл товарът ще е събран
...и отхвърлен...

Спътничка, крачила с мен от време дълго
Търси спътник нейн, що подходящ ще е
Ще крачим напред с нея, предълго
И дано светлината на това, що търси я огрее.

Стигам пред тъмната, най-черна от всички стена
Пътят ми към края си е, усещам как скоро ще си тръгна
И изведнъж възпира ме ярка, мека светлина
И, протегнал немощна ръка, решавам да я прегърна

Обгръща ме, в милувка топла на блаженство
Целува ме, великолепен силует, съвършенство
И спирам аз, гледащ всичките лица
От другата страна – усмивка на Смъртта.

„Махни се, засега съм тук
Не ще летя
Освободен съм, ще живея тук
Тук, и сега.”

[In Death's E...]

[scion_of_storm]

Три

Чудя се как вятърът може да мете пътят тъй страстно, тъй диво
Как камъните осеяни около него се кикотят насмешливо
Чудя се какъв е моят път
Чудя се...забравена ли е тази плът?

Вземете първата змия – Тъга
Упоява, обгръща в чернота
Мъдър те прави, в плащ те загръща
Някои наричат я...Спасителката една.

Увийте я, нека дойде Втората – Скръб
Оцветява в черно непрогледно тя кръвта
Сякаш балансираш...по нечий скален ръб
И взираш се с белезникави очи в пропастта.

Третата е най-лошата, най-зла
Името й не е тайна – Самота
Впива зъби в теб, никога не пуска
В душата ти оставя своята злостна резка.

„Змиите събери
Тук, в себе си
Всите ги сбери
Опитай сега, отлети”

Обгръщам се в мрака, затварям се в себе си
Бавно...разплитам паяжината последна
Угасвам насила в мен живителните искри
Време е за смъртта ми поредна.

[scion_of_storm]

Сказанията живеят в нас
Герой техен...е всеки от нас.

Руши стените, които другите, различните изграждат
Следвай тези, що по свой си начин ги надграждат
Онези сиви окови, които ти взимат дъха, разруши ги
Прах нека са те, забравен във времето, всите изземи ги!

Светът понякога е празна обвивка
Прашна след прашна завивка
На легло на механичността, забравено отдавна
На драмата на човечността, отказала службата главна.

Друг си, твоите братя и сестри те чакат нейде отвъд
Разкъсай обикновеността, разкъсай смъртната плът
Очите други гледки виждат, стига ти да пожелаеш
И стига да искаш...за различността да знаеш.

Влез в сказанията забравени, изгради ги сам
В сърцето запустяло от света запали отново своя плам
Дървесината нека е магичността
Огнището пък – вечността.

И си там, където другите не са
Където могат да бъдат, но не би
Което всъщност им е под носа...
Но за него...трябват другите очи.

[Aglarana]

Да си призная...хвърлях им по едно оче и толкова, но последните няколко ги повторих и потретих и смея да твърдя, че много ми харесват Браво!

[Aggressive Perfe...]

Ето един [опит за ] текст на песен

Sheep
------
Thousands of years in pain
Stupidity and vain
Like sheep to the slaughter
Obey the Lord
Slaves to the greedy scum
Lower than the worms
Like sheep to the slaughter
Bow down to the master

Controlled population
Brainwashed, in dementia
Like sheep to the slaughter
Keep bowing down
You will wake up one day
But it might be too late
Like sheep awaiting your death
But keep bowing down to the wretch

Like sheep to the slaughter
Obey the Lord, the bastard
Like sheep to the slaughter
Keep bleating the same old shit

Sheep
Sheep
Sheep

Бива ли го?

[Mangalf]

запиши го с мелодия, качи го тука някъде и ще видим

[scion_of_storm]

Скрит в сенките

Светът е пълен със сенки кухи
А пък те – с обитатели глухи
Няма мир, няма покой за тях
Костите им са стрити на прах.

Скрит в сенките, виждам страдание и мъка
Виждам събирания, виждам тежка след тежка разлъка
Усещам болка, всепоглъщаща тъга
Виждам в очите поредна угаснала звезда.

Скрит в сенките, чувам писъкът майчин
Пак там, долавям немощен старчески стон
Докосвам уплах сляп на смъртно дете
Възцарявам се на моя си, мрачен трон.

Скрит в сенките, улавям блещукаща светлина
Полудявам
Защото знам, че в нея винаги ще има празнина
Ослепявам.

Скрита в сенките
Душа чака своя палач
И понеже скрита е в сенките
Никой не ще чуе нейния плач.

[Dead_Girl]

празен пост
(...)

[MadHatter]

И тук ли ще се излагаме?

[scion_of_storm]

Греховността е родена
Есенцията на огъня - опитомена.
С течение на времето ще бъде захвърлена
А идеята за предишна гордост - отхвърлена.

В съзнанието нахлува парализираща отрова
Създанието в клетката усеща нейната прокоба
Очи обезумели наблюдават сляпа равносметка
И когато дойде тя, то умира в същата тази клетка.

Греховността е родена
Есенцията на огъня - опитомена.

Взирам се в мъртвата обвивка
Просто една забравена отливка
Смисъл от съпротива и борба няма
За всички ни иде на огъня плама

Греховността е родена...

И ангелите не са това, за което ги мислим
Плясъкът на крилете осезателен е, но лика - незрим
Умрялото пречистено ще е, заразено от греха
Но в кладата вселенска не присъства ли и огъня?

Греховността е родена...
А есенцията огнена - опустошена.
Създадена е нова човешка теорема
Наложница поредна в на лудостта харема.

[scion_of_storm]

Глупци.
Но и аз съм там
Един триумф безумен
На могъщия човешки срам.

Колко струва един човешки живот?
Колкото и поредният смъртен гроб.
А колелото се върти.
Огънят по спиците пламти.

Няма Бог.
Няма богове.
Има само Рог.
В него Смъртта дебне.

Който и да е надул Рога злочести
Обрекъл е и себе си, и другите
Животът със смърт съумял е да замести
За да бъдат неизречими загубите.

Глупци.
Но и аз съм с вас.
Поредният бездушен
Наивен, смъртен глас.

Защото мислим, че живеем
А всъщност мъртви сме от самото начало
И кога ли ще съумеем
Да погледнем в счупеното, разкривено огледало?

Глупци.
Но и аз вярвам.
За жалост моя голяма
И за безграничен мой срам.

[scion_of_storm]

Боже мили на небесата
И ти, Господарко на Косата
Колко пошло е да си човек
Камо ли в този наш, модерен век...

За всичко, що неправилно съм сторил
Дано отрони се от сърцата прошка.
За вси думи обвинителни, що съм изговорил.
С ръка махнете.
Но и запомнете.

Обръщам се към близките ми, всички вас
За прошка аз жадувам
Притиснат от угризения в тоз късен час
В море черно аз плувам.

Човек съм, същество несъвършено
Искрица нетрайна, пламъче телнно.
Заставам пред дверите, чакам аз сетна прошка
Знайте, че без вас съм без съдържание обложка.

Вие сте моята лична вечна Колода.
По-тежка, по-красива дори от небосвода.
Вие сте козовете скрити в моя ръкав.
Подкрепяте, укорявате, укротявате всеки гняв.

Вие сте моята ръка печеливша в тоз живот.
Съжалявам за всичко, що на несъвършеността ми е плод.
Прегръщам ви, с ръка махнете.
Но и с усмивка тиха - запомнете!

На Вас, 14.01.2008, 00:15

[scion_of_storm]

Мрак в мрака

Мрак в мрака
Часовникът тик-така.

Чий врат смъртен покосен ще бъде
От сърпа на Великата, що ще пребъде?

Мрак в мрака
Заровете се въртят.
Чака ги забулен странник, без никаква жлъч.
Чака ги той, и усмивка появява се на устните - калъч.

Пръстите му ги няма
Сърцето - зейнала рана.
Очите - мъртва бездна
Душата - тъма звездна.

Калъч, и заровете натам сочат
Там, где смъртните покорно мълчат.
Време е за нощ на жътва, нощ поредна
И спуска се мъжът - закачулена сянка бледна.

Смъртта мени своя облик според своето желание.
Но винаги носи със себе си на покой ухание.

Мрак в мрака
Зарът...за теб трака!

[noel_f]

^Великолепно!

[scion_of_storm]

Сляпа нация, и слепи хора
Сляп свят, сляп е и затвора.
Добре дошли в цирка на суетата.
След като влезете – затворете вратата.

Изход за жалост няма
От една модерна рана.
Фигурите скитат, и те не знаят накъде
Смърт, Невежество, Заблуда – кой и да е
Подръка хващат те.

Вие сте фигури
Аз също
Но от това ме боли.
Вездесъщо.

Склонете глава
Нека разчетен бъде вашия баркод.
После оплаквайте се
Че на лоша съдба е нещастието ви плод.

И циркът се разраства
Тъплата желаещи нараства.
Лудост неземна в територия съвсем земна.
Заблудеността...за жалост е прекалено обемна.

Добре дошъл, родени в новото време
На ценности и разбирания изкривени.
Не се притеснявай, ще поемеш своете бреме.
И нещата, с които свикваме ще ти бъдат подарени.

*****

Фибри малки в утайка кална
Мълния сива, оставяща диря в небе умряло.
Радвайте се на водата блатна!
И на ежедневието, в материалност що се е взряло.

Песове, на мрака служители любими.
Вълци, на тъмата подчинените незрими.
Сбрани в мен, в моята душа несъвместима
Със законите на тази ситуация необяснима.

Да можех да ги пратя по всички човеци празни
Но за да гонят те, нужна е душа.
А повечето от вас, вие, черупки сиви, омразни.
Не знаете що е това.

Петна по съзнанието, пропити са те
С мириса на заблуда, разярява ме...
Петна неизлечими, вклинили се в същността.
За жалост трудно е да открехнеш завесата.

Завесата граница е
Между нас и магичността
В очите танц играе
На различното оста ярка.

А вие ги отричате, всички по-малко сиви и бездушни.
С хомота на врата тъй доволни, и тъй послушни.
Не знаете що за съкровище те притежават.
И световете красиви, що с мислите си създават.

[noel_f]

Откъде черпиш вдъхновение?

[Mangalf]

от шапката

[scion_of_storm]

...и от шапките

От музиката, от света, от размислите ми, макар и да са хаотични и неможещи да бъдат наречени пълноценни. От всичко се опитвам да го изсмуча.

[scion_of_storm]

Попей им

Попей им, смърт моя
Попей за мен, за това, що съм
За туй, що нарушава ми покоя
И що прекъсва моя сладък сън

Попей им, за гиганта, за мъника
За залеза на на душата ми светлика
Разкажи им как загива част от мен
И как умирам бавно всеки ден.

Пей им за загубата горчива
За увяхнали цветя
За звярът, за скръбта тъй дива
И изсъхнала трева

Мъникът, светлината заключил в клетка
Седи в мрак непрогледен с увиснала глава
Спусната е последната решетка
Обвивката отхвърлена, напусната е таз' Земя.

Попей им, смърт проклета, сладка
Как себе си калявам бавно-бавно
И прошепни им последната загадка:

Какво ще стане, щом подпорите рухнат...безславно?

Както ми предложиха, опитах превод. В начален стадий е, приемам препоръки и споделени идеи за дооформяне Росене, гледай бре (Лени също, нали ме навиваха ;п)

Tell them

Tell them, oh, death eternal
Sing my song, reveal my yearnings
Tell them what disturbs my rest nocturnal
Sing the song - what tears my dreams.

Sing of giants and of tiny ones
Of my beloved light's last glance
Tell them how I'm becoming more and more astray
And I'm slowly dying - day by day.

Weave a song of bitter loss
And flowers, already dead.
Of sorrow's beastly nature
And grass, shaken by death.

The light eternal has been locked
By the tiny one, by himself.
In a cage; it's walls just can't be blocked
And as he cries, he reveals his true self.

So sing my everlasting song, thou death
Death...so damned, so sweet
Then whisper the riddle as I take my last breath

"What happens, when the solid ground crumbles
Under your very feet?"

Малко съм попроменил на места, че иначе буквално ще е по-кофти май-май.

****
Още едно от днес, и то има доста преработка сигурно засега, ама нямам време за него. По като песен ми звучи у тиквО.

Darkest Falls

А place unknown
For a phase untold
No sigh, no shout, no moan
Just darkness for you to hold.

Darkest falls
Where darkness calls
When the night falls
The bell of the dead tolls.

Poisoned water, for you to drink
Walls of dusk, no need to think
You are thrown into the blackest pitch
Inject the venom, it shall the righteous teach.

To live by lies
In a masquerade, disguised.
To drink from it, obtain eternal might
To coalesce and become one with the night.

Darkest falls
And darkness calls
In the mind's "I" - blind holes.
Only void and infiltrant probes.

A place unknown
And a silhoutte forever gone.
Darkness and ignorant fear
The sound of another fallen tear.

In darkest falls.

[prayer4eto]

Веднага се обаждам - "Sing for", а не "Sing of"

Sing them, oh, my death eternal
Sing for what I am, reveal my seams
And sing them - what disturbs the rest nocturnal
Sing the song - what tears the sweetest dreams.


Ако искаш още - кажи

[scion_of_storm]

Хм, и sing of има, според мен то е повече като възпяване на нещо. Ама съм сигурен, че има с "of" !

[prayer4eto]

Може и да има, но "that's not the point" !

[scion_of_storm]

хм, ще помисля ) Мерси, Росене, ама е с of пък :д

Хм..

Треските в твоите очи
С времето стават на греди.
Въпросът е кой ще се наеме под тежестта да се изгърби
И подпорите морални да приеме, и после да потвърди.

Че страхът е приятел наш любим
А сигурността е враг незрим.

Чашата на времето, гравирана със змии
Отдавна се е счупила, и нащърбена стои.
Фигурата размазана подпората първа намества
И падналата предишна такава безропотно замества.

Лудостта е моралната сила в тези дни
Нормалността е това, от което ни боли.

Поредна подпора пада
И светът неизбежно изтънява.
Начало идва на парада
И съзнанията изпълват се с плява.

Писъците са чистата душа човешка, и великият страх.
Писъци ще се чуват, и когато човечеството претърпи своя крах.

Фигурата, обградена от тътен умира.
Подпората последна рухва безсилно.
С очи мъртви в небе мъртво се взира
А дъждът облива я тъй обилно.

Последните ни мигове са безкрайни.
Всички спомени тогава сякаш са нетрайни.

Фигурата съм аз.
Дошъл е и моят час.

****

Леш и разруха, викове замиращи.
Кръв и меса, тела и души умиращи.
Лешояди и гарвани, няма гълъби бели.
Денят на Страшния съд. Паднали ангели.

И земята е преродена
Без демони и богове.
В нова вяра покръстена
Няма кой да я окове.

Лепкава пръст, умрели мечти.
Гнусен въздух, и съкрушени надежди.
И иде новото начало за расата човешка.
За да се надяваме, че не ще допуснем грешка.

Разкъсани бели криле, наред с черни
А аз осъзнавам колко сме, за жалост, мизерни.
Мъртви херумивски лица, наред до разкривени демонични.
В смъртта тъй еднакви са те, а в нашите вярвания – тъй различни.

Тронът на хълма стои.
Ей там, на възвишението голо.
Но никой не се за него бори
Не трябва да се повтаря всичко...
Отново.

[noel_f]

Ето един мой литературен опит. Какво ще кажете?

Непостижими върхове и крепости да превземе иска,
но мъглата около тях не вижда.
Дворци, палати високи иска да построи,
но тежестта на камъка не усеща.

Бог мисли, че той ще стане.
Ала Бог непостижим за химерата му е .
Мълнии мисли, че ще сипе.
Ала Зевс, смъртния не ще победи.

Упорито обаче тръгва напред,
по стръмния склон непреодолим.
Планината е висока, склонът е стръмен
и за него стръмен ще си остане.

Но не слуша - напред устремен е ,
С кървава пот катери върха.
Залисан не вижда, че склонът е стръмен, безкраен,
A крахът негов - близо е.

[scion_of_storm]

Хаотично и разхвърляно ми звучи някак, имаш още да го пооправяш

Вратата пред мен чака.
Спускам се надолу в мрака.
За да усетя истините тежки
И да рухна с товара им на плещи.

Демони не са ни нужни.
Те живеят във всеки един от нас.
Извиненията напълно са ненужни.
Затова оставям бавно да отмре моят глас.

Започнеш ли спиралата, спиране няма.
От светлината тръгваш, за да свършиш в яма.
Всяка стъпка - осъзната вина и поредна грешка.
Всеки разкрач разкрива още повече същността човешка.

Демоните ни са гладни винаги.
И хранят се с разумността.
А ние сме обречени завинаги
Да ги слушаме и следваме в оста.

Мракът се сгъстява
И аз все повече откривам за смъртните деца.
Ние сме само плява
Закърмени с млякото горчиво на безумността.

Нека пирувам аз тогава!
Над дяволи и богове.
За това, че и аз съм плява...
И демонът ми ме зове.

[scion_of_storm]

Всеки един от нас по своему е роб
В очакване човечеството да се самоунищожи.
И когато това стане, всеки в гроб
Със самотата си и осъзнаването тежко ще лежи.

Отворете слепите очи на отроче недоносено.
Навлезте в царството велико на егоизма.
Всяко човешко съзнание с грях е дамгосано
И изкривена е нашата черно-бяла призма.

Обществото рояк безумен е
Плодове на абсурдността.
Прегърбено под жестоко бреме.
Бремето на реалността.

Чакам времето, когато хаосът
Ще се възкачи на трона свой.
Очаквам как на Смъртта гласът
Ще запее с хиляден вълчи вой.

Вълците са свободата, тъй липсваща ни
Презряни, обичани и мили, братя и сестри.
Кладата обаче не ще избегнем и в нея ще горим.
Не за грехове, а за глупостта си нелепа ще пламтим.

[MadHatter]

Ало, Микаел