Горещият стол, идея... Опции

[beyondtheblack]

Както и да е, поласкани сме от интереса и уместно зададените въпроси

[Clayman]

Мн ме израдва тая тема ако няма желаещ за стола нека бъда аз

[Twilightfall]

Изпрати ни молба, автобиография и актуална снимка, и вероятно ще ти се обадим за интервю.

[Warrior Of Ice]

Редно е monolithe да избере следващия.

[monolithe]

Ами, тогава The Heir Of The Throne Is...

Twilightfall

Жертвата е избрана! Който иска да започва, аз ще се включа по-късно!

[monolithe]

Ами, аз ще започна като не щете. Добре...

Как се запали по метъла?
Защо точно метъл? Че после и дет метъл?

Разкажи ни нещо повече за себе си, това, което съформците ти няма как да знаем, без да те познаваме лично.

[_Moonshield_]

Вярваш ли в извънземни?
Кога се напи за първи път и какво се случи?

[Warrior Of Ice]

В интерес на истината, адашът вече сяда на стола, още когато никът му беше Stormrider...

[monolithe]

Aми тогава, ако пак аз избирам, нека избраният е Clayman.

Моите въпроси си остават същите!

[Clayman]

Та:

^^^ Запалих се още като малък от брат ми той слушаше Мейдън и Металика. Иначе сериозно прослушах преди 6 години. Ест почнах с комерсите, но кво да се прави всеки греши .

Еми не съм от най-големите фенове на дет метъла, но има групи който хипер мн ме радват тип Сикс фиит и Катаклизъм.


^^ Еми приемам идеята че не сме сами във вселената, щото иначе ще е скучно, но не мисля че има някви летящи чинии, подноси и темподобни.

Напих се зверската на Слънчевото затъмнение, което ако не се бъркам беше 1999 , което ще рече че съм бил на 9. Тогава чичо ми Киро не напи с бира и наште казаха че съм повърнал и съм заспал в палатката, слава Богу ме изпуснах затъмнението

[Ghost]

На In Flames хубаво си фен, ами Dark Tranquillity?

Какви са любимите ти занимания?

[Clayman]

Попринцип всички са на мнение че In Flames и Dark Tranquility се водят ръка за ръка, но нещо не могат да ми хванат ухото. И чистите и дет вокалите на Майкъл са на такова ниво че просто ако коментирам ще е срам, но и това не помага


А за заниманията, любител фотограф съм, обичам да се разхождам, а най-любимото ми занимание е да ходя с приятели някъде извън София

[_Moonshield_]

Можеш ли да постнеш 2-3 от най-любимите ти снимки, които си направил?

[Clayman]

Няма проблем малко са зле, но съм все пак само любител иначе обичам да снимам пейзажи за всяка снимка ще обясня кво ме е подтикнало да я направя:

на тази снимка е един приятел просто видях колко е нищожен спрямо панорамата (това ми е любимата снимка)

тази я правих в движение от един автобус, иначе си заслужава да се покаже с каква красива природа разполага България

нищо особенно просто мн приятен пейзаж (от Русалка)

залез от балкона на хижа "Звездица" - Витоша

още един залез

давайте още въпроси

[gadabout]

Кво става в 22ро?

И как беше бала? Още ли е толкова зле във Военния и къде бяхте после?

[Clayman]

Не искаш да знаеш кво става с 22-ро след нашия випуск останаха само е*ати утрепките мн са зле горките деца правят се на лоши хулигани


Иначе бала беше супер добре. Бяхме във Военния (там са оправили и не е мн мизерия) след това бяхме в Най (и тук всички труе метъли ще кажат тоя позьор е ходил в Най, тоя не е метъл и тн.) и там беше що годе добре само музиката ест, но кво да се прави ще се търпи пък и се понапих и не обръщах мн. внимание. Сутринта нападай 22-ро като за последно и изкарахме акъла на всички даскали и така мн приятна вечер.

[Ghost]

Много са хубави снимките! Какво смяташ да учиш/работиш? Нещо с фотографията?

[Clayman]

Благодаря


Еми няма да следвам с фотография тя ми е само хоби. Иначе мисля информационни технологии, информационна сигурност или дизайн да уча зависи за кое ме приемат

[Ghost]

Е, слагай следващия вече.

[Clayman]

Еми слагам beyondtheblack, ако той е бил, слагам gadabout, а ако и той е бил някой който се кандидатира за мястото

[beyondtheblack]

Блаааа
beyondtheblack не е бил

[gadabout]

Гадабаут Е бил, но бионддъблак НЕ Е бил'.

Айде, въпросите към вториЯ от споменатите:

1. С какво прослуша метъл?
2. Блекът ли е номер едно за теб и ако да - защо?
3. Разкажи нещо страшно любопитно от своя живот, свързано с музиката (по желание).
4. Защо "отвъд черното"?
5. Няма друг въпрос...

[Ghost]

Какви животни харесваш и имаш ли домашни любимци?

[beyondtheblack]

Twisted Sister '85, Accept '85, Dio '83, Helloween '85, Running Wild '84, Manowar '84, Maiden '85, Judas '84, Metal Church '85, '86 ми бяха първите касетКи.

За мен номер едно е блусът. "I love the blues, that's all my story - if you don't feel it you would never understand";)
В кръвта ми някак е и соулът, фънкът, истинската афроамериканска музика. Джеймс Браун, Стиви, Арита...I've got soul!
Там някъде, разбира се, се класира и метълът. Мисля, че Халфорд винаги ще е номер едно за мен, и не само чисто хронологически. У него има някаква дълбина, някаква тъмна носталгия, която тегли. И докато блусът е мракът, от който можеш да се измъкнеш, метълът е този, от който не можеш. Затова и "отвъд черното" - черното влече, но пък - колко да те завлече.
Да кажа и че Халфи има най-прецизната вокална фраза, чиято острота и интензитет достига (и може би надминава - логично, жанрът е екстремен...) само Сатир.
Коректно е да кажа, че от по-новите субжанрове блекът ми е най- на сърце. Защо - не съм се запитвала, най-вероятно заради цялата си естетика.
Ще отбележа и че смятам операта за върха в музикалното изкуство, като цитирам и Скат Порн: "никъде, освен в операта и екстремния метъл, няма такъв драматизъм". Обичам драмата и емоционалната ексцесивност; сластно ми звучат думи като indulgence, decadence, corruption; изживявам се като аристократ по дух, завършен индивидуалист, па на всичко отгоре и революционер - свободата ми е най-скъпа. Питая неприязън към всякакви колективни форми като религия, посещаване на пионерски лагери и метълкампове, и други. Всичко това събирателно може би отговаря за блека.

Музиката е животът ми и всичко е интересно, но "любопитно" може би включва клюкарски елемент...
Освен нещо смешно да се сетя...
Хаха, несвързано с метъла - на джаз фестивал световноизвестен саксофонист е чул как свири мой приятел (Миро Иванов, китарист), и на афтърпартито отива до него и започва да му обяснява как много му се е накефил и би искал да изсвирят нещо заедно. Миро обаче по това време не знае грам английски и с 32-каратова усмивка отговаря: "Thank you! Good night!"
Със същия Миро отиваме да вземем автограф от Халфорд...аз му плямпам 5 минути разни дълбокомислия, при което той нито веднъж не ме поглежда, а се е втренчил в Миро в бяло костюмче...Последният обаче не поддаде и оттогава не го признавам за никакъв фен на Халфорд.
За фен признавам Милко Стоянов, който пък луд по Ковърдейл, и разправя: "За Дейвид бих направил всичко, ВСИЧКО!"
Друго к'во...отивам на афтърпарти на Самаел и моля един пич да ме снима с басиста Мас. Снима ме после, увери се че снимката е добра, след което ме пита: "А с мен не искаш ли?" Отговарям леко арогантно: "Че ти кой си?" А той съвсем непретенциозно: "Марко съм аз, китарист, май също съм от тази група..."
Но то в тоя димилник "Блек лодж" мога да бъда извинена.
Друго кво...като бях 7-ми клас, си спретнахме едно мазе да се крием и слушаме метъл. Лудо се кефех на Туистед (и досега така!). Бяхме ги надули, но дойде милицията и хоп в ареста. Едвам повярвах какво ми рече оня дебил: "Ти знаеш ли, моето момиче, кои са тези Туистед Систерс? Ами те са пет извратени сестри!"
Последва беседа с провинилите се на тема "Айрън мейдън са нацисти", и още куп глупости.
Хехе, ние обаче не се отказахме и си направихме колиба от кашони на брега на река Боклуджа в Шумен, където надувахме мятъл. Подпалихме я обаче с цигара, изгоря...аре, че много пърпъляшко взе да става.


^ За животните - какви любимци да имам, та аз отговорност и за тамагочи не бих поела. Току духна нанякъде, пък и не се знае дали светът утре няма да свърши.
Иначе обичам кучета (но не мастии), мразя котки, имам фобия от змии. Сякаш магарето ми е любимото животно, големи са сладури. И някои мъже така.


P.S. Разфилософствах се, а защо всъщност beyondtheblack - много ясно! Парче от един от най-великите метъл-албуми на всички времена!!

[I Like Scat Porn]

Как беше в Англия?
Смяташ ли да имаш деца? И защо/защо не?
Място на което не си ходила, но много искаш да посетиш?

[beyondtheblack]

В Англия се чувствам у дома си - дълбоко и необяснимо усещане. Би могло да се се обясни с това, че цивилизацията в крайна сметка идва от добрата стара Англия. Има един особен комфорт, идващ от традицията и културата, плюс допълнителен комфорт поради безпрекословното зачитане на личното пространство. Англичанинът никога не би те притеснил с твърде лични въпроси (вкл. колко получаваш), камо ли да те притиска с някаква пропаганда. Толерантността е дълбоко вкоренена в цялата им мисловна традиция. За жалост, обаче, от добрата стара Англия е останало твръде малко. Кварталът, където живях преди 10 и повече години, беше почти етнографски музей на кокнитата - не че питая кой знае колко топли чувства към тях, но, завръщайки се миналата година, открих, че не е останал почти никакъв англичанин. Е, имаше двама-трима (съвсем буквално). Главната улица преди представляваше колоритен пазар; сега по нея хвърчат БМВ-та на литовската мафия, която била завладяла района, а обитателите са източноевропейци (адски много българи), турци, индийци и пакистанци. Много от продавачките в магазините са с фереджета.
Пътувайки по-нагоре към Йоркшир, бях втрещена от още по-голямото мюсюлманско влияние там. На град Брадфорд му викат Брадистан - от Англия са останали само сградите, върху които обаче се четат надписи "Аллах Акбар", "Елате да празнуваме Рамадан" и др. Стигнало се дотам, че нормалните мюсюлмани не пускали децата си в джамията заради радикалната пропаганда.
Поради криворазбрана толернтност било забранено да развяваш английския флаг, но пък може турския.

Прави ми впечатление нивото там на масовата култура. Пускайки национална телевизия, не виждаш шоуто на Слави, а шоуто на Стивън Фрай, примерно. Редовият бачкатор не слуша Гергана, а Симпъл майндс.


Никога не съм имала майчински инстинкт. Умиляват ме старците, а не децата. Страхувам се, че един ден ще ми се прииска, но ще е твърде късно. Към децата се отнасям като към възрастни и ме притеснява фактът, че може да родя дете, без да съм могла да обсъдя с него дали иска да се е раждало. Аз например бих предпочела да не съм, но никой не ме е питал. Майка ми има деца от егоистични подбуди - така "продължавала да живее". Тотално грешен мотив. Какъв обаче би бил правилният мотив да имам деца, след като виждам накъде отива светът? Защо бих причинила на някого всичко това?


Много искам да отида в Испания, оле!
Също така на Вануату, Сейшелите, Малдивите и Бахамите.
Едит: ходи ми се и в Исландия! Една позната ми напомни...
"I just got a message from a friend of mine in Iceland. He's one of the organizers of the Antichristian Metalfest in Iceland, and he invited me to come to this festival! Since Iceland is in dire straits, economically, I think the flights and hotel stays there should not be too expensive! I don't know, we will have to iron out all the details, but it sounds really exciting, and Rotting Christ would be playing! This guy hosted Rotting Christ's tour to Iceland two years ago, and the guys stayed at his place and everything! So that was really cool!"


Йорк













Брулени хълмове

[Aglarana]

Да разбирам ли, че "Брулени хълмове" е любима твоя книга? Предполагам - и тази любов към Файнс и т.н. : ) Други, ценни за теб?

[beyondtheblack]

О, да. Романтик до мозъка на костите съм...А Файнс е идеален за ролята - тя е и любимата ми негова. По-добър от Оливие като Хийтклиф; изобщо версията с Файнс и Бинош по- ми харесва от класическата.

Това по-горе (руината с дървoтo) е къщата-прототип на имението "Брулени хълмове"



Малко бях озадачена, понеже в книгата се описва огромна къща. Затова пък "Тръшкрос грейндж" (къщата на Катрин, когато вече е Линтън) е доста по-близо до образа от книгата



Прозорецът на Катрин (горе), където тя очаква ли очаква Хийт



да дойде някъде оттам



И аз така, хаха




Та, романтичната литература ми е най- на сърце.

My soul is dark - Oh! quickly string
The harp I yet can brook to hear;
And let thy gentle fingers fling
Its melting murmurs o'er mine ear.
If in this heart a hope be dear,
That sound shall charm it forth again:
If in these eyes there lurk a tear,
'Twill flow, and cease to burn my brain.

But bid the strain be wild and deep,
Nor let thy notes of joy be first:
I tell thee, minstrel, I must weep,
Or else this heavy heart will burst;
For it hath been by sorrow nursed,
And ached in sleepless silence, long;
And now 'tis doomed to know the worst,
And break at once - or yield to song.

- Byron


Beauty is truth, truth beauty," - that is all
Ye know on earth, and all ye need to know.

- Keats


Романтическата литература е формирала цялата ни култура днес...идеята за индивидуалност, за борбеност, антиконформизъм, за силата на разума...Да не пропускаме и атмосферата, стихийността, мрачната природа. Днешните ни музикални идоли като че ли не са измислили нещо кой знае колко ново.


Съжалявам, че не можах да отида до Дартмур - където се разиграва "Баскервилското куче". Холмс е любим мой герой.






Иначе не чета много...да не кажа, никак. Отчетох си като дете - Мери Попинз, Питър Пан, Флорентина, Нилс Холгерсон, Гъливер и всички те.
Сега съм много избирателна...търся нещо, което да откликне на най-непосредствените ми екзистенциални нужди. Нещо екстремно. Няма време за четене, трябва да се живее! "Before my death, I hope to obtain my life", казва Буковски.
Май не искам да се претрупвам с чужди наративи - така ни заливат те отвсякъде, че не можем да открием собствения си. В случая с Буковски, сякаш чета себе си. Ако пишех, бих писала като него (хаха, ще ми се).

Обичам и Стивън Кинг (колкото и да е комерсиален). Не се сещам за друг автор, който да има смелостта да говори за нещата толкова откровено. Още потръпвам при спомена за "Библиотечна полиция", където на няколко страници описва от първо лице изнасилване на малко момче...

За това да позагърбя художествените текстове допринесе и следването ми на философия - там свикваш с пределната концентрация на смисъла и художественият текст често ти се струва воднист (което, разбира се, е изкривяване). Има обаче чудесни художествени текстове сред философските, и нямам предвид само Камю и Ницше, а художествено-философския изказ на мислители като Гадамер, Ясперс...
Препоръчвам на всички "Въведение във философията" на Ясперс - малка книжка, дълбока и същевременно четивна, увлекателна.

А любима книга - "Любовни истории на обикновената лудост" на Буковски. Преводът е страхотен. Мисля, че беше от изд.Архетип, 1991 г. Безценна.

[Aglarana]

Май не искам да се претрупвам с чужди наративи - така ни заливат те отвсякъде, че не можем да открием собствения си.

Съвсем съгласна съм, повлияна може би и от героя на Далчев, забравил да живее, забравил да екзистира дори:
Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.

Страхотни снимки!
И между другото..първоначалното впечатление понякога се оказва измамно ; ) Което е хубаво!

[beyondtheblack]

Ако имаш предвид впечатлението от моята особа - тя сама си е виновна. Влизането с рогата напред е защитна реакция (типична за зодия Рак, която ми е определяща в хороскопа, плюс агресивния асцендент Стрелец). Много съм впечателителна - това пък от Рибите - и ме афектират негативизмът и агресивната глупост, които битуват и в този форум, както и другаде...
Хаха, on a lighter note, сещам се за един мой професор. Влиза при него полуоблечена колежка, която откровено не знае нищо. Той й казва: "Какво очаквате от мен, колежке, явно е, че ще се видим наесен..." А тя: "Нямам нищо напротив да се видим, ама защо да е чак наесен!"
Писал й три за "импровизираното незнание". А две писал на "агресивното незнание" на някакъв, който знаел точно колкото колежката, но почти се нахвърлил на професора, претендирайки за несправедливо отношение...

Далчев е любимият ми български поет. Заедно с Ботев, разбира се...
И Николай Кънчев:

Първи сняг - и съчинение за него.
Аз, до теб на чин, прописах и разбрах, че
съчиненото е винаги вторично.

Затова и класовете не повтарях,
а неповторимо запленен, се считах
за изключен от училище без тебе.

Първи сняг - и обяснение сред него.
Бе така първична първата целувка,
че взаимно никога не се повтори.

Аз съм вече снежният човек и чакам
да се появиш като лавина с шепот:
искам да ти върна първата целувка!


Присетих се и за друг голям поет, който почина...само на 23 години.
http://www.slovo.bg/old/litvestnik/143/lv0143014.htm
http://www.bukvite.bg/forum/index.php?showtopic=37

Орлин Дянков беше студент в Шуменския университет; ето какво е написал за моя мил свиден градец, уникален с това, че там нищо никога не се случва:

Този град е един малък Рим -
всички улици водят към центъра.
Тук от болка дори да горим,
той тъй все безпроблемно ще крета.

Ще разнищва поредния мит
за растящи цени и проблеми.
Този град е един малък Рим,
който няма за чувстване време.

И напълно достатъчен взрив
причинява общинският вестник:
"Построено, строим, ще строим..."
плюс познатата показна честност.

Броди призрак в Европа, върви,
тук-там влачи се - явно от старост.
Ако този град е един малък Рим
не винете Нерон за пожара.


"Почина"? Не...изгоря. Получи инфаркт - като сърдечните хора.

ПОСЛЕДНОТО ПИСМО НА ДОН КИХОТ

Конят изглежда ужасно. Шлемът е жива пародия
и сигурно бих се разсмял, ако сам се присъня на себе си.
Сега оздравявам сред близки. Свърши безцелното ходене.
Дулцинея разправя за мен и за мойта любов непотребна.

Как уютно е тука, във къщи. Далече от вятърни мелници
разговарям полека със Санчо за днешни и минали работи
Понякога лекарят идва, присяда до мойта постеля,
аз го черпя със каничка вино, той пита небрежно за здравето.

Разправя, че нямало рицари и се радва на мойта нормалност,
а на мене ми иде да стана и със жест да му тръшна вратата,
но му казвам учтиво: "Довиждане!", после плача от яд и от жалост
като стар лунатик, на когото са отнели съня и луната.

Свършиха силите в мене. Росинант си почива в обора.
Не успях победител да стана и при бог ще отида потиснат.
Аз не вярвам във свойто завръщане. Вие също не вярвайте, хора!
Дон Мигел, на колене ви моля, хайде друг край за мен да измислите.