Rhapsody, епичен пауър метъл Опции

[Megadeth]

A освен, че се съдят за името Рапсоди, другото какво е? Аз само това знам, но е крайно недостатъчно, а не знам и английски

[gadabout]

ОФФ: С Шефа се разбрахме да ви изкормим и изядем вътрешностите, щото само товарите сървъра, пишейки за Рапсоди, вместо за vegetarianian progressive grindcore.

[Megadeth]

Не обиждам не-чалгарските ти парчета, ти какво правиш тук?

[sharon]

втория албум на Дриймкуест е записан в студио още преди две години, вече май и третия е композиран. Четвъртият солов албум на Лука също мисля че е готов...

Прибави и предстоящия Vision Divine, който поне е насрочен вече.
^^ Относно споровете за името, историята мина и замина, затова и се "прекръстиха". А какво точно става в MCM - питай Joey.

[Rolf]

Ами, нищо ново не ни казаха. Те са си "on hold" горе-долу от година вече. Според мен все пак ще е добре да хвърлят повече светлина върху случващото се - къде точно се корени проблемът, какво иска всяка от страните в спора, какво пречи да се постигне съгласие... Пък, в краен случай, Luca винаги може да направи нов проект, с който да издаде готовата музика.

[Aresius]

Това няма да ни стане ясно, докато цялата дандания не свърши. Във форума на Рапосоди Лука написа, че няма да каже за какво точно се съдят, докато не приключи процеса, защото това можело по някакъв начин да навреди на групата.
Спомням си веднага след като изтече информацията във форума, в страницата си в Май Спейс Фабио Лионе беше написал нещо от рода на: "Ох, свърши се най-вече. Най-накрая се освободихме:". Но ден-два по-късно това бе изчезнало от страницата му и стана ясно, че са започнали да се съдят с МСМ.

[Dreamtale]

И нищо повече да не издадат, оставиха достатъчно велики албуми. Пък и винаги могат да направят нов проект/група, както написа Rolf.

[Megadeth]

Та те са в разгара си бре, тепърва трябва да започнат да обират славата си по страните.

[Aresius]

Споко, албуми ще има, и то няма да са малко. Ся тази принудителна почивка тамън ще ги нахъса още повече.

[Megadeth]

Нещо не ми се връзва, нали Рапсоди са имали съвместно турне с Меноар, как тогава ще ги съди Демайо? Другото, което е, че четох в интервюто Ви, че Фабио казва, че не се е стигало до съд.. А тук се пишат съвсем други неща?

Не мога да не те попитам за смяната на името. Каква беше същинската причина да прекръстите групата на Rhapsody Of Fire?

Както знаеш, през 2005-та година проведохме първото си турне в Северна Америка. Някакъв американски музикант ни забеляза и се свърза с нас. Оказа се, че той притежава правата върху името Rhapsody. Това беше много странно за мен. Девет години съществуваме като банда под това име и изведнъж се появява този човек, за да ни сервира подобни неща. Не желаеше да се наричаме повече Rhapsody и вероятно беше прав, поне от законова гледна точка. В крайна сметка мисля, че намерихме най-доброто решение. Вярно, направихме малка промяна, но според мен до голяма степен си е същото име. По този начин и той е доволен, и ние сме доволни – не се стигна до съд и излишни разправии.

А въпросният човек за какво използва името Rhapsody?

Той се занимава с музика, доколкото разбрах, но е съвсем различна от нашата. Няма група, твори сам. Не съм слушал нещата му... Ако трябва да съм честен, не разбирам дори с каква идея е регистрирал думата Rhapsody. Но така или иначе, с това се свърши и то по най-добрия начин.

[Warrior Of Ice]

^ Това с името е съвсем друг, много по-стар случай, който няма връзка с настоящия съдебен спор с MCM.

[Megadeth]

Е, аз разбрах, че Демайо имал притенции към името им. Това MCM що ги съди, кво е MCM? Няма ли как да им помогнем, не даваш много инфо, а знаеш.

[Warrior Of Ice]

DeMaio не ги съди за името, а по-скоро заради някакви нарушения на договора, който са имали с компанията му - Magic Circle Music. Доколкото схванах, пичовете от Rhapsody са искали да се махнат, а договорът им е бил за още издания. Повече не знам, може би Aresius е в състояние да разясни.

[Megadeth]

Благодаря

[Aresius]

И аз не знам повече. Информацията е доста оскъдна и забулена в тайна. Лука писа във форума на Рапсоди, че няма да каже каква е причината за разправията с МСМ, докато делото не приключи.
Рано или късно ще се разбере де. Дано само да е по-скоро.

[Rebel]

Тия като ги слушам ми се пие повече

[winterdawn]

И не само на тебе beer,beer xD!

[Aresius]

Ъммм... за първи път чувам на някой да му се допийва от музиката на Рапсоди
Обикновено музиката им предразполага към други дйствия - да вземеш меч или брадва (или квот имаш подръка, стига да нанася поне среднотежка травма при удар) и да почнеш да млатиш вразите (или който ти се изпречи пред очите)

[lodborg]

"The Frozen Tears of Angels" излезе и е страхотен. Хареса ми в пъти повече от второто "Symphony" и от предния албум определно. Много улегнало звучат, харесва ми че мелодичността им тук е целенасочена, хареса ми и че няма отнесени парчета, а дори и баладата звучи съсредоточено. Много доволен оставам, да видим докога. Проблемът с албумите на Rhapsody при мен е, че ми омръзват бързо, но поне е сигурно, че групата отново няма да остави феновете си разочаровани.

[Rolf]

Пауър метъл албумът на годината дотук. Много различен от последните два, сякаш са се позавърнали към по-китарното звучене на старите албуми. Чакам и соловите на Лука.

[shogot]

Силен нов Rhapsody, безспорно. Много, ама много свирене както винаги. "Reign of Terror" е страшна, като тук музикантите си позволяват лека заигравка с любимия ми блек, а едноименната е просто грандиозна. Като изключим някои изстъпления, италианците са наблегнали на песенното начало, а не на показно техничарство. Очаквам с нетърпение коментарите на Warrior of Ice и Sharon!

[To Mega Therion]

Новият албум е красота! Харесва ми, че повече е наблегнато на китарата. Фаворити са ми "Sea of Fate", "Reign of Terror", "Crystal Moonlight", "Raging Starfire", но като цяло слаба песен на албума няма. Баладата е доста разнообразна и приятна. Единствено не съм впечатлен от оркестърната версия на "Sea of Fate".

[Aresius]

Този албум заедно с Power Of The Dragonflame са двата най-директни и стегнати албума в дискографията на групата. Не очаквах, че албумът ще е чак толкова китарно ориентиран, особено като се има в предвид как звучаха последните им два албума. За мен в албума няма нито една слаба песен, харесва ми дори и италианското парче, макар че не съм голям превърженик на италианските им песни (песните се ОК, просто бих предпочел да са изпяти на английски).
Три неща правят много силно впечетление - симфоничните елементи тук са сведени почти до минимум (за стандартите на групата); Лука свири като ненормален, сякаш е бил вързан няколко години и сега след като са го отвързали е взел китарата и е откачил ; и скоростта, която се бе позагубила в последните два албума, се е завърнала. Аз лично оценявам албум по десетобалната система на 9.5. Има някои неща, които ще спомена, заради които не мога да дам 10 на албума, колкото и да го харесвам:
- кратък е. След три години и половина очакване, се надявах на албум дълъг поне час без бонусите.
- липсва ми чист оркестрален пасаж, нещо така характерно за албумите на Рапсоди, та дори и той да е 20 секунди само. Просто film-score елемента от музиката им е изчезнал. Това бе един от елементите, които правеха музиката на групата така уникална.
- краят на последната песен ме разочарова. Началото си е страхорно, самата песен е екстра, обаче финалът и е някакси безличен. Все пак говорим за Рапсоди и за последна песен в техен албум. По традиция тези песни се водят за супер епиките в албумите им. Трябваше да измислят нещо по-грандиозно и епично за финал на парчето. Също така с тази песен групата уби една традиция датираща още от втория им албум - а именно да вкарват интрото или част от него във финалната песен. Просто бяха длъжни да вкарат страхотното интро на албума в края на тази песен и така албумът щеше да звучи по-завършен някакси.

Иначе албумът е екстра, аз съм адски доволен. Лука кърти сола, Фабио пее та се къса, отново чуваме сола на Алекс, ритъм секцията е стабилна, саундът е страхотен, песните са страхотни... Само лееееко по-симфоничен да беше.
Доста съм взискателен, но все пак това е любимата ми група от 1997-ма

[Midnightsun]

Много хубав албум. Точно, защото не е толкова симфоничен, още повече ми хареса, защото песните не доскучават с безконечни епични оркестрации. Вкарали са нови идеи, свирят и пеят та се късат.

ПС: Аресиус, стига с тая мания по английския , ако имаше още 1-2 парчета на италиански - още по-добре.

[krava_v_kosmosa]

На мен пък никак не ми омръзва/доскучава бързо, даже напротив - с всяко едно прослушване се зарибявам още повече.

Raging Starfire кърти отвсякъде.
Комай новата тава ще се превърне в част от най-успешните отрочета на италианците, получават моите адмирации за добре свършената работа. ;р
Парчетата, които веднага ми влязоха под кожата и които въртя нонстоп, откакто се появиха в нета, са Рейн ъф Терър и Сий ъф Фейт. Едно голямо браво на Rhapsody!

[Warrior Of Ice]

"The Frozen Tears Of Angels" значително се размина с предварителните ми очаквания, но само в положителен смисъл. Бях се настроил за логичното продължение на "Triumph or Agony", само че бандата е решила да позагърби саундтраковия аспект за сметка на по-китарното начало. Няма какво да си кривя душата - точно това ми липсваше в последните два записа, които иначе обожавам. Не е втори "Power of the Dragonflame", но не е била такава и целта. Много емоция и епично звучене, техничарско свирене в изобилие, малко фолк и прогресарски забежки за цвят... На моменти дори дочувам мотиви, леко напомнящи Vision Divine, което ме навежда на мисълта, че този път и Fabio е имал някакъв пръст в композирането. Въобще, изключително богат и изпипан албум. Rhapsody за пореден път ме убеждават, че не могат да стъпят накриво.

[Aresius]

Въобще, изключително богат и изпипан албум. Rhapsody за пореден път ме убеждават, че не могат да стъпят накриво.

Аз в това се убедих още преди 10 години. И точно затова са ми любима група и както изглежда винаги и ще бъдат. Когато излезе нов албум на групата, знам какво ще чуя и знам, че няма да съм разочарован. Те стила си никога няма да го променят. И все пак албумите им не си приличат толкова много, както някои биха казали - всеки си има своя уникална атмосфера и във всеки албум има по нещо ново - нещо, което преди не сме чували от групата (в новия албум бих казал, че това е песента Lost In Cold Dreams - Рапсоди никога са нямали подобно звучаща балада. Звучи като стандартна пауър метъл балада, но е доста по-различна от останалите им балади). Музиката на Рапсоди е винаги богата, мелодична и епична, без значение дали даден албум е по-китарно ориентиран или е с по симфонично/саундтраково звучене.

Вчера прочетох част от интервю с Лука, в което той казва, че за новия албум е композирал 40 песни, но повечето от тях според него не били достатъчно добри. Тези 9 песни в албума били най-добрите уж. На харда на компютърса си имал още доста готови парчета... Ееех, ако можех само да му хакна компа

[sharon]

Добре е, че все още го нямам на диск, инак досега да съм го прогорила сто пъти от слушане. Не само, че спазиха обещанието за "по-мрачен и китарно ориентиран албум", но изковаха изключително улегнал и зрял запис, какъвто не съм чувала от "Dawn of Destiny" - "Power of the Dragonflame" ерата. Всъщност, ако трябва да го описвам с две думи, това ще да са "балансиран" и "компактен", сякаш тук са достигнали абсолютно златно равновесие на везните. Вярно, че Лука каза нещо от сорта, че е преоткрил любовта си към зверското свирене, но не очаквах да чуя чак толкова солидна рифовка, за отделните сола да не говорим. Имайки предвид, че албумът не е записван с реален оркестър и симфоничната част е по-бледа за сметка на това, пак продължава да звучи в най-добрите им традиции, така че не ми липсва нищо конкретно.

Харесва ми, че Фабио вкарва още от споменатите Vision Divine елементи в стила си - чисто музикално, песните звучат допълнително разчупено и заради адски подходящо написаните вокални линии. Някои прогресарски нишки в Crystal Moonlight са много точно доказателство за това, има и един момент от едноименната песен, който звучи сходно; Интрото Dark Frozen World е великолепно късче мрак, което е на път да се превърне в личен фаворит като за откриващ пасаж. Най-вече ме впечатляват преходите между отделните парчета - тeзи между Reign of Terror, Danza Di Fuoco E Ghiaccio и Raging Starfire вкарват страшен контраст заради блекарските вокали ала When Demons Awake и фолкаджийската мелодия в духа на Lo Specchio D'Argento. Самата Raging Starfire и On The Way To Ainor могат спокойно да се похвалят с откачена ритъм секция и уникални припеви - много директни, химново-ударни, запомнящи се и с най-голям потенциал за шампионското място в целия албум. To Mega Therion се оплака от оркестралната версия на Sea of Fate, която при мен е на срещуположния полюс - с помощта на променен аранжимент и забавено темпо, Rhapsody изкарват две песни от една с коренно различна експресия, още повече, че втората версия представлява изразителна балада-шедьовър като по учебник.
Леко в ретроспекция, нещо ми се набива в ушите при съпоставка на "The Frozen Tears of Angels" и "Triumph or Agony", а именно липсата на онази Manowar-ска китарна основа, която доминираше в миналия. Не казвам, че не звучеше интересно сама по себе си, но все пак е друго да слушаш стопроцентово бижу на Rhapsody. Не знам какво стана с Magic Circle, но в крайна сметка Лука и компания си измиват ръцете и излизат на чисто без да оставят и един сходен риф, все едно никога не са влизали в пререкание с лейбъла на Джоуи.

В резултат получих музика в духа на двете ми най-любими творби на Rhapsody въобще - всеки в такова положение би номинирал записа за пауър албум на годината. По една стара традиция, конкуренцията им отново ще е в лицето на Blind Guardian, но ако те не изкарат нещо в пъти по-добро от "A Twist In The Myth", отново ще дишат прахта на италианските си колеги в личната ми класация.

[Airin Of Ancelot]

+1 към всички доволни. Страшно силен албум, напомниха по най-добрия начин, че са сред водещите групи в стила си, че и не само. Харесва ми също, че се е получил по-китарен, по-тежък и дори по-мрачен от последните. Кой знае, в следващата тава току виж пак ангажират цял оркестър. А ако е вярно това за количеството композирана музика, нищо чудно съвсем скоро да запишат и още един албум (все пак имаше четири години суша).

[To Mega Therion]

Излязъл е и видеоклипът към песента "Sea of Fate". Можете да го гледате тук.