Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[ludspamer]

Fuck the living scum
Make them swallow cum

Ай баудаун бифор ю

[Ulair]

Ю РУЛ!

... rule the entire Hell!

[sgoh]

Някой май се вдъхновява от Дарик

[Twilightfall]

Не разбрах... ?

[LordZombie]

Forsaken

What do you think
No,it ain't real
How do you feel
If you can really feel

And don't you know
I fought so hard
though still i had
so many doubts

Chorus:
I Know !
I Feel !
I am for real !
You can't forsake me,
You never believed and you never knew
but all of my love was as real as you
though that can mean it was just a dream

I've known
for much too long
that this can't go on
I am not that strong

In the end through all i felt
the thing i know is
that there is no way
for us to live again

(wisper) Just die with me

Bridge :
Never again,you can't hurt me
I'm already dead.Just set me free

Chorus:
I Know !
I Feel !
I am for real !
You can't forsake me,
You never believed and you never knew
but all of my love was as real as you
though that can mean it was just a dream

(whisper) Just a dream

текст на песен,има и мелодия

[Eddie_The_Beast]

Тфа ще е нещо велико !

[scion_of_storm]

От ступора, който те обви
Най-накрая излез.
Одеялото, което е Лъжи
Ще разкъсаш днес.
Призовавам те,
Пророк и глупав Мит
Който правилно прокле
Човекът да е атом свит.

„Глътни острието
Което носи гена всечовешки.
Из съзнание заето
Няма значение една от много грешки.”

От сътресението
Що всички съкруши
Дух на прозрението
Отново гордо надигни.
Призовах те,
Лъжец и свещен Глупец
Крясък на разума извий
Нож в ядрото ни забий.

„Живей и мри
И така до самия наш Безкрай.
Глупец, лъжец, Пророк и Мит
Театърът ни с олово бе закрит.
Чашата с живак сега строши
И всичко в себе си давай, побери.”

[Ta' Zhal]

Тва го преведи на английски и го пращай на Нергал. Просто виждам в него потенциална Бехемот бичкия. Това> Conquer All

[sgoh]

Не разбрах... ?

Явно съм се объркал
Просто в понеделник, докато се прбирах от морето, в колата слушах Дарик. Та в едно предаване бяха отделили доста време на песента за Барби гърл, и един микс от нейни гавъри. Съвпадението ми се стори твърде странно, за да е случайно




Извън темата.
Сционе, доста задобряваш напоследък. Продължавай в същия дух.

[gadabout]

офф: Наистина е малко изтъркано като идея да правим гавър на барби гърл (горките aqua), но ние определено ще дадем нов прочит, хах. А и със сигурност ще сме с най-изтрещелия гавър!!!

по темата:
Сционе, чета ти повечето стихове тук, нищо, че не коментирам, обаче съм напълно съгласен, че има невероятен напредък. Вече чета нещата ти с лекота и удоволствие, защото предните ме натоварваха някак. Така че... кийп ъп!

[scion_of_storm]

Йеаргх.. мерси

Имаме парадокс - повечето неща, които аз си харесвам, другите не ги харесват толкова. Примерно в някои случаи старите повече си ги харесвам о.О
А това горното и на едно друго място (тийнО) получи доста позитивни отзиви, а на мен не ми се нрави толкоз.

[Twilightfall]

^^ "Maggot Song" я направихме по-добра от оригинала, сигурен съм че и със "Zombie Girl" ще стане същото. ; ) Пък и не съм я чувал в дет метъл вариант.

[MadHatter]

^^Комерсиални сме, Цашувице, стига мрънкала!

[scion_of_storm]

Хаос

Аз съм Хаос. Сила всемогъща.
Царувах преди всички Богове.
Бях руслото, що вси обръща
Духа на милионите ви светове.
Забравиха ме хорските чеда
Подвластни, слабите им умове
Довериха се на ловката Лъжа
Що Христос с Ра посмя да изтъче.

Аз съм Хаос. Космоса ще съкруша
Кога настъпи двадесет и петият час.
Мрежата на лъжлива светлина
Ще победя; на свобода сетне – аз.
От телата всечовешки гроб ще издигна
Ще го наситя с на светци кръвта.
Като вулкан, с тътен чутовен ще изригна
Без веригите, пробивайки земните недра.

Анубис, Клифот, Тифос
Земята кръстосват, верни мои слуги.
Сеят лоното на Последна злост
Що скоро света с чук ще съкруши.

[MadHatter]

Ей ви нещо да бистрите, да не ви е скучно. Очаквам домати.


Чет’ри стени и стол по средата,
С прозорец затворен,
Без ключ на вратата.
Лист без писалка, молив, мастило,
Човек без очи въздиша унило

Две думи заплитат се,
Врязани плитко, но пак запечатват
В дървото му гнило
Песен за горест, печал и отрова,
Думи понесли вечна тегоба.

Лютнята простена, за миг проговори
Проплака с човека, сърце му отвори
За надеждата жалка,
За порив проклет,
За мириса морски, копнежа отнет.

И старческа глупост обзе му душата
Изправи той снага в тъмнината
Пребори страха, прекрачи вратата
И кости уморени
Потънаха в пясък.
Отми морето солено със плясък
Сива горчилка, спомен, отрязък
От стара победа, отдавнашен блясък.

Разтвори ги той клепачите бели
Где сини звезди сега ослепели
Виждаха песен - зовът на морето
И в сърцето му впило се теглото проклето
Хищно и черно,
Като обич безмерно,
Обич позната, кат’ вятър в косата -
Спомни си старец, вглъбен в самотата.

Умиращ той спусна ръце на земята
И вятър понесе го заедно с вълната -
Навътре, завинаги там, в синевата

[LordZombie]

Every day i strugle with reality
I only see in black and white
The day is black,the night so dead
I forgott to live,i only dreamed
Every day i seek a little sanity
Someone told me i must fight
could i just be myself instead
i woke up yesterday and screamed

You silence my breathing and my friends
steal my feelings,leave me only pain
i just want to die and live again - reborn
kill me please i hate this bloody thorn

[Twilightfall]

Хаос

Аз съм Хаос. Сила всемогъща.
Царувах преди всички Богове.
Бях руслото, що вси обръща
Духа на милионите ви светове.
Забравиха ме хорските чеда
Подвластни, слабите им умове
Довериха се на ловката Лъжа
Що Христос с Ра посмя да изтъче.

Аз съм Хаос. Космоса ще съкруша
Кога настъпи двадесет и петият час.
Мрежата на лъжлива светлина
Ще победя; на свобода сетне – аз.
От телата всечовешки гроб ще издигна
Ще го наситя с на светци кръвта.
Като вулкан, с тътен чутовен ще изригна
Без веригите, пробивайки земните недра.

Анубис, Клифот, Тифос
Земята кръстосват, верни мои слуги.
Сеят лоното на Последна злост
Що скоро света с чук ще съкруши.

- нямам какво повече да кажа.

[prayer4eto]

Ей ви нещо да бистрите, да не ви е скучно. Очаквам домати.

Изпълнен до краен предел със възхита
торбичка домати неволно полита...

Три думи ще кажа и с право, сега:
Бравос! Продължавай така

[conguestadors]

Ей ви нещо да бистрите, да не ви е скучно. Очаквам домати.

Аз не разбирам много от поезия, но това ми хареса много.

[MadHatter]

Хъх...не очаквах някакви отзиви, но благодаря. Само Цашо знае какви мъки бяха докато го напиша...

[LordZombie]

Screaming

Screaming from reality
everyone is so insane
hating my fake duality
can you feel my pain ?

Screaming of insanity
everything is hell for me
dying of my own brutality
can you set me free ?

Screaming in fatality
every day i die again
i stole my own vitality
only i should feel the pain...

Chorus:
Screaming
failure made me scared
screaming
failed because i dared
Dreaming
i had beaten my fears
screaming
cannot hide these tears

[scion_of_storm]

Енигма

Часовникът е кичур коса
И пулсира. Тик-така.
Енергия, идваща от проста сълза.
Старицата, която плака.
И хидрата се плъзва, олигавена
В собствената си уродливост
Седемглава, към живота прибавена
Човешката слаба прозорливост.

Символите вече ги няма
Спря да бяга ореола частичен.
Само празна, пуста панорама
И код в нас малко по-различен.
Сетне Заваля,
от сярата на хората в очите.
Уж ни заболя,
Ала криви продължават да са мечтите.

И фениксът стрелките прогори
Кичур коса проплака с китарен звън.
От здрач непълен до кухите зори
Изгаряме по една птица на черен пън.
И се смеем
Доволни ли сме? Може би велики?
Празни, виреем
Пълзим, крещим, нисши паразити.

Ставам, сядам, кикотя се, сетне плача.
Колейки птицата на другари предишни.
Из корени на историята продължавам, крача
Тъпча правдивостта на силите всевишни.
А после просто осъзнавам
Че баркодът вътре е различен малко.
И се учудвам – какво притежавам
След като цифрите са богатство жалко.

Говорят, говорят, заедно
С хидрата и феникса във хор.
Формират се, цялостно Едно
Разрушавай изградения геном
Изковавайки новия, по-голям погром.

Кодът на всички е Е.Н.И.Г.М.А.
Ключ за егоизма ви.
Ще вдигнем просто нова парадигма.

[Dragontear]

Просто ден, в който слънцето отново пак изгря
но в този ден омрза незнайно как се роди
а една чиста, искрена любов умря
и Слънчевите лъчи милваха разплаканите ми очи

Просто ден, в който молех не тръгвай
плачех, молих ти се , от болка умирах
виках от болка не ме изоставяй
А с умиращия ден и аз така заспивах

Далеч оставаше ужким топлия приветлив ден
Ала тежко и безмилостно настъпваше нощ
А ти си отиваше, ликът ти ставаше далечен и студен
Слънцето бе заменено от мрака със студена нощ

Просто ден, просто ден в който всичко си отиде
със залязващото слънце настъпи дълбок мрак
Просто чакам, гледам дали нов ден иде
но всичко е пусто, няма никой пак

С надежда чакам нещо, някой, чакам теб
Просто ден, просто ден, но беше ад
Но ликът ти беше все така далечен и блед
а деня уби го и ме остави във вечен мрак

Далеч,далеч там където си ти
просто Ден ли е или нощ зловеща
далеч едно сърце пак все за теб тупти
не му прости, а направи само една едничка грешка.

[scion_of_storm]

Бля, дописа ми се по късни доби.

---

Кръвта не течеше - тя се лееше като Водопадът, който бе създал земята преди хиляди години, раздирайки бедрата й и изтиквайки плочите настрани една от друга. Хаотичната вселена се беше разделила на единадесет части, единадесет къса. Неговият т.нар. Свят беше един от тях. Водопадът пък се лееше нейде из Центъра на единадесетолъчата звезда, пулсирайки и захранвайки ядрата на всички подвластни нему Сфери.

Той я опита. Наситена с желязо, прекалено много желязо. Сякаш нагръдникът на умрелия мъж - кована лъвска глава - се беше впил в плътта му и беше ПОПИЛ с есенцията си из клетките му. Баалберит извъртя кехлибарените си очи към слънцето. Трима бяха в него, заключени в три различни клетки от Разум в тялото му. Не беше шизофрения, беше ЕДИНЕНИЕ, подпечатано с Духа и Кръвта на всеки един от тях. Така бяха силни, Волята им надвишаваше мекото лъвско желязо, което ноктите му деряха и съсипваха сега.

Отдавна не беше човек.
Още когато изтръгна очите си спря да бъде.
Нямаше значение.
Дадоха му нови.
И нова душа.
И...други неща.
Беше...по-древен. По-мъдър. По-знаещ.

Изсумтя и показа среден пръст на слънцето. Хората вярваха в съществуването на Бог, чийто палат се намира из облаците, изкован от самите лъчи на слънцето и наситен с ефирната нежност на синевата. Странно как смъртните успяваха да бъдат толкова глупави и наивни дори десетки години след престоя си на суровото и лишено от смисъл място, което наричаха Третия свят, третият ляв Лъч на звездата от Хаос. Смееше се на детските им, малоумни възгледи, нямащи нищо общо с космологията и реалното Значение на нещата.

Ала спря. Нямаше време, нямаше време за тези празнини в тъканта на Реката. Братята му го чаках, усещаше го, пулсирането в съзнанието си, неизказания повик. Стонът от гробниците, от катакомбите, от подземията, от океанските падини, вопълът на двестате му затворени съмишленици, които бяха прокудени на този Лъч от Измамника, още познат като техен Баща.

А глупците почитаха това същество, несъзнали лукавостта му и изменчивостта на призмата му. Баалберит се изплю на земята, сиво-черната плюнка попи и изгори мъничка площ. Заразата на Падналите, тяхното второ проклятие. Нима Баща им наистина беше благороден, свещен, добър?

Крилете му пометоха земята в бяга му към следващата гробница. Кръвта щеше да се лее, слънцето щеше да залезе, а двойната Луна да се издигне, символизираща раждането на дванадесетия, последен Лъч, който ще погребе предишните злодеяния на Предалия ги. А ниско, ниско под слънчевото тяло, един смачкан нагръдник с лъв съскаше, полу-разтопил се и потъмнял в мастилен цвят.

[scion_of_storm]

Кръв

Дай ми кръвта!
На всички човешки същества
И нека градим нов кладенец дълбок
Покрив няма – жаден е, жаден и висок.
Да сеем из полята с коса
Без дума, мисъл, подтик прост.
Ален да обагрим ний снега
Гнила е дървесината, разбираш ли,
На Опората – наш верен лост.

Искам греховете на всички
Умрели хиляда и двеста синове!
Смърт, Лудост, Злост – трички
Ще са основата му. Зове повикът, зове.
Писъци, градени от фанатизъм атеистичен
Ще огласят каменните катакомби тъмни.
Крахът общ днес равнява се на този личен.
Майка впива хищно зъби в отрочето си.
Краят е ярък – идва веднага, щом се съмне.

Кости се подреждат. Знак с печата на Смъртта.
Слепи се оглеждат. Милиони увехнали лица.
Дай ми кръвта, и нека да се удавим
В собствения си живот от вълноломи.
Само едно (с криви нокти) да направим -
Да спрем Същността да продължава да се рони.
Сетне ако ще дървесината да ни затули
Удушени в собствената си пъпна връв.
Един самин осмели се да ни охули
И сега почива мирно – вътре, в наш’та кръв.

[azoteccccc]

Че си пущиш песновка,
че те ритне обувка!
че ви исънат ушите,
от на Къци лъжите!

Я носим това бреме,
дека макя ти че ебе!
сите че ви запалим!
Кур!

!!!!!!!!!!!!

[LordZombie]

^
превърнете го в песен на групата

[azoteccccc]

Сега съм сложил вокалите,трябва само инструментала да стане.

[LordZombie]

Friend of Blood


If you see the blind cry
If you see the wingless fly

If you feel the chaos reign
If you feel the endless pain

If you need me i'll be there
If you need me this i swear
Yeah i will be there !

If you touch the cold insanity
If you touch the soulles sanity

If you sense that they don't care
If you sense that nothing's fare

If you need me i'll be there
If you need me this i swear
This i swear,Yeah I will be there !

текст за песен

[FLIPPY_666]

ахахахахаххахахахахахахаххахахахахахахахах

...