Метъл идеология Опции

[Mor Galad]

"Музиката е директен код към човешката душа" - не съм сигурен кой го беше казал, но ми се струва вярно. Всеки от нас интерпретира музиката, който слуша по различен начин, вижда в нея нещо от себе си и това провокира определни емоции. Струва ми се, че ние не просто възприемаме музиката, а я използваме като градивен материал, за да претворим вътрешния си свят. Така на едно и също парче могат да се дадт много интерпретации в зависимост от това кой го слуша. Безспорно музиката има своите обективни характеристики като лад, тоналност, темпо и т.н, но те ми се струват по-скоро допълнения към основното - способността й да активира човешките емоции, а начинът по който го прави е субективен и уникален за всеки човек. Ето защо на мен ми се струва, че ако определно произведение или стил трябва да бъдат оценявани то най-важният критерий би трябвало да бъдат чувствата и идеите, които призовават у отделните хора. Това в най-общи линии е целта на тази тема - всеки, който иска да сподели какво усеща и мисли като слуша любимата си музика.

Ще дам тон с едно парче, което е сред най-слушаните от мен: Nightwish - Slaying The Dreamer. Основната емоция, който обвързвам с тази песен е самотата, която изпитвах през пубертетските си години. Чувствах се сам и отхвърлен от целия свят и си живеех собствени измерения, населявани от елфи и магьосници. Всички естествено ми се подиграваха като се опитвах да споделя какво ме вълнува, а аз твърдо бях решил да не правя компромиси с това, което ми е скъпо в името на общуването с другите. Така не ми беше трудно да се идентифицирам с лирическия Аз от песента. Усещането за самотност беше примесено и с гняв срещу онези, които се опитваха да ме учат как да живея, което доста добре пасва с финалът, който Марко прави в песента. Slaying The Dreamer за мен е тъжна приказка за цената да бъдеш себе си и да заявиш мечтите си в свят, който ще ги унищожи, когато се докосне до тях.