Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[Jerry_92]

Добре ще го имам предвид...
Колкото до грешките съжалявам не съм обърнала внимание

[scion_of_storm]

Снегът

Воалът на призрачни ръце
Откъсва частичка от Душа.
Из пряспа звънец нас вси зове
Свеждаме глава. Не греша.

Във всеки сняг има плачещи
Хиляди викове и страдания.
Ту вътре мъж загубен ще крещи
Ту на майка отчаяна тихите ридания.

Всяка снежинка е пръстта на гроб
Художник по платно от скреж.
Всяка душица е в този сняг следващия роб
Погълнат в непристойния метеж.

С умрелите ръце от плът и лед
Извайвам статуя на живо божество.
Както всеки друг самозван поет...
...снегът е нашето символично естество.

[scion_of_storm]

Самаил

Под кървавочерни небеса
Къде мастилото не спря се да рисува
Над купища от гнили телеса
Стои демон и безспир ругае, псува.

Че ангел е, прокуден от Едема
И криле му с шип бяха оковани.
После на земна твърд пуст плена
Листа наля в болезнените рани.

Четири жени обвърза сетне той
Срещу Бога до една люто те заклети.
Сама жена от Кал с юмрук се гнети
В търсене алено на копнеж-покой.

И метат, метат криле пак и пак земята
Над стонове и писъци зловещи.
Един ден, някой ден – време за отплата!
Ще угаснат най-сетне райски пещи.

[scion_of_storm]

Прераждане

Под слънце и през планини
Вихър-поля и гръмовержец-гори
В кротки листа, след тъмни зори
Зов пробуден най-сетне свисти.

СВОБОДНО!

Човечество окъпано в нови ласки
Вковано в нов лед и сини окраски
Новородено с проглеждащи очи
И зовът победоносно вие, свисти!

СВОБОДНО!

Събират се с грохот нови стихии
И крещят дивашки безчет гърла.
Съсечени са редом ангели, змии
И пъпната връв на всеобща съдба.

СВОБОДНО! СВОБОДНО!

От тирани и деспоти проклети
От божества и демони лъжливи.
Не ще бъдат хората веч’ клети
А ще зоват ветровете с песен:
„Най-сетне, най-сетне сме ЖИВИ!”

СВОБОДНО!

Ропот и рев из въздух кънтят
Вие се грохот от сажди и лед.
Човека намери накрая точния път
И свободата разнесе навред!

[LordZombie]

Магията на черното бомбе

Малка капка падна от едно от последните останали по дърветата листа и капна върху черното му бомбе,което беше подарък от загиналата му в катастрофа сестра .Дъжда превалял преди малко беше прочистил въздуха.Наоколо беше празно и тихо сякаш бе паднала бомба.Единствено той,тъмнокос със сини очи,беше излязъл и седеше на пейката,нищо че беше мокра.Стана и се разходи,но пристъпваше бавно и тежко.Изморен от живота,отегчен от идеята за смърт.Погледна отражението си в една малка локва.Две листа паднаха в локвата и закриха силуета му.Чу се чуруликане на някаква птица,нейде из малката горичка.Той се поогледа,но в очите му сякаш имаше лед.Разходи се още няколко минути и пак седна на мократа пейка.
След малко от далеч се зададе едно момиче.Тя бе облечена в дълга черна рокля,имаше черна коса и цялата беше омокрена от доскоро валелият дъжд.Тя седна до него и погледна напред със същия празен поглед.
- Какво гледаш ? - попита тя,след няколко минутно мълчание
- Празнотата - отвърна той с въздишка
- Странно и аз това гледах - каза тя,но погледът й все гледаше в същата посока.
Последваха още няколко минути на мълчание през които и двамата седяха без да потрепнат,всякаш бяха вкаменени.Вятъра духна бомбето му на земята и тя се наведе да му я даде.Подаде му я и в този момент двамата се погледната за първи път.В този момент като че ли се случи нещо магично.Двамата стояха и се гледаха право в очите.Ледът в погледа им бавно се разтопи и се превърна в огън.
- Искаш ли да се поразходим ? - каза той плахо след няколко минути
- Да - отвърна му тя развълнувано
Той я хвана за ръката и двамата тръгнаха надолу по пътеката,а отзад слънцето се пребори с мрачните облаци и озари небето с нежните си лъчи.

[scion_of_storm]

Понякога - между цветя и зора

Понякога, в зора свещена
Умират последните отсенки.
И мрачинка мъждука, тленна
Мъчеща се в своя мътен плен, и
И се чудим какво е цвете.

А цветето крие се в мъгла
Венец от ален смях и танци
Недокоснат от нощната слана
И понякога как тъмен гланц, и
И плачем без замлъкнали очи.

Очите пък са острие без хлад
Взират се в нощната душа.
И скитат вечно те между Рай и Ад
Плачейки без думи за утеха. А...

Цветето умира в мътната зора.

[scion_of_storm]

Убийци

Скрити от вечерта
И пиянство оправдано
Вие, същите – ИЗМЕТТА
Секнахте един живот отрано.

Смърт пожелахте с ярост
И ето, получихте я.
С разсъдък злобен, прост
Убийци станахте по таз’ земя.

Убийци!

Парите няма да спасят
От гнева и ропот всенароден.
Раздрана, ваш’та плът
Ще се опне на кръст надгробен.

На Юда пет стотици сребърника
Са пропуск за правда земна.
Ала отвъд на вечен съдник вика
С ярост ще сгърчи душа ви тленна.

Смърт за убийците
И тук – и отвъд.
Смърт за убийците
За душата – и тяхната плът.


По случай 05.12.2008 година и всички други подобни грозотии, които са се случвали и ще се случват занапред несъмнено.

[gadabout]

УоуУоуУоуУоуУоу...
Сашо, разби ме, това стихотворение е жестоко!
С ботевски хъс е написано, много е силно!

Кой да знае, че типа, дето вчера видях през трамвая, да ходи от Пилоните към Скобелев, и да се кани да пресече трамвайната линия към 1:30-2:00, е толкова надарен стихоплетец...

[scion_of_storm]

^ Ха, поради что си не се обадил ти вчера тогаз? :о

На мъртвите

Нощта е яма; яма
От синьо и черно в едно.
По-клета от нея няма
Раздрана – непотребно зебло.
Светът е черупка; колос
Умиращ в глупостта си
Върти се около своята ос
От рушение на сънища; мечти.

Под и над земята;
Под и над мъглата
Стоновете се надигат
От бледа мъртва плът.
Вой до вой се те извиват;
Под и над – мъртва плът.

Отново впиват майки;
Майки в децата си остриета
Като вълчи, вълчи шайки
В очи – човещина превзета.
Отново бащи; бащи
Удушават синовете с блясък
Рушение на сънища; мечти
На лудостта последен тласък.

Под и над небето;
Над и под полето
Плачовете заридават
Чий Бог търсят те
Кому се уповават
След като всичко ще умре...

Влизам при мъртвите
В колело на счупената ос.
Вик от болка, от радост е
Нямам плът – но съм гол
Нямам плът – а съм бос.


Разпредоха косите
Извадиха очите
Откъснаха краката
Изядоха душата.

[gadabout]

Клуб на младежта, Гниляне, Нови Искър


Записах се в местния Клуб на младежта, за да подкрепя прогреса на моето село с необикновения си натюрел.
В стаята беше нечовешка жега, може би дори некамилска. Седях в кръгчето, както останалите хора и жената, готов да се представя.
- Здравейте, аз съм Станислав. – казах и се огледах.
- Здравееей, Станислааааав! – казаха хората и ме огледаха. Махане с ръка. Може да е тендовагинит, помислих си. Шушукане и хихикане из кръгчето.
- Здравей, Станислав. Какво би споделил за себе си? – каза жената. Мазна усмивка.
- Ами... – сконфузих се. – Ами, аз съм привидно кротък, досадно непостоянен, съмнително забавен и притеснително настоятелен тип, който предпочита да прекарва свободното си време във философско съзерцание и размисъл. Обичам пиле в сладко-кисел сос. Ъм... Падам си също по пилеенето на лиги под звуците на упадъчна музика и по автоджамбазките услуги. Иначе съм от тук, Гниляне, Нови Искър. Ама не съм родом от тук. Според непотвърдени източници съм неродена мома, разследванията са в процес. Иии... Нямам много пари, не съм сигурен и че ми трябват, но пък разполагам с неограничен запас от параноично-олигофренични изблици и слаби нерви. Търся неангажираща връзка за кубинки, за ляв крак, подобаващо възнаграждение.
За контакти: 088 1001 (Любо Ганев, за Формула+)
- Пляс-пляс-пляс-пляс-пляс(n) – казаха хората. Смееха се и ме гледаха. Предположих, че им се ходи до тоалетна и са нервни.
Потях се - в тази стая беше ужасно горещо, вероятно над температурата на една средно здрава вагина. Освен това вонеше на нещо кисело. Дано е зеле.
Жената не спираше да ме зяпа и каза:
- Колко интересно! – възкликна, въпреки ентусиазмът и значително да бе спаднал - А би ли разказал нещо за своята работа, занимания и прочие? – мазна усмивка х2.
- Хм, ами, основните ми занимания са свързани с идеалистически речи, които никой не слуша, с констипационни напъни против екстремната глупост, изразени в денонощни мисли и дела, както и с навика, че всичко това е без значение. Също така работя над мисълта, че трябва да се работи, за да се яде, но към момента не съм стигнал до приемлив извод. Затова задоволявам първичните си нужди с компромисното решение да продавам кафе, водка, сандвичи и презервативи. А, презервативите са безплатни. Така де, ако имате нещо кола за миене, двор за метене, жена за оправяне, туй-онуй, звъннете на указания телефон и ще се разберем. – замълчах за секунда, тъй като свърших и след замислена пауза хората решиха да кажат:
- Пляс-пляс-пляс-пляс-пляс(n) х2
- Значи ти си наиииистина интересен човек! – каза жената някак неуверено. Клатене на глава и пулене с мазна усмивка х3 - А какво ще ни кажеш за любимите си книги, любимите си филми, любимата музика, любимите игри...
Любимите чорапи, любимите клечки за уши, любимо копче от мишката... За какво ме пита това, дяволите я взели, помислих си, докато се потих. А след това се изпотих още веднъж.
 Ами, любими книги, хм... – жегата беше непоносима – Поради опасенията си да не извися интелектуалното си ниво прекомерно, избягвам да чета книги. Обичам вестници - „Жълтини”, „Жълтици”, „Жълтеници”, „Жълт труд”, „Нощен труд”, „Секс труд”, „Лолита”, „Пердита” и прочие. А, обожавам да чета вестник „хА ТАКА!”. Единствено преведеното от английски упътване на българската ми сокоизстисквачка ми доставя повече удоволствие. А за филмите... В любимите ми филми се разказва за елфи, за джуджета, за омачкани житни посеви, за зелени сбръчкани човечета, говорещи с объркан словоред, за надупени мъже с поли и стрели в задниците... Стандартните неща. Кое беше следващото?
 Любимата музика.
 А, да, любимата ми музика... Ами тя представлява сбор от шумове отвъд границите на нормалната човешка аперцепция, възпяващи възвишената красота на кървищата, перверзията с трупове на деца, животни, баби и т.н., знаете как е. Ъъ... Кое беше последното?
 Любими игри.
 А, да. Хм, тук се затруднявам. Ако трябва да карам хронологично, когато бях малък, обичах да замерам малките котенца на котката ми нависоко към ствола на един бор, за да видя...
 Добре, Станислав, благодаря ти за това представяне! – прекъсна ме жената с мазна усмивка х4. Засегнах се доста, но бе толкова горещо, че не ми беше до възражения.
Жената огледа хората, които изведнъж реагираха на погледа й и споделиха впечатленията си чрез „Пляс-пляс-пляс-пляс-пляс(n)” х3, а след това смутено очакваха тя да каже нещо след представянето ми.
В пълната тишина и жегата, вече надвишила температурата на една много болна вагина, жената смотолеви:
 Добре, приятели... – пое си въздух и продължи – Да караме с днешната програма. Сега ще направим една кратка игра, в която аз ще ви задавам съвсем кратки недовършени изречения, на които вие ще трябва да отговаряте с не повече от 3-4 думи. – сякаш ентусиазмът й се бе върнал – Ясно?
 Дааа. – казаха хората.
 Добреее... – отново си пое въздух и, поглеждайки ме, сякаш изненадващо за нея самата каза – Станислав, да започнем от теб. – мазна усмивка х5
Ами добре, казах си. Само да имаше как да се освежа малко...
Жената отвори едно листче и започна:
 Такааа... Мечтаеш да отидеш...?
 За гъби. Сърнели.
Жената ме гледаше. Преглътна, отново заби поглед в листчето си и продължи:
 Иска ти се да...?
 Имам рентгенови очи, като Супермен, за да гледам циците на...
 Много добре... – отново ме прекъсна жената, този път вторачила се в листчето с ококорени очи, леко трепереща – Е, „Ако беше супер герой...”, но ти вече...
 О, ако бях супер герой, щях да вдигам триста от лежанка...
 Отлично... – на жената май не й беше добре, стискаше листчето и трепереше още повече – Обожаваш...?
 Пиле в сладко-ки...
 Не обичаш...?
 Да ме прекъсват...
 Как няма да те прекъсвам бе, психопат! Един нормален отговор не даде... – жената беше скочила от мястото си и трепереше.
 Исках да кажа, че не обичам да ме прекъсват, докато си чистя ушите, защото понякога много лошо може да...
 Добре, добре... – жената седна отново на стола си. Трепереше много силно и гледаше в земята. След това огледа хората и каза - Мисля, че е време да си вземем десет минути почивка.
Хората се озъртаха нервно и заизлизаха един по един от стаята. Реших и аз да изляза за малко, да подишам чист въздух и да се отърва от жегата, защото явно на горката женица не й понесе тая температура, не исках и мен да сполети същото.
Отидох да си купя баничка от леля Дора и когато се върнах, пред стаята на клуба беше сложено съобщение „Следващо събиране – вторник, 11:00 часа.”, а вратата беше заключена.
Много неприятно. Дано следващия път проветрим малко, защото явно тая жега на никого не се нрави.

[Twilightfall]

Хах, т'ва е нещо като преработка на (една малка част от) нещата, които постоянно ми се въртят из главата. Много е яко, браво.

А от мен една идея, която изгнилият ми и прояден от личинки мозък роди днес, докато бях на работа:

Mourning Bells (Jingle Bells cover)

Passing through the graves
On my dead black rotten horse
Churches burn in flames
Inverted is the cross
Brutal fuckin' gore
Rape the jewish whore
Luzifer has rised again
Jesus is no more (hay)

Mourning bells, mourning bells
Jesus Christ is dead
Oh, what fun it is to cum
Over Mary's severed head (x 2)

Bastard son of god
I crush the heaven's door
Lord of christian fuckers
He shall rot forevermore

Mourning bells, mourning bells
Jesus Christ is dead
Oh, what fun it is to cum
Over Mary's severed head (x 2)

Обаче е демо-версия и може и да го edit-на тук-таме...

[LordZombie]

хах owns

[scion_of_storm]

хахяхях , яко е и двете - и на гада, и на стормо.

---------
Разби

На всите ангели
Иззехме душите
И, ядосани,
Кръвясахме очите
Разярени,
Невразумени.

На летящите орли
Изтръгнахме крилете
Отвъд, Витошки поли
Вятър див замете
И изкорени,
Всичко той изтри.

На дървесното стъбло
Целунахме нозете
Милвахме всяко листо
Всеки се изплете
И себе си намери;
Балканът потрепери.

Сетне срамът на окование
С вик разтрошихме
И Марица буйна в излияние
Водно съградихме
И всеки роба победи,
Страхът в себе си...
Страхът в себе си...

Разби.

[_TNT_]

Lmao @"Mourning Bells". Ето така разбирам коледното настроение.

[scion_of_storm]

Слънчева слана

За векове човечеството
Е тляло в грешни колоди.
Време е за естеството
Да придобие знание;
Да избие глупавите антиподи.

Раждане и умиране
Полюс без значение.
Живот и мъртво клане
Лъжливо възнесение.

За хилядолетия уж
Еволюираме и поумняваме
(Знание с маскирана руж)
Глупави сме и зарад' това
Стапяме се; бързо изтляваме.

Отвъд границите на света
Небето изтънява до пещера
Извън мастилото по листа
Слънцето твори последната слана.

Вихър и сянка
И скреж, че и мраз
Раждат царска осанка
Под буреносен талаз
Роди се.

Роди се и умри
Падни и възнеси.
С вятъра редом крещи
Роди се, роди се и умри.

[cunt]

не

не, няма път нататък.
свършва тук
и ти - глупакът
пред гроб на свидни образи заплакал

не, няма път нататък.
свършва тук.
и ти - не бива да живееш
пред чужди мънички олтари

не, няма път нататък.
съвршва точно тук.
и аз - глупакът!
самотно се обърках в невъзможен блян

[scion_of_storm]

^ неочаквано от теб.

Vox populi

Под сивото небе
Намръщен и дъжда
Тълпа в ръце си взе
Действието, че и ума.

Много сме
Силни сме!

Народ разярен крещи
С копия от светлина.
А отгоре гръм трещи
Гръм и дивна светлина!

Смърт за неправдата
И за убийците ужасни!
Смърт за унищожителите
На природата прекрасна!

Отломките ще паднат
И кораб мътен ний ще потопим.
Няма вече да откраднат
Това, което ни принадлежи
Дарът ни, дарът ни незрим.

Долу, при нас
Под въжетата на ешафода.
Долу, в тоз’ час
Властта е в нашата колода!

[cunt]

поради що?
структура?

[scion_of_storm]

хм, нека опитам обяснението..

структура не, понякога и на мен ми избива ритъмът съвсем.

просто съм свикнал да те наблюдавам като по-циничен човек, който крие някаква романтичност/нежност много дълбоко в себе си - да речем, на третия пласт под цинизма и нещо друго средняшко. а тук не си цинична и го споделяш - затова ми е странно.

[scion_of_storm]

Слънцекод

Пулс
Пулсът на вековете
Преминава през кръвта
Изтрива, измива я
И ти, стихоплете,
Си пренаписаният код.

Отвътре
Отвътре се излива
Пещера на същност
На его, на д.у.ш.а.
Отвъд безплътност
Си призрак без крила.

Крилата
Крилата се претопяват
В метал и ефир
В метал и ефир изтляват
Призрак в материал
Слънцедиск наново изгрял.

Цифри и
(слънце, може би?)
Това, което мълчи -
В пулс от слава
В пулс от пламтящи искри
Стихоплете, чуй, чуй
Идва това, що преди те уби.

[MadHatter]

Прав си, брато, почти неразбираемо е

[NiksY]

Семенце да бях...


Семенце да бях, то щях да полетя
свободен във небесните простори -
жадуващ тайно някого да сполетя,
готов пред мен вратата да отвори -
и да ме допусне в него да поникна,
та да спра да скитам се безплоден;
защото знам, че ако някого обикна,
израснал бих могъщ и плодороден.
Да можех само да се нося с лекота,
подхвърлян от порои и от ветрове -
единствено за да потърся топлота,
пребродил бих милиарди светове -
и да имах си поне посока или цел,
то бих се лутал... плах като перце,
и всяка трудност сякаш бих приел,
да се посея трайно в нечие сърце.

[scion_of_storm]

^ напомня ми на някого...но не мога да усетя на кого.

Опит, първи за ъъъ...то си личи за какво.

Блато

I

Човек, айде стига бе
Осъзнай се, осъзнай се копеле
Колко години, колко дни кле
Щото криво ни е нещо все
Колко пъти мислиме като овце
„Все някой ще дойде и ще ни оправи”
И всеки път накрая някое дете ще вземе да умре
А правителството като кучки свои ще ни лигави.

[Chorus]
Човек, стига си мислил е така
„Заеби, козът не е в моята ръка”
Не е в твоята или в моята, а в ръцете на всички
Не го ли разберем,
Не го ли разберем с тебе
С тебе двамата, братле
Оставаме просто заблудени руси пички.

II

Омръзна ми на мен, и на теб подозирам
Все след дъжда премигващ да прозирам
И на крака после едва ли не да позирам
Защото от случилото се и мен ме е срам
Заеби, какви са тея глупости
Докога ще караме една и съща шибана матура?
Хайде с мен малко помисли
Докога ще смучем на правителствата кура
А животът ще е стотачка и нагоре пред сменената прокуратура?

[Chorus]
Човек, стига си мислил е така
„Заеби, козът не е в моята ръка”
Не е в твоята или в моята, а в ръцете на всички
Не го ли разберем,
Не го ли разберем с тебе
С тебе двамата, братле
Оставаме просто заблудени руси пички.


III

През десет променени заветни години
Намира се някой да прокара новите рими
След това в същото блато оставаме незрими
Слепи за грешките бол, за грешките забележими
Все някога трябва да се изправим на крака
Да заебем купените с пари масови блата
Да се измъкнем с теб от безкрайните лайна
Да постигнем най-сетне малко шибана свобода

[Chorus]
Човек, стига си мислил е така
„Заеби, козът не е в моята ръка”
Не е в твоята или в моята, а в ръцете на всички
Не го ли разберем,
Не го ли разберем с тебе
С тебе двамата, братле
Оставаме просто заблудени руси пички.

[prayer4eto]

^ Те т'ва си е рап текст . Може да помислим за рап-метъл вариант с дерящи се вокали

[LordZombie]

Khan Krum

He won the battle in 811
his enemy had no time to run
he killed him and took his skull
every day with wine it was full

He wrote the first laws
too brutal yet quite fair
the crook's hand shall fall
to try again he won't dare

He conquered many lands
led his army to victory
great power within his hands
Krum - he remains in history

[prayer4eto]

Слънцекод

Това как не съм го забелязал???

[scion_of_storm]

^ е, не знам, що, да не би то да ти хареса и направи впечатление :р

^^ трябваше на български, щом е за Крум, но ти решаваш..

[LordZombie]

Ще напиша и на български,но ще е песен,исках на английски да е тва

[NiksY]

По Коледа ставали чудеса

По Коледа, говорят, стават чудеса -
и всичко, казват, може да се случи:
дори да полетиш в лазурни небеса
и там стрела любовна да те улучи -
стремглаво да западаш към земята,
но на пухкав облак да се приземиш -
където ангел да те гали по главата,
додето във блаженство не заспиш.
И в обятията му нежни да сънуваш
най-прекрасните моменти на света -
пък когато със съня си се сбогуваш,
да се превърнат в сбъдната мечта -
понеже Коледа е и че мога, казват,
съдбата собствена сега да изкова...
чудеса стотици чух, че го доказват -
ах, колко жалко, че не вярвам в това!

[LordZombie]

Майстор на Пъпеш (Master of Puppets cover)

Пъпеша ядеш
после го сереш
цяла вечер се напъваш
я се замисли
пак ли ще ядеш
таз воня,ужасна,гадна


Мама ме накара
да ходя на пазара
прeсен пъпеш аз
да купя за у нас

Пр:
Пъпеш,пъпеш
много по - вкусен от динята
няма костилка,нито кора
пъпеш,пъпеш

Не мисли а яж
пъпеша зовящ
Той в хладилника те чака
Взимаш ножа спящ
режеш после - яж
след това се наслаждаваш

Мама ме накара
да ходя на пазара
прeсен пъпеш аз
да купя за у нас

Пр:
Пъпеш,пъпеш
много по - вкусен от динята
няма костилка,нито кора
пъпеш,пъпеш

Пъпеш
Пъпеш
за вкуса ти аз бленувам
Пъпеш
Пъпеш
ей сега ще те нарежа
Пъпеш
Пъпеш
и ще те изям

Няма пъпеш веч
този твой копнеж
ще го гледаш на картинка
Ряза го преди
режеш и сега
свърши пъпеша ?! Когаааа....