![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() ![]() |
![]() |
![]()
Коментар
#421
|
|
![]() Рицар на върховен дом Сянка ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 ![]() |
Захапи...
Захапи каишката, що те спъва. И усмихни се победоносно. Калявай душата - да не се огъва. И да побеждава всичко злостно. Захапи стените на един затвор. Нека зъбите ти блеснат хищно. Издълбай за себе си спасителен отвор. И ликувай за свободата - пищно. Отхвърли демоните си. Отхвърли греха. Смело действа и ги захапи. Захапи греха! Изкриви рамките на света ограничен. Изкови ги наново според твоя светоглед. Отречи с горест всеки на съзнанието плен И разтърси крилете си, в различността заклет. Захапи модерността. Заклейми ти глупостта. Нивга не ще склониш своя врат. До теб винаги стои някой също хапещ брат. -------------------- |
|
|
![]()
Коментар
#422
|
|
![]() Master of your sorrow ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 2201 Регистриран: 24-April 07 Град: Sofia Потребител N: 2034 ![]() |
Добра идея, реализацията като цяло също ми харесва
![]() -------------------- Free are those who walk away from setting suns
And free are those who laughed at chains that held them bound Free are those who conquers in vain but won't stop to run Battered and down they pick up their pieces to rise as one |
|
|
![]()
Коментар
#423
|
|
![]() Рицар на върховен дом Сянка ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 ![]() |
Darkened beings walk the world
To the crest of the void they dwell. To the shadowest of words. To the deepese shades of the well. Black wings shine. Razor teeth are shown. Fury is divine. Mercy? Forever gone. My precious brothers... So far away from me. Wish not that the Others... Will teach me how to be. Black wings shine. Dark eyes laugh. They're all mine. I shall laugh! Rise from the ashes Blackest spirit of them all. And as the blood gushes. Build the most impenetrable wall. Egoism. -------------------- |
|
|
![]()
Коментар
#424
|
|
![]() Рицар на върховен дом Сянка ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 ![]() |
Квинтесенция на хаоса
Несъвместимият ...Всичко започва в хаос... Съкрушените отново ще се надигнат И ще закрещят наново те. Какво ли поредно безумие ще постигнат Покорявайки хаотични върхове. В мен. Демони отново ще нададат своите вопли. Ще се разбудят от дрямката си дълга. Грях новороден съзнанията им ще стопли. За да се затвори за пореден път кръга. ...обградени сме от хаос вездесъщ... В плен. Съм аз, на теореми ненаписани. Защото са вградени. Във време, в което душите са орисани Да се родят сломени. И стонове земята прекосяват Пореден емоционален трус. А демоните желанията си обявяват. Греховни думи. Наизуст. ...Ще умрем в хаос всеобхватен... Самотен. Или пък не, греша. Земните прегради и за мен важат. В мрака тихо си лежа. В тъмата - на спокойствието вечен кът. Очите ми виждат, усещат. Апатия. И тази сурова буря от хаос. Вятър злостен люлка обгръща. Клати я. Няма. Не ще иде всичко нахалост! А хаосът...в мен тихичко бушува. На его драмата смее се. И се любува. -------------------- |
|
|
![]()
Коментар
#425
|
|
![]() ghost of the sun ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 3537 Регистриран: 5-September 05 Потребител N: 924 ![]() |
Where ages collide into nothingness
Obliteration's one final kiss... -------------------- Не насилвайте нещата, просто вземете по-голям чук.
|
|
|
![]()
Коментар
#426
|
|
![]() Рицар на върховен дом Сянка ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 ![]() |
...
Inside the particle blaze A chamber of dissolution Proclaiming the end of days ... -------------------- |
|
|
![]()
Коментар
#427
|
|
![]() draugr ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 1516 Регистриран: 24-December 07 Град: Нейде из мрака на Витошкия лес... Потребител N: 2495 ![]() |
^^^Никак не е зле .Но може би се нуждае от още малко изглаждане?
![]() Какво да се прави ние ,които не можем да творим сме идеалните критици.Ето ,все пак и един от моите творчески опити.... ![]() Унесен в своите мисли безсмислени бродя в мъглата на мойта душа ,лутам се тъй без цел и посока, но що да се прави - съдба. Туй е ориста ми - тъй да блуждая вечно все да питам -Що съм аз, защо съм Аз ? Въпроси без отговор, път без посока. Май това е живота.Туй ли желая? ...Проклета Съдба! -О сива мъгла! Безкраен тунел и мрак непрогледен. Май това е живота -неясен,безцелен,досаден,без край Само Смъртта...май ще пречисти прахта от човешката страст и суета. ...Мии определям го като символизъм.Чакам съвети и критики! -------------------- Аз съм това, което ще бъдеш, което си, аз бях преди. — Sum, quod eris, quod es,ante fui.
(Туй бе написано на входа на Римските гробища) |
|
|
![]()
Коментар
#428
|
|
![]() Рицар на върховен дом Сянка ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 ![]() |
Усещали ли сте
Как светът ви губи Своята пълноценност. И нямате ценност? Усещали ли сте Как сълзите не потичат И в ума ви има думи Които не бива да се изричат? То не се усеща тъй лесно. А е всемогъщо. Всичко развива се безсловесно. Всепомитащо. Грабнете, извисете тези думи. С взор сляп сътворете ги – руни. Вземете мрак, сивота и самота. Сложете ги в на съзнанието пръстта. Те ще поникнат бавно-бавно. Ще настъпят заплашително и славно. Ще ви обсебят, ще ви оплетат. Не ще оставят свободен кът. Руна Първа, Руна Втора, Руна Трета. Душата ви вече в апатия е заклета. Вие сте забравените от света, различни. Носители, като мен, на руните архаични. Вие сте моите нови братя злочести. Гарвани сиви – носители на мъртви вести. -------------------- |
|
|
![]()
Коментар
#429
|
|
![]() draugr ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 1516 Регистриран: 24-December 07 Град: Нейде из мрака на Витошкия лес... Потребител N: 2495 ![]() |
^Мноу добро ! Май виждам нечие голямо поетическо бъдеще.
Такаа ,нещо не получих коментари за един от моите писателски експерименти. Ми ето още нещо от мен- това е един от 13 куплета на ''одата'' ''Жетваря'',по която работя в последно време.Написал съм 8 ,но имат нужда от сериозна обработка и ги има само на хартия.Ех,за жалост хич не ми стига времето да пиша напоследък. Отново мрачно е небето бавно спуска се нощта. Светлината на свещта в тъмата бавничко умира. А пред мен ухилено лицето на Жетваря гледа ме цинично -"СЪЖАЛЯВАМ ,НИЩО ЛИЧНО'' тва май ще да е третия куплет...Ми ,дайте някви оценки. -------------------- Аз съм това, което ще бъдеш, което си, аз бях преди. — Sum, quod eris, quod es,ante fui.
(Туй бе написано на входа на Римските гробища) |
|
|
![]()
Коментар
#430
|
|
![]() Рицар на върховен дом Сянка ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 ![]() |
Това ми хареса като откъслечно нещо
![]() Слепи силуети. И сивота. Сърца назаем взети. Нямащи душа. Празни човеци навсякъде. Без лица. Стонове ехтят отнякъде. Без уста. Очи безжизнени и млечнобели. И безкрайна празнота. В скитане завинаги заклели Са се те, изоставили огъня. Слепи силуети на слепи същества. Мисли проклети, без надеждичка една. Разкъсани роби, сива дрипа поредна. Следващите клети, близки мои братя. Слепи силуети. Като мен самия. Призван навеки. Там да гния. -------------------- |
|
|
![]()
Коментар
#431
|
|
![]() draugr ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 1516 Регистриран: 24-December 07 Град: Нейде из мрака на Витошкия лес... Потребител N: 2495 ![]() |
Ми да кажем ,че репликите с големи букви са вдъхновени именно от там,иначе заглавието ми хрумна просто така.
Мда все някога ще го завърша... ![]() ^ Харесва ми концепсията, а и е доста мелодично ,в смисъл доста е изчистено и се запомня. -------------------- Аз съм това, което ще бъдеш, което си, аз бях преди. — Sum, quod eris, quod es,ante fui.
(Туй бе написано на входа на Римските гробища) |
|
|
![]()
Коментар
#432
|
|
![]() Просветен ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 378 Регистриран: 24-November 07 Град: Валинор Потребител N: 2447 ![]() |
Имам том от фентъзи на листа и в главата ми, остава да ми дойде свободно време и муза да го напиша
![]() -------------------- Einstein: "Two things are infinite - the universe and human stupidity. But I'm not sure about the universe..."
|
|
|
![]()
Коментар
#433
|
|
![]() Post Mortem ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 4321 Регистриран: 22-September 07 Град: In my own portrait of Sorrow Потребител N: 2345 ![]() |
God is Slain
Angels cry and Demons die God was slain The world's now vain Just in this day people will pay the sins they've done there is noone to save them now Not Even One Tear For Your God You Wouldn't Even Rear You Deserve To Rot Just One Reason To Live Do i have the strenght to live for... what ?(whisper) There is no reason to trie at all Only she can make make it all ... Chorus : Where to find a reason to live oh my mind finds it in you oh my heart does it too but is there realy a reason to live ... Hope i lost as well as trust you became without no cost but even you,i couldn't trust Savior of the soul 1.Every Day I watch the tides sitting on the bay they remind me of your eyes 2.Rain is falling down the sea deep inside i feel a wound now only rain can send me free Chorus : Love is pain It drains your brain Thеsе drops of pain fall down like rain it takes your main....sorrow Изповед 1.Не знам защо, не знам кога не разбирам как сърцето теб съзря но някъде дълбоко в мен роди се една мечта 2.Тогава капчица сълза прониза сърцето в дълбочина в мрака останал сам под дъжда осъзнах че ще остана завинаги там Припев: И готов си да крещиш щом сърцето боли, но мълчиш и знаеш че неможеш сам, без път да продължиш 3.Надежда няма ли за мен Светът е станал толкова студен Как да спра болката кажи, но ти ми казваш все лъжи 4.Поисках само малко радост В живота нямаше и миг на сладост В пустинята на моята душа Никой не ще ме разбере сега Mind Hunter I suffer constanlty Try to look at your eyes more oftenly Deep in them your beauty's spread like flowers in a garden afraid not to crush them i fled Horus : I'm hunting for a mind i lost my own I'm hunting for a mind can't live alone I'm hunting for a mind and i continue to roam -------------------- Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло. Едгар Алан По - "Елеонора". Ние сме завинаги нова генерация със кървящи от мъка и болка очи. Знаем, че за нас няма компенсация и повръщаме върху надеждата за по-добрите дни. Keelhauled |
|
|
![]()
Коментар
#434
|
|
![]() Рицар на върховен дом Сянка ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 ![]() |
Пуснатата отрова
В съзнанието Отиде си в гроба. А признанието...? Да признаеш горчиво пред себе си Че си непълноценен. Да угасиш насила грешните искри И да си тленен. Какво струва да Изработиш спасителния серум? Каква ще е тази цена Да пренастроиш своя разум? Цената е жестока Но и ниска. Раната е дълбока И тъй близка. Очаквам новата отрова Да впримчи сетивата. Тогава тихо, без злоба. Ще й отрежа крилата. *** Вселих се в хорските очи. Бях страх, бях ужас, бях тъга. Бродих по смъртните земи. Бях слънце, бях щастие, бях радостта. Докосвах с нишки съзнанията им Паякът, на паяжина грандиозна автор. А после като гъстият черен дим Изчезвах. Отхвърлен смъртен фактор. Промъкнах се в сърцата им. Обсебих душите, любопитен. И аз, паякът нежен и незрим Озовах се в капан тъй заплетен. Човешката душа е сложна Стига да я има. Целта велика само чрез нея е възможна. Целта любима. Върнах се в тялото мое. Видях през слепите очи. Светът е разноцветно море А в него плуват съдби. -------------------- |
|
|
![]()
Коментар
#435
|
|
![]() Прогресиращ ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 930 Регистриран: 19-May 07 Град: Zayohalla Потребител N: 2088 ![]() |
Дегенерат
който не е чел на Шекспир 116ти сонет да вземе да ми направи един минет на всяко контролно с пищов преснет голям хуй вадите през интернет Джеймса свири на барабани барабани - чука Ани на сциона баките са преебани за бузите му като заковани който каже че Нортър копират от Бодом ще го ебам без кондом По скоро слушайте Содом за да не останете без дом Пилиф във гъза си има трън седи си вкъщи като пън :Р заспал е мечо зимен сън хипопотами чукат се навън Рипърът мирише на пърфуй питам се какво е туй мислите че следващата рима ще е "хуй"? прави сте. последната май дойде ви неочаквана Сционка много пъти е оаквана чинията ми от шкембе не е изплаквана главата ми се чувства като отраквана смисъл в този текст изобщо няма важно е че патката ми е голяма скъпа не бъди със мен толкоз пряма че от теб пак ми се придряма Дарк Транкуилити са смешни гевреци пасат трева кат скубани юрдеци Къци ще преименувам аз на Кеци за да ми се получи римата. и в този светъл час завършвам таз помия аз чувствам се сега в захлас и Сашко отпорвам го завчас. |
|
|
![]()
Коментар
#436
|
|
![]() Рицар на върховен дом Сянка ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 ![]() |
![]() ![]() -------------------- |
|
|
![]()
Коментар
#437
|
|
![]() Post Mortem ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 4321 Регистриран: 22-September 07 Град: In my own portrait of Sorrow Потребител N: 2345 ![]() |
Героят на България
Балкана цял е в кръв сега Кръв пролята без сълза Героят славен тук умря Умря единствено за свобода ! Времето заличи Славните му подвизи Героят славен тук умря Умря единствено за свобода ! Вятърът навява Славата му днес привява Героят славен тук умря Героят на България ! Края на любовта Ела при мен Тихо сгушен край кръвта В този ден Двама да посрещнем вечноста Подай ми своята ръка Усещам твойта топлина Искам да съм с теб през вечноста Дори след края на света Но ти не си сега до мен Светът ти е непроменен Аз обаче съм ранен Моля те бъди със мен Вечен пламък ли е любовта Остава загадка за света За мен отговора е това " Любовта ти е отрова " -------------------- Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло. Едгар Алан По - "Елеонора". Ние сме завинаги нова генерация със кървящи от мъка и болка очи. Знаем, че за нас няма компенсация и повръщаме върху надеждата за по-добрите дни. Keelhauled |
|
|
![]()
Коментар
#438
|
|
![]() Рицар на върховен дом Сянка ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 ![]() |
Постройки
Постройките, начумерени и празни. Човешка ръка ги е създала. Спомени се таят тук, толкоз омразни. А ръката отдавна е умряла. Стените са пред мен, пред очите. Сетивата долавят болката. Ограден от тях, няма ги звездите. Губя на годините бройката. Сами сме си създали затвора. За да активираме капана. За да е механична всяка зора. И нормалността – тук сбрана. Постройките ме гледат, начумерено И някак отчаяно, печално. В сивотата им няма нищо преднамерено Знаят, че всичко е банално. Стълба на нашата история Рухва с грохот Колоната на човечеството е Само похот. А постройките седят. Аз съм в тях. Вие сиво и вятърът. Тъжно. Без грях. -------------------- |
|
|
![]()
Коментар
#439
|
|
![]() Рицар на върховен дом Сянка ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 ![]() |
Бетонът спасителен е сив.
Запазил в себе си духовността. Не се подава на вятърът див Навяващ злобно греховността. Горните опори рухват, победени. Докато годините играят своя танц смъртоносен. Но бетонът издига се, усмирени Са поривите на стихията ужасна. Победоносен! В ядрото на чистотата недокосвана Тихичко свила се е една душа прекрасна Бетонът обгръща я нежно, с милувка В прегръдката му спасена е тя от съдба ужасна. Земята е нашият дом, и ни оковава силно Но някои избират да търсят нещо над нея. Страдайте и спасявайте всичко вам тъй милно. А пък аз за вашите премеждия ще пея. Бетонът стои и под мен Стабилен. С него не ще бъда сломен Ще бъда силен. -------------------- |
|
|
![]()
Коментар
#440
|
|
![]() ghost of the sun ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 3537 Регистриран: 5-September 05 Потребител N: 924 ![]() |
Едно набързо нахвърляно попълнение:
Как да дишам, когато ги няма - Сетивата - отиват си там в сивота Музата идва и пак тя ги взима Както ги бе дала тя в самота С тиха стъпка потъва в тъмата Изчезва във дъжд от стрели, Във война и разкол се превърна самата - Безсрамна, студена, както бе тя преди Без допир, без мирис, Без вкус и сълзи Без зрение, без слух И през сухи души Те ходят и пеят, Те влизат през мен В умa те се реят Като птици във плен Умора и тленни останки пред мен Безоблачен ден и човекът сломен Туй е на музата гробът студен Изстинал без време, без време роден -------------------- Не насилвайте нещата, просто вземете по-голям чук.
|
|
|
![]()
Коментар
#441
|
|
![]() Рицар на върховен дом Сянка ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 ![]() |
Senses tied, спътничке.
Робите скриват лицата Просто фигури в мрака. В очите им свети звездата Кротко убиваща зрака. Древни имена са имали те Името им не ще се спомене. Шепотът им злобен носят ветрове Който името чуе – ще умре. Нека го аз спомена Дори да се спомина. Убийци жестоки, покоряващи съзнанието. Името ви знам аз. Крадци на сетива. Очи празни, приковаващи вниманието. Идвате в късния час. Угасили завинаги огъня. Убийци низки, долни, носещи мраз. Ще съумея някакси да ви преборя. Ще надмогна шепота с моя си глас. Ще съпоставя моята и вашата воля. Нека ви разкрия за света. Ако ще после да умра. Крадци на сетива. Угасили завинаги огъня. -------------------- |
|
|
![]()
Коментар
#442
|
|
![]() Post Mortem ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 4321 Регистриран: 22-September 07 Град: In my own portrait of Sorrow Потребител N: 2345 ![]() |
Покореният Замък
Замъка ми покори Тронът завладя Духа ми сломи Пазачите преодоля Стани моята кралица Двама ще владеем Дай от твоята искрица Всичко ще преживеем От замъка излезеш ли Не искам да управлявам сам Тронът ще се срути Сърцето ми ще остане там -------------------- Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло. Едгар Алан По - "Елеонора". Ние сме завинаги нова генерация със кървящи от мъка и болка очи. Знаем, че за нас няма компенсация и повръщаме върху надеждата за по-добрите дни. Keelhauled |
|
|
![]()
Коментар
#443
|
|
![]() Рицар на върховен дом Сянка ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 ![]() |
Дъга
С кръвта на разранените ръце. С прах в тъмното ми сърце. Вдишвам последното отровно изпарение. За да напълня с него белите си дробове. С демоните в главата си. С умрели мътни спомени. Вдигам ръката. Започвам дъгата. Моята ще е Сива. Черна. Бяла. Красота непозната досега. За човечеството нова дъга. Без емоция, без цвят, без светлина. Защото мръсна е дори и нейната белота. За човечеството нова клетка. Поредната в редиците забравени. В тази запустяла, черна клетка Всички съзнания ще бъдат отровени. Сива. Черна. Бяла. Надигам моите ръце. Искрицата ми е умряла. А пък дъгата ме зове. -------------------- |
|
|
![]()
Коментар
#444
|
|
![]() Master of your sorrow ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 2201 Регистриран: 24-April 07 Град: Sofia Потребител N: 2034 ![]() |
^ Последната строфа -
![]() -------------------- Free are those who walk away from setting suns
And free are those who laughed at chains that held them bound Free are those who conquers in vain but won't stop to run Battered and down they pick up their pieces to rise as one |
|
|
![]()
Коментар
#445
|
|
![]() draugr ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 1516 Регистриран: 24-December 07 Град: Нейде из мрака на Витошкия лес... Потребител N: 2495 ![]() |
^^Никак не е зле,последната строфа наистина звучи страхотно ,но като цяло на места леко се ...провлачва ,губи мелодичност трябва още мъничко да се изглади
![]() -------------------- Аз съм това, което ще бъдеш, което си, аз бях преди. — Sum, quod eris, quod es,ante fui.
(Туй бе написано на входа на Римските гробища) |
|
|
![]()
Коментар
#446
|
|
![]() Рицар на върховен дом Сянка ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 ![]() |
^ Силен недостатък на творчеството ми, ама така ми звучи също добре в тиквата.
![]() Небесата ще станат от бензин. Черни, запалими. Мъртви. Въздухът ни ще е мръсен дим. И ще настанат вечни жътви. Гръдните кошове опитват да се надигнат. Устите се отварят, за глътка пореден смог. Нищо, абсолютно нищо не ще постигнат. Ще загубят със Смъртта поредния облог. Косите ще са прах, костите – пепел. С очи бездънни ями, умрели отдавна Надига се поредната фигура Примитивна. Само за да закрачи към болка бавна Агония неспираща – в жупел създадена Интензивна. Последен опит за поемане на дъх. Отказан, светът умира днес Удавен като скитащ в каналите плъх Без гордост и без чест. Гръдните кошове се кротват, умират. Небесата блестят с неоново сияние. Фигурите от въздуха отровен загиват. Смъртта-смог пристига без колебание. Само злият парализиращ, мръсен повей На вятъра примамливо ми шепне: „Живей.” **** Гнусни, лепкави пръсти. Ох, и тези призрачни ръце. Вътре в мен религиозният се кръсти. И все пак няма спасение. Тъмата разпростира своите нишки. Започва танцът на фантомите ужасни. Тих тропот, сякаш от тичащи мишки. Нишките към мен идват, толкова опасни... Толкова опасни... Метаморфоза на смъртно чадо се извършва. Умряла плът в призрачна се превръща. Лицето допреди малко живо вече е бледо. Очите с живец вече са празни кухини завинаги. Какавидата се излюпва, стадият е завършен. Смъртният (Аз) по време на фазата е прекършен. С шумящи призрачни ръце и гнусни пръсти. Присъединява се към на фантомите движенията чевръсти. Маскарад на лудостта и безумието невероятни. Мишките вече ми се струват изключително приятни. -------------------- |
|
|
![]()
Коментар
#447
|
|
![]() Рицар на върховен дом Сянка ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 ![]() |
Мечтах във висините дивни да се рея.
Бе ми забранено. Никога не ще мога с небесата да се слея. Тъй е отредено... Ден след ден изковавах наново своите криле За да мога някоя зора с тях да посрещна Усещах как синевата постоянно мен зове Но надеждата ми явно била е грешна. Ден след ден смачкваше ме това сиво безвремие. И всяка зора започна да губи своя блясък Всеки слънчев лъч губеше своето великолепие И отлагаше се на крилете ми сетния плясък. Минаха месеци, години, изкованото бе разрушено. И с глава между рамене отпаднали се примирих. Спокойствието в душата ми завинаги бе нарушено И в черната дупка на мислите си обратно се скрих. Мечтая във висините дивни да се рея Но не мога Никога не ще се със небесата слея. Не ще мога... Оставям крилата, посивели от ежедневие убийствено. Очите ми са мокри, а сълзи не падат. Потапям се в бездната дълбока с тъга в сърцето. И сенките бавно-бавно ме отравят. Нямам криле. Забранено ми е. Не ще имам криле. Тъй явно отредено е. -------------------- |
|
|
![]()
Коментар
#448
|
|
![]() Post Mortem ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 4321 Регистриран: 22-September 07 Град: In my own portrait of Sorrow Потребител N: 2345 ![]() |
Брега на душата
Брега на реката Седя отново сам Угасва зората Седя отнова там Брега на душата Седя замислен там Шумолят листата Седя замислен сам Брега на тишината Седя отчаян там Такава ми е съдбата Умирам бавно сам -------------------- Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло. Едгар Алан По - "Елеонора". Ние сме завинаги нова генерация със кървящи от мъка и болка очи. Знаем, че за нас няма компенсация и повръщаме върху надеждата за по-добрите дни. Keelhauled |
|
|
![]()
Коментар
#449
|
|
![]() just a dreamer ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 679 Регистриран: 18-September 06 Град: ...в облаците... Потребител N: 1574 ![]() |
^^scion_of_storm, много е хубаво! Меланхолично, но определено ми харесва
![]() -------------------- Вървях, както понякога ми се присънва в нощните сънища: крача и раздавам наляво и надясно щастие. На всички, без никой да остане пренебрегнат! |
|
|
![]()
Коментар
#450
|
|
![]() Рицар на върховен дом Сянка ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Metal World Conclave Коментари: 13162 Регистриран: 26-November 05 Град: София Потребител N: 1041 ![]() |
Вихърът се задава. Бушува мъртвило.
Окото на циклона към мен се завърта. Хаосът всичко залива, нищо не е било. Обгръща ме с милувка. Иде Смъртта. Ела с мен, братко или сестро. Който и да е. Нека танцуваме мъртви и безжизнени. Хаосът около нас е всичко, що е от значение. Той е мъдростта, и опитът – пожизнени. Вземи изсъхналата ми ръка. Поеми я, притисни я. Аз съм разлагащото се сърце на пустотата. В неонови пламъци остави ме. Нека там си гния. И съзерцавай на хаоса безумен красотата. Вихърът се задава. Тишината проговаря. Усмихвам се без уста. Нишка неоновa косата ми ядно прогаря. Аха. Ето я Смъртта. -------------------- |
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 20th June 2025 - 04:53 PM |