Страх ли ви е от смъртта?, знам, че е тъпа, ама... Опции

[Megadeth]

Kakто всеки нормален човек - да. Утре аргументацията.

[RazorJack]

и да ви е страх и да не ви е страх ... червеите ще се хранят с плътта на всеки от нас по скоро от коклото си мислите.

бори се с това, което можеш да промениш и приеми това, което не можеш.

[Night]

^ Ами ако се прераждаме, както твърдят онез китайски философи?

Дори и да се прераждаме,няма да е безкрайно.

[abydos]

червеите ще се хранят с плътта на всеки от нас

Кремация.

[Mago De Oz]

ДА, разбира се, който казва , че не го е страх или лъже или е малоумен .

[Aglarana]

Не помня писала ли съм тук, не съм ли.
Страх ме е, но не точно от това, че човек се озова незнайно къде след смъртта си, а че преди това може да има болка, мъки и какво ли още не!

[Despair]

^ +1

[Ludnichar]

Ех, всички са така смели . Всъщност това е така, защото всеки знае, че ще умре рано или късно, но всъщност не го вярва наистина. Но дали така биха мислили тези смелчаци, ако (всъщност не го пожелавам никому) примерно утре лекарят им каже че им остават още само две седмици живот? Така ли биха мислили, ако около тях падат снаряди и летят куршуми? Ако лежат вързани пред брадясали типове с маски и камера, ако лежат под развалините на затрупана сграда, ако потъват в ледена вода или въобще всякакви такива ситуации, в които усещаш, че животът наистина се изплъзва от ръцете ти? Съмнявам се, че ще са тъй смели, поне повечето от тях. Аз отговорих с "да", защото не ми се умира.

Гадни ситуации, обаче примера е много точен и според мен...
Гласувах с "да"!


И между другото, като казвате, че така или иначе се умира, изпускате факта, че никак не е все едно дали ще умреш на 25 примерно (недай Боже никому) и на 90, когато сигурно няма да можеш да се движиш вече и няма да ти се живее даже...

[Ulair]

ДА, разбира се, който казва , че не го е страх или лъже или е малоумен .

Мамка му, защо пък да ме е страх от нещо напълно естествено? Смъртта е навсякъде около нас, във всеки миг може да си ''отидеш'' по милиони различни начини, така че ако се боиш постоянно за себе си, може да се докараш и до лудост..Пък и ти нали беше от вярващите християни? За вас няма ли прекрасна Райска градина там горе, след смъртта?

Не помня писала ли съм тук, не съм ли.
Страх ме е, но не точно от това, че човек се озова незнайно къде след смъртта си, а че преди това може да има болка, мъки и какво ли още не!

Виж, това вече е мойто мнение! Гадно е да се гърчиш с години и да гаснеш бавно като пламък на свещ, очаквайки собствения си край...
Хм, може би единствената смърт, от която трябва реално да се плаши човек е тази налюбимите му хора.

[Refuse]

Умирам от страх, от смърта де..

[WildFire]

И к'во? Да изживея живота си в страх!? Да, ама не! Като ще се мре, поне да е с гръм и трясък!
А и да, ще взема много с мен

[woprs]

Страх ме е дам, но рано или късно всичко идва и си отвива...идни се раждат, други умират..това е скапания живот

[LordOfLight]

Не бих казала, че ме е страх, тва си е нещо съвсем естествено...

[Кире_Гръчата]

нема супер марио, има само смърт

[Twilightfall]

НЕ СЕ СТРАХУВАМ ОТ СМЪРТТА, А СМЪРТТА СЕ СТРАХУВА ОТ МЕН!

[Slash]

Наскоро се случи така, че водих разговор в продължение на няколко дни с един човек на 89 години несъизмерим с нито една книга. Познавам го откакто се помня и откакто се помня го знам като стар и изнемощял. Подценявал съм го дълго време за което не мога да се виня защото е някак логично да подцениш старец, особено ако си наперен хлапак. Този човек е имал уникален живот, нескромно успял, неща за които много от т.н. успели хора не могат и да си мечтаят и е удивително с всичкия си, че и отгоре. Без съмнение най-интелигентия човек с най-яко чувство за хумор с когото съм разговарял. Е, тялото му вече угасва, сърце, всичко, надявам се да е жив максимално дълго, но се опитвам да обясня на себе си каква загуба ще е да го няма този човек, все пак хубаво е че разбрах това.

Също така уважавам хората със смъртоносни болести, близки и непознати, не само защото и на мен може да се случи, както на всеки, а и защото това което чувстват е сред най-личните усещания които могат да се изпитат.

Такива хора ще ми помогнат да не се чувствам толкова специален и онеправдан, когато тръгна да умирам.

[LoLi7a]

Ами ако треа да съм честна - Да, страх ме е! Причината е , че колкото и да е, животът е един. И когато тоя живот свърши? Кво става??? Дали има живот след смъртта? Може би точно тази неизвестност ме плаши.

[Sadistic]

Не ме е страх от смъртта. Страх ме е от умирането.

[Wintersunset]

Да, страх ме е.
Страх ме е, че всичко, което ми се е случило, всичко, което съм направила, всяко нещо, което съм смятала за значимо.. всичко това ще изчезне.
Страх ме е, че всичките ми мечти, възгледи, планове.. нищо от това няма да се случи.
Може би не ме е страх от самия момент на смърт, дори ме гризе любопитство какво е Отвъд, какво виждаш в мига на смъртта си. Може би ме е страх от самата мисъл за смърт. Смърт = край. Но кой знае, може пък дори да е хубаво.

[MadHatter]

В този дух на мисли (хъх, явно те преследвам), нещата, които човек смята за значими, не изчезват. Те може пък даже никога да не са били там, човек оставя след себе си дела, ако желае да го запомнят. По-скоро май мисълта, че света продължава и без теб е не особено приветлива. На мен ми се иска да видя как ще реагират хората, когато умра, пък дали после има друго нещо - the care-o-meter points 0.

[Atrocity]

Хах не искам да депресирам никой, но жалката истина е, че смъртта е края. Незнам за религиите, защото там съм съвсем объркан.



Иначе да страх ме!

[Wintersunset]

^^ Да, напълно съм съгласна. Все пак не всеки е толкова гениален, че да се обезсмърти с велико дело. Просто мисълта, че повече няма да бъдеш кара човек да се страхува адски, си мисля..

[LordZombie]

Мисля си,че по скоро това че не се знае какво има след смъртта е причина за страха от нея

[azoteccccc]

С.М.Р.Т. сите че ви тръшне! Требе бегате, ма па че ви фане!

[conguestadors]

Като се замисля, повече ме е страх от староста. Не мога да си представя момента в който ще бъда безпомощен и ще трябва да разчитам на нечия помощ.

[Fuck It All!!!]

Аз съм безсмъртно копеле!!!
Да от време на време иначе през 50% от времето не ми пука и без това накрая сички ще измрат.
Е стига да не е болезнено разбира се...

[malleus]

Страх ме е от смъртта естествено,щото не ми се умира.Не искам да свършвам.
Но не ме е страх да живея.

[Soldier.Of.Fortu...]

Ако става на въпрос, повече трябва да ни е страх от живота, защото има секфи предпядствия, докато смърта е нищо, просто си лягаш и на другата сутин те намират умрял... не ме е страх от лека смърт, макърче е по-тежка за роднините ми, а ме е страх от болезнена... просто немога да търпя болка!

[abraxas]

Ужасява ме!

[Anomandur]

Вместо да пиша разни неща,които са казвани безброй много пъти вече в тази тема,ще цитирам откъс от една книга:
"Никой не влизаше в този двор,никой не искаше да му се напомня какво очаква всички.Защо тогава той се бе озовал тук?Утеха ли търсеше някаква,някакво напомняне,че за всеки човек,който и да е тои и където и да е,идва един и същи край?Може да вървиш,може да пълзиш,може да тичаш през глава,но никога не можеш да се обърнеш и да тръгнеш обратно,никога не можеш да избягаш.Дори в баналната истина,че скръбта е само за живите,за онези,които остават-взрени в празните места,където някой е стоял някога-можеш да намериш упование.Всички вървим по една и съща пътека,някои по-далече,други- по-назад,но все пак и винаги - една и съща пътека" - дворът,за който става въпрос в началото е двор,в който се правят надгробни плочи.