Satyricon Опции

[beyondtheblack]

Истинското лице на Америка: от идиот по-голям идиот интервюират Фрост във възходяща градация.

1. Бийвис и Бътхед: "Какво мислиш за Байохазард?"
http://video.aol.com/aolvideo/null/aol-noi...m4v/43980110001

2. Чикенхед - "Какво мислиш за филма "Lords of Chaos"?"
http://www.youtube.com/watch?v=Mx4MexsezNQ...player_embedded

3. Гъмхед (като "глава от дъвка" - интересно е да се наблюдава дали дъвката ще изпадне от устата) - "What do you think of OBACK BARAMA?"
http://www.youtube.com/watch?v=l6vKHJ1ctcY

Обединяващо звено е изключително експресивният речник:
1.Ha!
2.For sure!
3.Absolutely!
4.Definitely!
5.Awesome!

[winterstorms]

Ха, тия интервюта имам чувството, че ги правят по задължение, колкото да отбият номера и без да си имат хал хабер от бандата...

[beyondtheblack]

Толкоз то от едни американци. Останалите се стараят! Ей га например един аустралиец...

"Из http://www.fasterlouder.com.au :

Прослушването на последния албум на „Сатирикон”, ”The Age Of Nero”, може да се сравни с четенето на класически роман – многопластов и в крайна сметка възнаграждаващ. В тази връзка не е изненада, че Фрост не възразява на определението за музиката на „Сатирикон” като „метъл за мислещия човек”.

- „Виждам защо музиката ни бива наричана така – в нея има определена дълбочина. Опитваме се да подхождаме творчески и съдържателно към екстремната по същината си музика. За да бъдем разбрани, трябва да се включат и умът, и сърцето на слушателя.”

В отъждествяването на „Сатирикон” с индивидуалистичния, артистичен метъл няма слаба брънка. Фрост отговаря на въпросите с непогрешимо отработен финес. Целта на „Сатирикон” е да правят музика, която изисква многократно слушане, преди да се оценят внимателно конструираните й пластове.

Имайки предвид, че Сатир е написал албума уединен в горска хижа в Норвегия, барабаните на Фрост се вписват в него органично, без видимо усилие.

- "Прекарахме много време експериментирайки и репетирайки. Необходима е тясна работа с композитора, за да се придаде завършек на визията му: той винаги ще има много по-добра представа за цялостната картина, докато аз виждам само малка част. В последна сметка, резултатът трябва да бъде функциониращ. Трябва да „повдигна” парчето и да го „снизя” там, където композиторът желае."

”The Age Of Nero” е седмият албум на ”Сатирикон”. След като са работили заедно 17 години, Сатир и Фрост продължават да предефинират формата, удовлетворяваща идеалите им.

- „Тя е прогресивна, без съмнение – ние сме прогресивни и непредсказуеми. Винаги трябва да си фокусиран върху това кое прави музиката възможно най-добра. В този албум има дивост и суровост, каквато нямаше в предишните, заедно с грандиозни и епични елементи. Уникалното за „The Age Of Nero” е тази комбинация.”

Музикално ”The Age Of Nero” е сведен до най-семплата, но добре пресметната форма в метъла. Минималистичното му и мрачно настроение е повлияно, според Сатир, изцяло от влошаващото се състояние на природата и културата.

- „Албумът представлява рефлексията на Сатир, повлияна от негови силни вътрешни преживявания. В момента наблюдаваме краха на една империя. Вземете новия проблем с разрушителния феномен на глобалното затопляне – нищо не можем да направим, освен да дадем най-доброто, на което сме способни. В някакъв смисъл сме обречени. Цялото това усещане се отразява в апокалиптичното заглавие, обобщаващо същността на албума.
На това турне феновете виждат „Сатирикон” с най-добрия им албум, ако мога да го кажа. Така или иначе, именно по този начин го чувстваме. Това пък ни носи ентусиазма и енергията, които ще ни изведат до следващото ниво. Плюс това, песните от албума звучат изключително добре на живо."

В тон с тънката им философия, феновете виждат група, напълно и всецяло отдадена на представлението и публиката. Фрост описва любимите си изпълнения с псевдорелигиозен плам:

- „Всичко опира до енергията. Преди концерт се зареждам догоре със сурова енергия. Такава енергия, която те довежда до ръба на лудостта. Когато почувствам това, е налице връзка с публиката. Имаме силното чувство, че споделяме нещо. „

В един идеален свят бихме срещали много музиканти като Сатир и Фрост. Дотогава, дори екстремният метъл да не ви импонира, няма как да не оцените техните възгледи и убеждения."




Не вярвам на Фрост да му се нравят хамериканците, Сатир обаче им се радва. По-долното ще излезе утре (опс, днес) в The Other Side:

SATYR (SATYRICON) доволен от публиката в САЩ

SATYRICON приключиха днес североамериканското си турне. В интервю за Noisecreep (http://www.noisecreep.com) Сатир споделя, че публиката в САЩ му допада.

„Харесва ми софистицираността и дълбочината, с която европейците подхождат към своята субкултура и музика, била тя блек метъл или нещо друго. Същевременно всичките дълги анализи на концерт или запис могат да дойдат в повече. Облекчение е да чуеш някой да казва: „That was f---ing awesome and that's it!”, както правят американците. Често това е всичко, което имаш нужда да знаеш - че някой е прекарал чудесна вечер благодарение на теб. Атмосферата е по-непретенциозна и това е част от културното различие между нашата и отсрещната страна на езерото."

Сатир се наслаждава и на разнообразието на отделните щати: „Удивителните пейзажи ми напомят мястото в Европа, откъдето идвам. Мегаполиси като Ню Йорк и Чикаго са забързани, Калифорния пък е лежерна и това ми харесва. Особено ми допада атмосферата на Юга – прекарал съм много време в Ню Орлийнс и околностите, там е невероятно.”

Последният „туийт” от SATYRICON (http://twitter.com/satyriconontour) обаче гласи: „Пристигането в Монреал е като да се върнеш обратно в Европа. Хубава вибрация.”

Очаквайки ги обратно „у дома” с гръм и трясък, транскрибирахме и систематизирахме част от словото на Фрост пред американските медии – документът е налице в блога на ”Satyricon Society (Bulgaria)” (http://www.myspace.com/satyriconbg). Очаквайте скоро и български превод.

[beyondtheblack]

Satyr – Unmasked Emperor, Proudly!


Наскоро „Terrorizer Magazine” публикува интервю със Сатир, където той най-после осветлява аудиторията относно бъдещата посока на развитие на „Сатирикон”. За посветените в каузата думите му са повече от достатъчни; за по-несведущите обаче ще си позволим встъпление.

Какво кара „Сатирикон” да се различават от останалите групи; нещо повече, от останалите гениални групи? Смеем да кажем, нивото на тяхната саморефлексивност и желанието да комуникират с аудиторията творческите си мотиви, интенции и процеси. Застъпничеството за публичността е това, което прави „Сатирикон” философите на метъла. Тяхното творчество не е нарочна мистерия; напротив, то е мистерия въпреки (или поради) стремежа да бъде демистифицирано. Провиденията на Сатир са по-дълбоки и всеобхватни, отколкото повечето от нас биха заподозрели – надлежно сме снабдени, обаче, с инструментариум за тяхното схващане. „Сатирикон” е интелигентен жив организъм, развиващ и самоосъзнаващ се пред очите ни. Творец не се дистанцира от творение: Сатир и Фрост живеят своето изкуство, като изострената им чувствителност работи за все по-дълбокото осъзнаване на тоталността на „вътрешния” и „външен” свят. Дуетът няма „личен” живот извън „Сатирикон”, а работата му е блестяща интерпретация на тази тоталност. Имаме Сатир – гениалния композитор, певеца с най-остра фраза в метъла и дръзкия, неотклоним първопроходец. Имаме Фрост, даващ на огнения дух плът, груув и гравитация със сочния си и изумително артикулативен барабанен стил. В творчеството на „Сатирикон” до този момент има може би два главни стадия: ранното излишество, лукс, разкош и ирония – романтичен етап, достигнал кулминация в ”Rebel Extravaganza”; както и безкрайно интересния етап, започващ с ”Volcano” и завършващ с класическия ”Age Of Nero”. ”Volcano” блести с енергията на два свята – един почти надживян и един провидян, като бива въведен съвсем нов, стриктен и консолидиращ метод. Тази граничност създава един от най-добрите образци на „Сатирикон”. ”Now, Diabolical” е интровертна концентрираност, стриктна структура и осезаем, синкретичен херметизъм. Наслаждаваме се на най-доброто, което Фрост е давал: барабани, описващи контура на едно тъмно пълнокръвно тяло, изригващо с най-режещия вокал, който Сатир е предлагал, и същевременно всмукващо ни необратимо. ”Age Of Nero” е израз на завършеността на „Сатирикон” и свидетелство за зрелост. Подходът, развит в предишните два албума, тук е доведен до съвършенство: всепомитащата мощ се разгръща без усилие, като величествен звяр в разцвета си. Можем да кажем, че с ”Age Of Nero” „Сатирикон” завършва етапа на себеопознаването си с пълна увереност.
След като краят на годината бъде отбелязан с ”Finale In Black”, Сатир и Фрост ще откликнат на един зов за себепретворяване, отдавайки на процеса най-малко година. С нарастваща възбуда гледаме заедно с тях към новото начало – още повече, със забързването на времената усещаме, че е отминала епохата на бавната, постъпателна еволюция, и най-после ще можем да прегърнем крайността на революцията. Няма място нито за колебливост, нито за носталгия – промените се извършват с размах и решителност. Натрупаната през почти две десетилетия сила няма търпение да се излее в нещо качествено ново.

„Завършекът на турнето ”Finale In Black” в Лoндон ще сложи край и на цикъла на представяне на „The Age Of Nero”, казва Сатир. „Това не е просто краят на едно турне, а начало на нова фаза в еволюцията на групата. Оттам нататък ще има много промени в нашия лагер. След като си вземем дълга почивка от концерти и се върнем след около две години, някои хора вече няма да са с нас. Макар че няма да правим нищо твърде драматично, ще изпробваме доста нови неща – смятам, че това ще е твърде благотворно за „Сатирикон”. Правим го, за да продължим да развиваме звука си: все още изпитваме удоволствие от това, което вършим, но ако то продължи още малко, несъмнено ще се стигне до застой. Движението в различни музикални посоки определено е най-добрият начин да избегнем застоя.”
„Има толкова много нови неща, които бих искал да направя като творец”, продължава Сатир след кратък размисъл, ”и едно от тях е да продължа да композирам за „Сатирикон” от съвсем нов ъгъл. Можем примерно да запазим интонацията си, използвайки напълно различен набор от инструменти в следващия албум. Може би има и нови звукозаписни техники, които да прибавят нов елемент към работата ни и да отворят свежа музикална територия. Последните ни три рилийза следват определен сходен модел, а с новия албум искаме да поемем радикално различна посока. Основата на „Сатирикон”, обаче – моята композиция и уникалният стил на Фрост – винаги ще остане същата."

Сатир споделя също, че Лондон заема особено място в сърцето му – което вече знаем от личен опит и сме документирали. Гледаме напред, тръпнейки в очакване на грандиозния лондонски ”Finale In Black”, година след кадрите от ноември 2008-а:

[_Moonshield_]

ПЕРПЕРИКОН

[beyondtheblack]

Възможно е - от перпетум.

[monolithe]

Ох, ебаси тура, с шведския Shining и Dark Fortress!!! Maлее, лудницата.

[beyondtheblack]

Пък и пътуването е почти без пари...
Който пропуска това, пропуска присъствие на действително ключов момент в историята на "Сатирикон"; още повече, не се знае кога (и как) Сатир ще изпълзи пак от колибата. Не ми се мисли какво ще е "Финалето ин блек" в Лондон, дано оживеем...

Шайнинг (Све) и другите две групи са прекрасно подбран бонус, разбира се!
М/у др., съпортът в САЩ - Toxic Holocaust i Chthonic - също не беше за подценяване.

[pungent_stench]

сега и тия ще се ''откажат от блек метъла'' , ахаха

[monolithe]

По-скоро очаквам да се завърнат към "Rebel Extravaganza" звученето. Или поне се надявам.

[beyondtheblack]

Някои пък чакат Второто пришествие...

[monolithe]

Въпрос на нагласа.

[beyondtheblack]

Ясно - но в интервюто Сатир съвсем ясно дава да се разбере, че носталгията му е леко чужда. В предишно интервю пък казва, че изобщо не му се прави метъл.
За мен пък носталгията е несъвместима с блекметъла като идеология: та нали да се чака Второ пришествие е религия.

[monolithe]

Ще видим, де. Нека да излезе нещичко ново, за да преценям за себе си. Според мен в момента обаче, групата е в сериозен застой от към идеи. Поне мен Ди Ейдж Ъф Неро не ме радва особено. А тази група я харесвам много... Да се стягат!

[beyondtheblack]

Нищо не си разбрал от Сатирикон. Слушай си там 1999 и си трай.
"Ейдж ъв Ниро" е токова грандиозен, че чак е трудно за разбиране...но иска сериозно четене, не става само с писане по форуми.

Идеята ми е, че коректността към артиста изисква да се вникне в концепцията му.
Не че не си свободен да мислиш каквото си искаш, но то си е за теб - храниш някакви утопии. Ако ти се живее с пълни илюзии, твой избор...и без това болшинството така си живее.
Само че това има общо със Сатирикон колкото Кичка Бодурова.

[monolithe]

Слушал съм го безброй пъти и не успях да намеря нищо за "четене" в него. За слушане се намира по нещо, но отстъпва с класи на един "Now, Diabolical", например. Едно е да четеш безвкусен американски комикс (2008), друго е да четеш класическа литература (1994-1999). Както и да е, де!

[beyondtheblack]

Както се редактирах по-горе, не може просто така да твърдиш, че 2008 не става за нищо, след като Сатирикон се обосновават в 50 страници защо е най-добрият им албум досега. Не че не можеш да ги обориш, но ще се наложи и ти да се обосновеш. Бих чула с удоволствие.
Иначе все едно нищо не си казал - смятам, това е ясно.

[monolithe]

Това, че последният албум е "най-добрият ни досега" го казва всяка една банда с не малка рекламна цел, не мислиш ли? Съмнявам се! От както Сатирикон влязоха в каталога на Roadrunner те гледат повече от бизнес страната на нещата. Лошо няма в това. Кинта да има. Кинтата купува гибсъни, ямахи, лайн сиксове, би си ричове (дано тези марки ти говорят нещо ) и кви ли още не, но кинтата не може да ти купува идеи. Не и като тези, които си създал в ранните си години, преди да си станал Мейнстрийм. Идеята ми е, че в момента на Сатирикон (моето огромно уважение към тях, като любима група) просто не им отива да издават ПОСРЕДСТВЕНИ албуми, след като имат такова наследство зад гърба си, вдъхновило не една и две банди, включая и моята, да започнат да свирят. Посочи ми една блек метъл група, която да ползва за вдъхновение The Age Of Nero например и свири уж олдскуул блек метъл. Ще ти стисна ръката с удоволствие.

Атмосферата в музиката на периода 1992-2002 > от 2008
МУЗИКАТА в музиката на периода 1992-2002 > 2008
Блек метълът в музиката на периода 1992-2002 > 2008

За мен поне е кратко, съдържателно и ясно!

[beyondtheblack]

Сатирикон ще ти опонират, че абсолютно нищо не си разбрал от това що е блек метъл. И тъй като Фрост има все пак повече общо с блекметъла от теб, доверявам се на него.

Колкото до това, че всяка група казвала нещо си - може да казва каквото си ще и това няма да има значение, ако е голословна.


„The Age of Nero” е мрачен и мускулест албум, когото възприемаме като най-завършеното ни и внушително постижение досега. Той обединява разнообразието от силни страни на групата, прибавяйки и нещо, което да ни изведе напред. В него има от всичко, което сме били през годините: епични песни, „грууви” песни, бързи и агресивни песни, къси песни, дълги песни. Формата, удовлетворяваща идеалите ни, без съмнение е прогресивна – ние сме прогресивни и непредсказуеми. Винаги трябва да си фокусиран върху това кое прави музиката възможно най-добра. В последния ни албум има дивост и суровост, каквато нямаше в предишните, заедно с грандиозни и епични елементи, и уникалното за „The Age Of Nero” е именно тази комбинация. В творческия процес използваме няколко различни похвата, но обикновено Сатир ми показва схеми на песни, след като му се е явила основната музикална идея, а аз работя върху ритмическия завършек с него в репетиционната. Често надграждаме или променяме незавършените парчета, след което записваме. Сатир взима със себе си записите, за да оцени свършеното и доразвие композицията. На тази база прави нова, подобрена версия на началната схема, която отново внася в репетиционната. По този начин процесът се движи между творчество и оценка, докато усетим песента готова и „лееща се” отначало докрай. Бих го сравнил с пораждане на живи организми, уверявайки се, че всяка песен/организъм има силен гръбнак, добре функциониращи телесни части и, разбира се, дух.

Със Сатир прекарваме много време заедно, експериментирайки и репетирайки. Необходима е тясна работа с композитора, за да се придаде завършек на визията му: той винаги ще има много по-добра представа за цялостната картина, докато аз виждам само малка част. В последна сметка, резултатът трябва да бъде функционален: трябва да „повдигна” парчето и да го „снизя” там, където композиторът желае. Приносът ми към „The Age Of Nero” са барабаните и репетициите ми със Сатир по време на творческия процес - принципно не пиша песни (та ние имаме най-гениалния композитор в жанра), но начинът ми на свирене оставя своя отпечатък върху тях.

Целта ни с всеки албум е да създадем възможно най-добрите музикални образци с наличните ни ресурси. Някъде в процеса на писане на ”The Age Of Nero” усетихме необходимостта да създадем потентен, огнен и „мъжки” албум, преизпълнен с мрак и основан на непоклатима ритмична структура. Избрахме да работим с Joe Barresi заради достойнствата му на майстор в областта на озвучаването. Имахме ясна идея как да звучи албумът и това, от което се нуждаехме, бе не някой известен продуцент, а някой с изключителна техническа компетентност, за да превърне идеята в слухова реалност. Джо постигна това, което искахме, както и ние.

След като обявихме, че през 2010-а година няма да концертираме, нормално е всички да се интересуват от бъдещия ни проект. През следващата година ще работим усилено по него и очакваме да започнем записи в края на 2010 или в началото на 2011 г. Имаме ясно очертани идеи и мисля, че сме открили правилния похват за реализирането им, но на този етап това е всичко, което мога да кажа. Засега не е приключила работата по „The Age Of Nero” и това е, върху което сме се съсредоточили. Когато сме на турне, се стремим да превърнем всеки концерт в пиршество под „Знака на тризъбеца”. За нас последният ни албум е качествено нова работа от огромно значение и няма да я изоставим току-така, не и преди завършването на концертния цикъл. Предполагам, че тогава ще сме готови да отворим нова страница. Всичко в природата е цикъл, който не е завършен до пълното му изчерпване. След като за година сме обиколили почти целия свят, включително два пъти Щатите, това за нас ще изчерпи представянето на „The Age Of Nero”. С наближаването на края на цикъла усещаме, че сме готови да заработим по нов материал и да се завърнем отново на сцената с неговото представяне. Не ни се струва уместно да продължаваме да концертираме с „The Age Of Nero”, докато пишем нов албум – това би нарушило процеса на изследване на ново музикално поле.

Никога не съм бил толкова гладен за концертното преживяване, както на това турне. За всяко представление съм изпълнен със свръхинтензивна енергия и ентусиазъм, с почти нечовешки импулс, който все повече и повече се засилва заедно с все по-голямата ми задълбоченост и навлизане в това, което правя - едновременно в личностен план и като част от „Сатирикон”. Виждайки пълната зала с фенове, изпитвам едновременно радост, прилив на адреналин и фокусирана агресия - агресията неизменно е движещата сила, която призовавам преди концерт. Всичко в крайна сметка опира до енергията: зареждам се догоре със сурова енергия, довеждаща ме до ръба на лудостта. Успея ли да го направя, е налице връзка с публиката и имаме силното усещане, че споделяме нещо заедно.

Движен съм от самата воля да създавам музика, а волята от своя страна извира от страст. Нищо не може да се сравни със страстта, тази велика сила. Докато има страст и воля, винаги има поле за подобрение и развитие. Със Сатир знаем, че имаме още много да постигнем като творци: пред себе си имаме дълги продуктивни години и сме по-пламенни отвсякога. Амбициите ни са винаги високи и същевременно обмислени и реалистични. На този етап сме изцяло концентрирани върху турнето.

В един свободен от концерти ден отидохме до Големия каньон в Колорадо и беше фантастично – нещо, което не можеш да изпиташ другаде. За „Сатирикон” единствените по рода си преживявания са много важни, особено когато са свързани с природата. Принадлежността към природата за нас е от особена важност. За щастие имахме време да влезем в Каньона и да усетим мощта и величието на тази структура: дълбочината, неземните цветове и форми, странната геометрия. Мисля, че това преживяване се отрази положително върху качеството на живите ни изпълнения. Почувствахме се умствено и душевено стимулирани, заредихме се с енергия и пречупихме рутината, която иначе би ни сковала: на турне всичко става прекалено механично и роботизирано, а това отнема от уникалността на всеки един концерт. Подобни преживявания ни раздвижват и свалят част от рутинния товар от плещите ни.

Знаете, че използваме образи на животни в обложките си (орела, враната, змията) - но го правим по нетрадиционален начин. Това, което поначало ме привлича в метъла, е мракът, а не клишета като бойци, дракони и тям подобни. За „Сатирикон” животното представлява дивата, неопитомена страна на човешката природа, в един символичен и психологически смисъл. Когато видя някое опасно, но внушително животно, не си казвам: „О,метъл!”, а зачитам мястото му в животинското царство и наблюдавам неговите качества, потенциал и възможности, вместо да го редуцирам до някакъв карикатурен образ.

Много хора нямат никаква идея какво представлява блек-метълът. Струва ми се, че те нямат чувство за история, за това откъде се появява жанрът, какви са музикалните му корени и каква е неговата същност. Трябва да се разбере, че блек-метълът произхожда от наистина иновативни, оригинални и авангардни артисти, създали го като тъмна музикална арена, основана на творческо начало, настроение и атмосфера, а не на чисто технически музикални определения. Може да имате за основа на дадена музика траш, дет, хеви метъл, рокенрол – каквото си искате – и тя пак да е блек метъл. Фокусната точка трябва да е атмосферата и свободата, идваща с нея. Прекалено много хора попадат в капан: искат да се занимават с това, което разбират като блек метъл, и се концентрират върху имидж и повърхностни елементи, вместо върху същината на жанра. Това, което е било средство за създаване на музикален контраст, изведнъж се превръща в основна съставка: мелодии, хармонии, женски вокали, синтезатори, оркестрови аранжименти и т.н. Забравя се, че възможността да се създаде контраст е налице само ако има пространство.

Има още един капан: от една страна, блек метълът е отворен жанр, който не се определя от чисто музикални технически харектеристики, а от атмосфера, настроение, вибрация; от друга, за да е една музика метъл, в нея трябва да доминират метъл-елементи. Свободни сме да привнасяме всякакви елементи от други жанрове, както и неконвенционални инструменти - ако щете, можем да правим почти изцяло електронна или дрон-базирана музика и тя пак да е блек метъл - стига да имаме силна принадлежност към жанра, чиято най-дълбока същина са креативността и отвореността. Опасността е в това музикантът да загуби всякаква връзка с произхода и корените си - затова считам, че е толкова важно да си свързан с корените, колкото и да развиваш жанра по-нататък.

В „Сатирикон” обичаме да слушаме стар блус – текстовете са преобладаващо религиозни и над артистите тегне една мрачна, репресивна християнска аура, което много ни допада. Макар да не ни харесва чисто религиозният аспект, той логично се вписва в контекста на характера на музиката и придобива смисъл като част от една тоталност – нещо, което никога не съм откривал в метъла. Не вярвам да доживея деня, когато някой ще успее да внесе християнството в метъла и да го накара да звучи страхотно - това е просто абсурд.

Много е важно за изпълнител в група като „Сатирикон”, основаваща се толкова тясно на рока, да вникне например в старите "АС/DС". Смятам, че в даден момент повечето музиканти изпитват нуждата да открият и изследват музикалните си корени, да разберат как са се зародили нещата - тогава неизбежно си омагьосан от бащите на жанровете, породили твоя собствен жанр. "АС/DС" са били и все още са майстори на истински грууви, буги рокенрола, и да интегрираш част от този груув, от този мръсен рокенрол в собствената си музика, е богатство. За някои хора рокенролът по дефиниция е лишен от агресия или мрак, и това е едно огромно недоразумение в метъл-музиката.

Аз слушам разнообразна музика – най-вече такава, която създава пластове от атмосфера и която може да промени обстановката в една стая, настроението, начина ти на мислене. Обичам стара електронна музика - Karl Schulze например ми е любимец от много години. Напоследък слушам една германска банда, „Bohren und der Club of Gore”, правеща странен хибрид от slow jazz, lounge и ambient soundscapes: много, много мрачна музика. Слушам доста Harold Budd, а понякога мрачен и странен индъстриъл като „In Slaughter Natives”.

Сред барабанистите винаги съм бил за Fenriz – смятам го за уникален блек-метъл барабанист заради одушевения му и същевременно толкова прецизен стил. Истински гений – да свири така минималистично и същевременно да изразява толкова много, и то с такава стилистична коректност: за мен това е удивително. Харесвам и ненормални джаз-барабанисти като Buddy Rich – между него и Fenriz има цял свят разстояние, но и двамата са уникални в свободата си творци, като всеки от тях притежава някакво почти нечовешко качество - ето това ми харесва!

Много хора квалифицират „The Age Of Nero” като минималистичен и аз ги разбирам – в него действително се придържаме към традиционната структура на рокенрола с нейните лесноразпознаваеми елементи. Истински минималистичен обаче беше предишният ни албум, "Now, Diabolical", във всяко едно отношение. В „The Age Of Nero” отпускаме юздите и усещането е повече като за див звяр. Песните са общо взето стриктно структурирани, но не до онази степен на "Now, Diabolical".

Мисля, че именно с "Now, Diabolical" се научихме да правим фокусирани песни и да овладеем една прецизност, позволяваща ни бързо да постигнем желаната цел. Това е албумът, в който решихме, че е от първостепенна важност да култивираме наистина добра песен и да се съсредоточим върху нейната структура: каква структура ни трябва, за да предадем точното настроение, как да изградим основната тема на песента, как оттам да се спуснем надолу, как да вложим интересни обрати без да има опасност да стигнем доникъде. Съсредоточихме се върху това ясно да дефинираме началото и края на парчето и да се уверим, че всяка негова част изпълнява определена функция. Същия метод приложихме и в „The Age Of Nero”, като този път бяхме по-спокойни и си позволихме повече свобода: да съкратим тук, да удължим там; да направим наистина стегнати и наистина дълги, епични, разточителни парчета.

Като група се стремим непрекъснато да се усъвършенстваме, и в крайна сметка мисля, че сме открили работещите за нас формули – не по-различни от тези за която и да било друга група. Научихме се да се фокусираме върху писането на добри песни и да съсредоточаваме нужните ресурси и умения, необходими както за създаването на една песен, така и за живото й изпълнение. Мисля, че независимо дали една група е рок, хеви или екстремен метъл, за нея съществува онази съставка, която би накарала голяма аудитория да оцени музиката й - добрата песен винаги е разпознаваема. За нас е важно, че една по-широка аудитория вече е запозната с блек-метъла, че е разбрала силата и потенциала на жанра. В известен смисъл и планината се е доближила до хората, и хората са започнали да я изкачват.

Мисля, че „Сатирикон” има смесена аудитория, защото сме много разнообразни. Знам, че се харесваме на различни хора, тъй като можеш да се насладиш на „Сатирикон” както като сурова, интензивна рокенрол група, както и като прогресивна, експериментална. Познавам много меломани без специални предпочитания и принадлежност към определен стил, които харесват „Сатирикон” в чистата ни музикалност. Те намират нещо истинско, автентично, пълно със заряд и енергия, което няма как да не оценят.

На някои места обаче срещаме консервативна аудитория – метълът сам по себе си е консервативна музика, така е било и така ще бъде. Обичаш я или я мразиш - и толкова. Изключително трудно е понякога да се опитваш да прекрачваш граници.

„Сатирикон” никога няма да се установят в някаква форма. Творчеството е мощната движеща сила в тази група и албумите ни звучат фундаментално различно един от друг. И Сатир, и аз се стремим да се учим от създаването и записването на албуми - при всеки творчески цикъл у нас настъпват значителни промени, свързани с новите идеи, нагласи и възможности, появили се в процеса на работа. Що се отнася до блек-метъла като цяло, мисля, че той най-естествено е еволюирал, без в това да има нищо драматично: пораснал е, съзрял е и се е усложнил, както всеки жив организъм. Мисля обаче, че на този етап е назряла нуждата не от бавна еволюция, а от революция.

Заглавията на „Сатирикон” се раждат като видения в съзнанието на Сатир, предизвикани от негови интензивни вътрешни преживявания. Това е свързано с подсъзнанието като творческа сила, опитваща се да обобщи всичко, което влагаме в един албум. Работата по него, продължаваща с години, влияе върху съзнанието и в огромна степен върху подсъзнанието – в случая мисля, че подсъзнанието е успяло да схване цялостната картина и да обобщи същността в няколко думи: „The Age Of Nero”. В това има нещо, наподобяващо сънищата. Сигурно и вие сте го изпитвали: анализирайки свой сън, интерпретацията може да е многозначна, но символите винаги отпращат към нещо реално в живота, бидейки фина и гениална интерпретация на преживяното. Заглавието – или видението - „The Age Of Nero” има същото качество: „Nero” (Нерон) се отнася към групата „Сатирикон”, доколкото „Сатирикон” се отнася към книгата на Петроний Арбитер, изобразяваща хедонистичната лудост и упадъка на Римската империя; „Nero” и като метафора за мрак се отнася също така към съвремието ни – свидетели сме как човешката лудост е на път да срине една империя, било то империята на Запада, на цивилизования свят или на света изобщо. Така или иначе, един свят ще загине и това мрачно наблюдение се отразява в усещането за заплаха в албума – валидна препратка към Римската империя. „The Age Of Nero” е рефлексия и обобщение на апокалиптичното настроение на албума, каквото е и усещането на Сатир за света. Вземете новия проблем с разрушителния феномен на глобалното затопляне – почти нищо не можем да направим, освен да се стремим да дадем най-доброто от себе си. Сатир действително преживява нещата по този начин. В известен смисъл, всички сме обречени."

Фрост, октомври 2009

[monolithe]

Интересно интервю, което с нищо не променя моето мнение и виждане за блек метъла и МОМЕНТНАТА ИЗХАБЕНОСТ на Satyricon в момента. Frost е свободен да изстрелва фанфар след фанфар колкото си иска, но когато един запис говори сам по себе си, кара те да изградиш собствено мнение, което най-вече те довежда до тотално разочарование от чутото в записа, то думите на еди-кой си губят смисъла си. Аз така разбирам музиката. И не се кефя на думи. Кефя се на музиката, ако наистина ме изкефи. Хич не ме ебе кой какво казал. Той навремето и Nattefrost (говори ли ти нещо, всъщност това име?) разправяше, че се омазал в лайна преди Peter Beste да го снима, ама фотото е черно-бяло. Иди доказвай, че са акенца. Та, за музиката! Важното е как го чувам аз, какво ме грабва и какво не. Извинявай, че не споделям страстта ти, заспепеността ти по The Age Of Nero, но аз не намирам нещо особено в него. Това явно ти не можеш да разбереш.

Колкото до блек метъла Frost го интерпретира по един начин, Attila по друг, Abbath по трети. Това, което аз съм разбрал от блек метъла за времето, от което съм запален по стила (от 1998 до ден днешен да кажем), донякъде се покрива с разбиранията на Frost и особено точката за атмосферата. Точно тя някъде ми се губи при The Age Of Nero. Ми то мирише на изхабено, преекспонирано, вече изсвирено две години по-рано.
За едни блек метълът е бунтарство, за други - начин на живот, за трети е култ към природата, за четвърти е просто причина да полегнат на стари лаври, да се гелосат, да залижат косите, да обуят кожените гащи и да се зоват флагманите на т. нар. второ пришествие. За какво пришествие си говорим???!!! Това с пришествията, вълните и гребените е пълен ташак, честно!
За мен блек метъл е Burzum, блек метъл е Darkthrone, блек метъл е Mayhem, блек метъл е Еmperor, блек метъл е Marduk, Dark Funeral, Funeral Mist, Immortal, Тhorns, Gorgoroth, Gehenna. Мога да изброявам с часове. Това е! Нека Frost си приказва каквото иска. Никой не му се сърди.

[beyondtheblack]

За мен ти се отказа черно на бяло от блек-метъла с признанието си, че чакаш Второ пришествие. Блек-метълът се оттласква от малодушието както вода от масло, независимо дали се надяваш пак да дойде Иисус, Дядо Иван, Ребел Екстраваганца или Спящата Красавица.
За човек, на когото принципно липсва смелост да прегърне новото, е нормално да не може да усети духа му. Качествено новото, дори визионерското, е налице във всеки албум на "Сатирикон". Не казвам, че Мощта на "Ейдж ъв Ниро" се усеща всеки път - тя се усеща тогава, когато липсва предубеденост. Когато го има това душевно и мисловно необятно пространство, отличаващо блекметъл артиста от продавача на краставици.

Аз обаче с огромна неохота влязох в диалог със зодия Теле - според мен сте абсолютно неспособни да почувствате каквото и да било, ако не ви изръчкат с остен. Елегантният "Ниро" далеч не би го направил - за което едва ли следва да му се приписват някакви негативи.

[monolithe]

НЯМА ТАКЪВ ФИЛМ "ВТОРО ПРИШЕСТВИЕ"! Със сигурност Пришествието не го засегнах аз.

Колкото до отричането на новото, също няма такъв филм, ако НОВОТО Е ПО-ДОБРО ОТ СТАРОТО. Искаш пример: давам ти. Енслейвд! То при тях всичко е достатъчно добро, но просто ги съпоставям със Сатирикон, тъй като промяната в музиката на двете банди е достатъчно радикална (дори и в отричани албуми като "Mardraum" и "Monumension" има повече МУЗИКА отколкото в последните 2 Сатирикон-я взети заедно!!!!). ТАМ Е МУЗИКАТА, не в The Age Of Nero. ТАМ Е АТМОСФЕРАТА. Не в The Age Of Nero.

"Елегантният" Ниро изръчкА разочарованието ми...

[scion_of_storm]

Тоше, и аз не харесах Неро-то никак, бтв. Тъмните времена, тъмните времена...

[monolithe]

Е как, времената са класа. "Walk The Paths Of Sorrow", "Dark Medieval Times", "Taakeslottet" са ебаси химните! Тия дни определено съм в мууд. Бурзум, Мардук, Фюнеръл Мист, ся ше си преслушам и старите Сатирикони до Немезиса, примерно.

[beyondtheblack]

За да кажеш за човек, който влага всичко и жертва здравето си за музиката, че му липсва енергия, трябва да си пълно дърво. За да го кажеш за Фрост, не знам какво трябва да си.

Take your smug attitude somewhere else - not only its pathetic, but nobody cares.


"От години се боря със здравословни проблеми - имам тендовагинит, увреждания на мускули и ред други, но не смятам да се отказвам.
Сравнително наскоро взех решение да посветя живота си изцяло на музиката. Различните хора имат различни нужди и въжделения, а аз съм много по-силно обвързан с музиката, отколкото с някаква идея за семейство и установен живот. Това е причината да й отдавам огромна част от себе си, включително здравето си.
Цялата еволюция на „Сатирикон” произтича от отдадеността ни към музиката: не сме тук, за да забавляваме когото и да било, а защото сме артисти със страст към музиката изобщо и към нашия жанр и нашата група в частност - в което се заключава и животът ни." - Frost


New Frost video interview:
http://vids.myspace.com/index.cfm?fuseacti...deoid=100428553

@sharon - специално за теб...чуй как казва PASSION на 14:40
С това мисля, че бих се издължила за мързела и невърнатите мейли

[Во Царствии Твое...]

^ Не мога да разбера защо не приемаш, че хората могат да имат мнение различно от твоето. Споделям мнението и на Monolith и на Scion-a, че това, което ми поднасяше емоции, не мога да го открия в последните Сатирикони. Нищо против развитието на музиката, стила, но ако някои го правят интелигентно - на други просто не се отдава, колкото и да се напъват.

От няколко дни не вадя <Code> от плейлистата си, в едно с новата Katatonia, нещо, което не се е случвало със Satyricon от времената на Nemesis-a, а това на мен ми говори само едно - повече старание, повече вдъхновение и по-малко приказки за лека нощ.

[beyondtheblack]

Просто съм изумена с какво самочувствие излагате мнението си, при положение, че пет пари не струва. Подобна самоувереност граничи с идиотизъм. Колкото до собственото ми мнение - за да си позволя да го изложа, виждате, че съм си направила труда да превеждам интервюта, да слушам и чета месеци наред и тн.: провела съм обстойно и дълбинно изследване, за да мога изобщо да заявя, че съм разбрала НЕЩО от Сатирикон. Отсъствието ми в този форум, например, както и другаде (обяснявам за хората, попитали ме защо съм изчезнала), е свързано с факта, че цялото ми свободно време е заето с въпросното изследване. Спестете си тук коментарите, че по-добре да не съм се появявала и тн - така или иначе, не мисля да го правя пак. Писах заради sharon, която се беше зарадвала на едно интервю на Сатир. Та, вашите мнения по всякакви въпроси, без изобщо да сте си направили труда да вникнете в посланието на артиста, може да си ги занесете на селската седянка.
Колкото до "Монолит" - мога само да съчувствам на някого с подобно житейско отношение на мирово пренебрежение и всемирна "мъдрост". Има 90-годишни мъже, по-млади по дух.
Но така е - на българина всичко му е ясно. На 20 години пуска шкембе и почва да дава на останалите напътствия в живота. Само че шкембето на доволството стои малко грозно и разваля картинката на цялостната личност, аланкоолу....Та, като естет, ми е доста трудно да приемам подобни люде - поначало. Направо ми иде да насоча естествената си реакция в правилните отходни канали.

[scion_of_storm]

just ban her already.

[DISSIDENT AGGRES...]

Муахахах, искам да те питам ти музикант ли си? Почти съм сигурен, че не си. Тогава ако ще и 100 години дълбинни изследвания да правиш, няма да намериш нищо друго, освен това, което искаш да намериш. Не си мисли, че мнението ти струва. На мен, като на зодия телец ми звучиш, като някоя 16-17 годишна лудо влюбена фенка. Музиката е просто нещо-или ти харесва, или-не.

[beyondtheblack]

Разбира се, че съм лудо влюбена - в живота. За разлика от някои, надживели всичко това с мазните си коси и шкембета и пет диоптъра късогледство.