Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[gadabout]

Мноооооо яко.

Краят малко си оакала, ама инак е идейно и весело, и добре построено, и прочие.

Евала!

[Magistra]

Благодаря gad мечтата ми е да го изпеят Фереджето. Абе защо не вземем да си обособим една темичка за кенефна философия

[scion_of_storm]

Стоманата

Аз съм стоманата
Най-тежкият ви грях.
Уж аз бях избраната
А всъщност (аз) сама избрах.
Аз съм желязото, което
Вие под крака оставяте
Така нахално.
Що е дадено, ще бъде взето.
Бях там - кръвокръщение
Ваше и сакрално.

Отблясъкът съм
Тая се, криейки
Жаждата на тайния ви сън
Убийствата във вашите очи.
Целувате ме отвъд плътта
Дори избирате ме –
Спътница в смъртта.
Не е ли гнусно иронично
Как потъпквате ме с вашите крака?
А всъщност толкова изрично
Крачката ми следвате, с душа в ръка.

[gadabout]

Човече, с усъвършенстването си ставаш и все по-трудно разбираем. Не след дълго ще станеш от тези най-висши творци, дето само те си знаят какво и защо творят, а другите ще ги считат за луди. Не казвам, че това е лошо, хах, но ако смяташ, че е - дано не стане.

[LordZombie]

Има нещо вярно в на гада думите, опитай малко по разбираемо за простолюдието да е.

[scion_of_storm]

Хм, аз пък си мислех, че идеята на това е доста директна. :?

[malleus]

^Има нещо сладко-гъделичкащо в начина,по който се изразяваш дори в постовете си.Мммммммм приятно е да те чете човек!

И не виждам нищо неразбираемо в горенаписаното произведение.

[scion_of_storm]

...и обратно

Говорих си днес с облаците сиви
А пък те взеха, че бяха ведри.
Надсмиваха се над дните ни плешиви
Наред с братя им - призрачните кедри.
А пък аз пуша си кръвта
И цигарата ужасно е горчива
Отказвам поредната врата
Увенчана е с лъжлива грива.

Демон днес поиска ми душата
Заплюх го и среден пръст показах.
Усмихна се - "Ей там, долу, под земята
Ще ти покажа що е вечен страх".
И ей тогава цигарата си свих
После римата умърлушено изгоних
Седнах, с кръвта написах стих
Дори (даже!) няколко сълзи пророних.

А ти мислиш, че тук си се шегувам
"Виж го тоя, с несериозен стил!"
Да, ама тежко е да плувам
В басейна на живота, рохко гнил.
Затуй викам, какво ще кажеш, брат (?)
И без туй сме най-малко общо кратно.
Да оставим облаците и целия си град
Пък да отидем до самоубийство...и обратно.

[prayer4eto]

^ Това го може само <<Е на X-та>> Нов тип ритмика опитваш, ммм ?


П.П. A "Стоманата" е доста добро

[scion_of_storm]

Ритмиката се диктува от това доколко съм ядосан, чувстващ се малоценен, или каквото и да е там негативно-комплексарско чувство. Хъхъ...

Какви е на х-тата о___O Пак ли вкарваш програмиране XD

[prayer4eto]

Пък да отидем до самоубийство...и обратно.

Това го може само <<E на Х-та>>. Математика ... ВиШа Математика

[scion_of_storm]

Ооо, с Нестле и Линдт и аз ставам висш математик, нема се притесневеш

=>

Вътрешна скица

Седя в кухите колони
Чертая мътни скици.
Мисълта разума изгони
Прати го да дъвче трици.
Гледам те и хищно се усмихвам
Да разбия череп искам.
Надувам вената си, после спихвам
Трудно е, знаеш, да бъда Там.

Знаеш ли защо те мразя?
Защото ти си просто аз.
И в душата ярост пазя
За мен си - час по час.
Омръзна ми да мърдам по дъската
А царица с полите да ме шиба.
Строших абаноса, поисках си отплата -
Получих в гърло костелива риба.

Ние сме безцветни, празни пешки
Знаеш го, нали, нали?
Ходът винаги - ситуация от грешки
А после вътре дере. Боли, боли.
Дай да седим в кухите колони
А аз всеки час да те убивам.
Мисълта разума да гони
И лудост в чаша да изливам.

[Dead_Girl]

Чакам те.
С роза в ръка.
Облечена в бяло,
замечтана жена.

Чакам те.
Тук. На кръстопът стоя,
прашен и затрупан
с изсъхнали листа.

Чакам те.
Разтворила пред теб душа!
Чакам те, при мен ела.

07.10.2008 г

[scion_of_storm]

Сребролъка смърт

Братя! Братя мои...къде сте?
Нима погълнаха вси тъмни езера?
Зова ви, чуйте ме, сетне наизлезте
Да не газя самин из мрачните блата...

Тя умря! И споменът мене съкрушава
А Богина плаче с бледомъглени очи.
Изтля...изтля! Мъка жарко заличава
Слънцето, огряло всите ни преди.

С укор гледат ме безмълвно
Редица рехава, окованите души.
И цвете черно скоро ще покълне
В изоставените ми земи.

И плачат небесата, изпепелени
Изливат облаци-сълзи безкрай.
Спомени пеят се, забвени,
И знамена от тишен скръбен лай.

Че земята и до днес трепти
От мъка по сребролъката стрела.
Зов неспирен в мен ехти...
Братя! В ръцете ми издъхна тя...!

[scion_of_storm]

Заедно

Бяхме невинни
Само преди словесен миг.
Усмихнати, единни...
Споделяхме един и същи вик.
А после плачехме горчиво
Помниш ли, забравени, това?
Очите размятаха игриво
На бъдещето тиха мъдростта...

Изморен съм вече
И дори сълзите ми не стигат.
Чух как птица се отрече
Да е на живота шарен плат.
Искам стария покой...
Седнал с невинността в ръка
Да слушам тихия порой
Да докосвам плахо Есента.

Бяхме невинни,
Помниш, знам, ... помни!
Пак, пак сме ний единни
Плачем...с общи си сълзи.

[gadabout]

Сашко, това е страхотно!
Темата на това стихотворения ми е изключително приятна, много лично изживявам произведения с такава насоченост...

[scion_of_storm]

И на мен...колкото приятна, толкова и разкъсваща. Май е дошъл този период

Мерси за отзива, брате :р

[gadabout]

Със сигурност е дошъл, а апогеят му ще изпиташ не след дълго. Сякаш минаваш от една стая в друга и заключваш след себе си. А като хвърлиш ключа, вече си готов да поразтребиш малко. И като разтребиш,... Е, тогава вече не знам...

[Aglarana]

Какви сте чистници само :р
Стихотворението наистина е много тъжно и хубаво.

[scion_of_storm]

~чистници, я...

Камъкът стои

Вдишвам поредния обръч
И изливам същината.
Нека угаси последния лъч
И остави ме там, в гората.

Убиват, убиват ме
И душата безумно крещи.
Вътре пак студено е
А камъкът...
Камъкът стои.

Листата впиват зъби
В това, което остана от мен.
Коренът се тресе и смее
Подхранва новия за мене ден.

Разкъсват, разкъсват ме
Сърцето застинало трепти.
Вътре, хиляди духове...
А камъкът...
Камъкът стои.

Умрях преди
Уж да се преродя наново
Но пак загинах в гръб посечен.
Бурята ехти
Неподвластно е, няма слово
Лик от камък, празен, изсечен.
А камъкът...
Камъкът стои.

[LordZombie]

хубаво,а предното още по - хубаво

Ангел на спасението

Дълбока зима е,а по улицата няма живо същество.Леден полъх на тъга преминава над едно гнездо.Там тихичко и кротко се е присвила една малка лястовичка.Тя няма да тръгне заедно със своите приятели на юг,защото не може да полети.Няколко дни преди отлитането на птиците, зъл ловец коварно простреля лястовичката и сега тя е принудена да остане тук. Студът е сковал малкото й сърчице и то не може и да трепне.Само до вчера, лястовицата прелиташе игриво из небето и се закачаше с птиците в парка.Но това бе преди..Сега злата Ледената Кралица отне всичко на малката птичка.Лястовичката усети странна топлина,а след това видя пред себе си нещо.
- Какво си ти ? - тихичко прошепна птицата в студа.
- Ангела на Спасението.. - блаженно отговори нещото
- Мъртва ли съм? - тъжно,но смирено попита лястовичката.
Ангела не отговори,а просто изчезна изведнъж,усмихвайки се нежно .На мястото на старите счупени крила на лястовичката поникнаха нови,а тя се озова в ново и странно място.Тя се намираше в голямо гнездо с много други птици,който й пееха игриво.Дърветата около нея едва разцъфтяваха,а небето бе по - синьо от дълбокото море.Умрялото тяло на птицата пое цялата човешка болка и омраза на земята.Поредната безсмислена жертва.Душата й обаче остана за вечни времена във вечнозелените райски градини..
Ангела на Спасението помага само на изстрадалите души,освобождавайки ги от затвора на техните мъченически тела,а райските порти са отворени за всички..Но тези,които прегазват и смазват другите по пътя си,винаги остават пленени в недрата на завистта си..

[scion_of_storm]

Кръг от сноп класове

Кръвта, с пръстите разперени
Се впива във плътта
Обратно към съзнанието.
И знам, всичко е преднамерено
Всичко е Смъртта.

Пръстите взимат нож
И кръвта над ръба се смее.
А вън е мъртвило-нощ
Само под двеста слънца
Луна озъбена с блясък грее.

Ножът взима си сърце
И в съсък го изяжда.
Луд говори без лице
И кога луна се скрие
Съзнанието тихичко разяжда.

В цикъл безкраен
От вечност лаконична
Индивидът е нетраен.
Драмата е мъртва, да,
Но не по-малко лична.

[scion_of_storm]

Смях & Слепота

Слепи пророци
Извиват длани без лица
И в тихи оброци
Изяждат полу-мъртвата луна
След което плачат.

Боговете техни пък
Със съсирек се смеят
И златен сивкав жълтък
Хлъзга се хищно надолу,
Към тези, които пилеят.

Земята стене и моли,
Моли извергите-деца.
Всяко утробата с чук коли
И дъвче корените жадно;
Дъвче калната земна слана.

Слепи пророци
Убиват очите във мен.
Без никакви оброци.
Клетката поглъщам;
Няма за мен плен.

[Clayman]

Аз съм си малко АМАТЬОР в това отношение така че не ме псувайте много(приемам градивна критика)

"Прощални думи"

В сърцето ми не властваш вече ти,
аз забравих твоите очи.
В съня ми вече място нямаш,
а се кълнеше че сърцето си за мене даваш.
Ти остави неизлечима рана в моята душа,
с красивите думи излизащи от твоята уста.
Казвах си "Боже,колко е красива",
а сега ти казвам "сбогом, дано си щастлива".

[scion_of_storm]

^ много клиширано, разчупи го

Няма мелодика и рима, така е замислено.

Да умреш нелепо

„Да умреш нелепо е да живееш
Без онзи стремеж да убиеш себе си вътре.”

Или да изкълчиш глезена
Без после да счупиш целия крак.
Без да извъртиш така кръвта
Че да получиш мозайка на Идея.
Идеята идва в по-късния етап
Когато изпилиш сърцевината
На костите и ги стриеш на мрак.
Или да ядеш шоколад днес
Без да го засилиш в трахеята утре
Когато трябва да се задушиш в дробовете си.

Да умреш нелепо е да живееш
Когато всички останали искат да отмрат.
И само ти оставаш, оставаш да гледаш
Как лудите маските махат и там няма плът.
Тогава ще засилиш шоколада по трахеята
Ще се оставиш на Хрътките и тяхната паст
Ще счупиш целия крак, скелета си дори
Ще изядеш гладно дроба, всичките си мечти.

„Да живееш нелепо е да умреш
Когато това всъщност никак не е подходящо.”

[LordZombie]

Когато всичко свърши

Може би,всичко отново се повтаря,
но мога ли отново на времето да се оставя
веднъж предало ме,остава да се моля,
че някога пак ще мога да изкажа своята воля

Пясък залива морето,няма вече синина
орел вече не лети гордо над полето
всичко отмива се от последната вълна
А,дали наистина това е краят на света ?

Идва нова война и любовта остава настрана
ще дойде някога пак и наща сладка свобода
някога,когато отдавна ще сме просто статистика
или само имена от на гробището мрачно списъка

Пада буря над земята и отнася половината
няма вече безславна война за територия
има само непотребна,мъртва,многобройна войска
и сега,след цялата тази тъга,няма ли светлина ?

Няма нито лъч под жалното небе,няма и искра
няма в полето ни една работлива жетварка
няма го и на родна,стара майка силуета
няма нищо...остава само една мънична сълза

[NiksY]

Ето един пресен опит, не бях писал от прекалено дълго време. Може би песента, която отговаря на настроението е The Fall of Every Season - Escape Of The Dove.


(Не)споделено

Тъгата тихо се прокрадна
с сивото начало на нощта,
обричайки мечта безрадна
да скита в мрачна самота.

Преброди всичките алеи,
покрити с паднали листа,
във полета за миг видели
колко трае вече радостта.

И сълзи по жълтите пътеки
закапваха... от празнота -
понеже нощем търси всеки
закрила, помощ, топлота.

Но нея мракът я прегърна,
крепейки крехки рамена -
и към дома назад я върна,
за да я предпази от злина.

Един единствен той разбра,
че губи цялата вселена ...
когато някъде една мечта
се лута пак (не)споделена.

[Ta' Zhal]

^ След туй нещо и аз ще те приветствам с Никииииии

[NiksY]

Благодаря за приветствието. Ето още нещо набързо надраскано от тази вечер. /Dargaard - Underworld Domain/

В нищото

Май губя се в нищото отново -
от скоро станал съм различен,
с часове издирвам нещо ново,
но пак завръщам се безличен.

... и отпътувам ледено студен
да скитам в следващото нищо -
макар да съм отдавна убеден,
че търсенето вече е излишно.

Затворен от стотици страхове,
живял съм вечно зад решетка,
обходил съм редица светове
и всички чувствам като клетка.

Че съм пленен от тривиалност,
от която не намирам път навън -
и сякаш не живея в реалност,
а съм потънал в огледален сън.

[Aggressive Perfe...]

Опит за... нещо си. Не знам доколко е сполучливо.

* * *

Fly away
Far away

To the distant nebulae
Of Eagle and Omega

Drift away
Far Away

To the stars
Countless stars
Burn and shine
Illuminate
'till the end of time